Григорий Зиновиев: Разлика между версии

 

Участва в революционните движения през 1901 г. и тогава се включва в [[Руска социалдемократическа работническа партия|РСДРП]]. Полицията преследва за организиране на стачки работниците в Новорусия. Следващата година отива в [[Берлин]], а после и в [[Париж]], [[Берн]], където през 1903 г. се запознава с Ленин. Стават близки приятели и Зиновиев по-късно става негов постоянен представител на европейските социалистически организации. На II конгрес на РСДРП поддържа ленинските идеи за болшевизъм и по-късно ги разпространява в дн. Украйна.

През 1904 г. му се налага да напусне [[Руска империя|Руската империя]] поради заболяване. Скоро влиза в Химическия факултет към Университета на Берн, но го напуска, за да участва в революцията от 1905 -1907 г. Заради на нови атаки той се завръща в Берн, след което влиза в Юридическия факултет. Малко по-късно през март 1906 г. отново е в Санкт Петербург. На V конгрес на партията в Лондон е избран за член на Централния комитет (той получава най-много гласове, след Ленин). Той става един от редакторите тайно публикуващи във в. "Социалдемократ" и в. "Напред". През 1908 г. той е арестуван, но освободен след 3 месеца поради заболяване, а след това отново емигрира, заедно с Ленин, на територията на австрийската [[Галиция]].

 

 

== По време на [[Гражданска война в Русия|гражданската война]] ==

Зиновиев поставя под остра критика [[Червен терор|червения терор]] на Ленин. Води защитата на града срещу бялата армия на Юденич и де факто е един от създателите на червената армия. Троцки се изразява за него като посредствен, но това може да е заради проблемите с железничарите. Григорий също така се опълчва на ленинския избор за преместване на столица от Петроград в Москва.

 

 

Някъде през 1918 г., а Украйна е под германската окупация, равините на Одеса тържествено [[Анатема|анатемосват]] Троцки, Зиновиев и други лидери еврейски болшевики в синагогата.

Той става без право на глас от управляващата Политбюро когато е създаден след VIII конгрес на 25 март 1919 г. Той също така става председателя на Изпълнителния комитет на [[Комунистически интернационал|Коминтерна]], когато е създаден през март 1919 г. Той е в това си качество като председателства [[Конгрес на народите от изтока|Конгреса на народите от изтока]] в Баку през септември 1920. Дава известната си четири часова реч на немски език на конгреса на Независимата социалдемократическа партия на Германия през октомври 1920 г. в [[Хале]]. На поста си остава чак до проблемите със Сталин и получава прякора "вожд на Коминтерна". По време на председателството си на Изпълнителния комитет на Коминтерна насърчава фракционни кавги и за първи път въвежда термина "социална фашизъм" по отношение на социалдемократическите страни от Западна Европа.

 

 

Двамата с Каменев решават да се изправят срещу новия си враг, като се съюзят със стрария - Троцки. Сталин осъзнава, че това може доведе до проблеми за него и че Зиновиев знае много за методите му на работа.

Също като Каменев е обвинен за съучастие в опозиционното формление на макрсистко-ленинистите на [[Мартемян Рютин|Рютин]] и е арестуван на 16 декември 1934 г. Осъден е на 4 годинизатвор. През това време превежда творбата на [[Адолф Хитлер]] "[[Моята борба]]". През август 1936 г. е отново под съд и на 24 е осъден на смърт, заедно с още 10-ина [[стари болшевици]]. Били се съгласили със Сталин да пледират, че са виновни, стига да не се стигне до това. Сталин се съгласил, но явно било само привидно. Зиновиев е разстрелян на 26 август 1936 г.