Уикипедия

Григорий Зиновиев: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Kaloan-koko (беседа | приноси)
133 редакции
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 1:
{{Личност
 
| име = Григорий Зиновиев
'''Григорий Евсеевич Зиновиев''' (11(23) септември 1883 - 25 август 1936), роден '''Hirsch Apfelbaum''', известен и като Евсей и Овсей, второ име Герш, Гершен, Гершон и Гирш, фамилно име Аронович(в литературата си използва фамилията '''Радомилски''') е [[Болшевики|болшевишки]] революционер и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] политически, и държавен деец. Един от членовете на първото Политбюро, дългогодишен глава на [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]]. След смъртта на [[Владимир Ленин|Ленин]], заедно със [[Йосиф Сталин|Сталин]] и [[Лев Борисович Каменев|Каменев]], създават ''тройка''("[[триумвират]]") и управляват партията, но това не продължава дълго. Изключен е три пъти от [[Комунистическа партия на Съветския съюз|КПСС]](в 1927 г., 1932 г. и 1934 г.). Осъден на смърт на [[Първи московски процес|Първия московски процес]] и разстрелян. Посмъртно, през 1988 г. е [[Реабилитация|реабилитиран]].▼
| категория = политик
| описание =
| портрет =
| портрет-описание =
| роден-място = [[Кропивницки|Елисаветград]], [[Украйна]]
| починал-място = [[Москва]], [[СССР]]
| националност = {{Русия}}<br>{{USSR}}
| вложки =
{{Личност/Политик
| категория = политик
| професия =
| партия =
| убеждения =
| институция1 =
| постове1 =
| години1 =
| институция2 =
| постове2 =
| години2 =
| институция3 =
| постове3 =
| години3 =
| област =
| известен-с =
| противник =
| отличия =
}}
| още =
| брак =
| деца =
| подпис =
}}
▲'''Григорий Евсеевич Зиновиев''' (11(23) септември 1883 - – 25 август 1936), роден '''Hirsch Apfelbaum''', известен и като Евсей и Овсей, второ име Герш, Гершен, Гершон и Гирш, фамилно име Аронович (в литературата си използва фамилията '''Радомилски''') е [[Болшевики|болшевишки]] революционер и [[Съюз на съветските социалистически републики|съветски]] политически, и държавен деец. Един от членовете на първото Политбюро, дългогодишен глава на [[Комунистически интернационал|Комунистическия интернационал]]. След смъртта на [[Владимир Ленин|Ленин]], заедно със [[Йосиф Сталин|Сталин]] и [[Лев Борисович Каменев|Каменев]], създават ''тройка''("„[[триумвират]]"“) и управляват партията, но това не продължава дълго. Изключен е три пъти от [[Комунистическа партия на Съветския съюз|КПСС]](в 1927 г., 1932 г. и 1934 г.). Осъден на смърт на [[Първи московски процес|Първия московски процес]] и разстрелян. Посмъртно, през 1988 г. е [[Реабилитация|реабилитиран]].
 
== Преди революцията ==
Зиновиев е роден в Елисаветград (дн. [[Кропивницки]], Украйна, носи и името му от 1923 до 1935 г. - – Зиновиевск) в [[Евреи|еврейско]] семейство. Баща му - – Аарон Радомилски е собственик на млечна ферма. Родителите му го учат вкъщи, а после изучава философия, история, изкуство. През ранните му години използва фамилията Apfelbaum и Радомисловски. По-късно става известен с името Зиновиев.
 
Участва в революционните движения през 1901 г. и тогава се включва в [[Руска социалдемократическа работническа партия|РСДРП]]. Полицията преследва за организиране на стачки работниците в Новорусия. Следващата година отива в [[Берлин]], а после и в [[Париж]], [[Берн]], където през 1903 г. се запознава с Ленин. Стават близки приятели и Зиновиев по-късно става негов постоянен представител на европейските социалистически организации. На II конгрес на РСДРП поддържа ленинските идеи за болшевизъм и по-късно ги разпространява в дн. Украйна.
[[Файл:FichaPolicialDeZinoviev1908.jpg|миниthumb|260px|Зиновиев след ареста си от 1908 г.]]
През 1904 г. му се налага да напусне [[Руска империя|Руската империя]] поради заболяване. Скоро влиза в Химическия факултет към Университета на Берн, но го напуска, за да участва в революцията от 1905 -1907 г. Заради на нови атаки той се завръща в Берн, след което влиза в Юридическия факултет. Малко по-късно през март 1906 г. отново е в Санкт Петербург. На V конгрес на партията в Лондон е избран за член на Централния комитет (той получава най-много гласове, след Ленин). Той става един от редакторите тайно публикуващи във в. "Социалдемократ"„Социалдемократ“ и в. "Напред"„Напред“. През 1908 г. той е арестуван, но освободен след 3 месеца поради заболяване, а след това отново емигрира, заедно с Ленин, на територията на австрийската [[Галиция]].
 
== По време на [[Октомврийска революция|революцията]] ==
Първите 3 години от [[Първа световна война|Първата световна война]] прекарва в Швейцария. Малко след [[Февруарска революция (1917)|Февруарската революция]], на 3 април Зиновиев, втората му жена Злата Лилина и синът им Стефан, както и първата му жена Сарра Равич, се връщат в Русия заедно с Ленин в запечатан влак. След [[Юлски дни 1917|Юлските дни]] се крие с Ленин близо до ез. Разлив. На партийното гласуване на 10(23) октомври само той и Каменев са против въоръжената революция и премахването на Временното правителство. Своето мнение поместват в отворено писмо, което вбесило Ленин, той ги смятал за предатели и предложил да бъдат отстранени от партията. ЦК преценява, че това е твърде строго. По-късно, своето несъгласие с решението на другарите му се споменава от Ленин в своя "Завет"„Завет“: "октомврийския„октомврийския епизод на Зиновиев и Каменев, разбира се, не бе случаен." “
 
Малко след началото на революцията, на 29 октомври Всерусийския изпълнителен комитет по железниците, Викжел, заплашва със стачка, ако болшевиките не си разделят властта с другите социалистически партии - – [[Есери|есерите]] и [[Меншевики|меншевиките]]. Каменев, Зиновиев, [[Виктор Ногин]], [[Алексей Риков]] започват преговори между тях и ЦК, но анти-болшевиците падат бързо близо до Петроград, позволявайки на Лелин и Троцки да убедят ЦК да спре с преговарянето.
 
== По време на [[Гражданска война в Русия|гражданската война]] ==
Line 18 ⟶ 51:
Зиновиев поставя под остра критика [[Червен терор|червения терор]] на Ленин. Води защитата на града срещу бялата армия на Юденич и де факто е един от създателите на червената армия. Троцки се изразява за него като посредствен, но това може да е заради проблемите с железничарите. Григорий също така се опълчва на ленинския избор за преместване на столица от Петроград в Москва.
 
След като се съгласява с подписването на [[Брест-Литовски мирен договор|Брест-Литовския мирен договор]] Зиновиев отново влиза в [[Съвет на народните комисари на СССР|Съвета на народните комисари]] и за пореден път е избран за член на Централния комитет на VII конгрес на партията на 8 март 1918 г. Той е бил поставен начело на Петроград (Санкт Петербург преди 1914 г. и от 91 до днес, Ленинград 1924-91) и регионално управление.
 
Някъде през 1918 г., а Украйна е под германската окупация, равините на Одеса тържествено [[Анатема|анатемосват]] Троцки, Зиновиев и други лидери еврейски болшевики в синагогата.
[[Файл:19200719-lenin bukharin zinoviev discussion second congress of comintern moscow.jpg|ляво|мини|Зиновиев с Ленин и Бухарин на II Конгрес на Коминтерна]]
Той става без право на глас от управляващата Политбюро когато е създаден след VIII конгрес на 25 март 1919 г. Той също така става председателя на Изпълнителния комитет на [[Комунистически интернационал|Коминтерна]], когато е създаден през март 1919 г. Той е в това си качество като председателства [[Конгрес на народите от изтока|Конгреса на народите от изтока]] в Баку през септември 1920. Дава известната си четири часова реч на немски език на конгреса на Независимата социалдемократическа партия на Германия през октомври 1920 г. в [[Хале]]. На поста си остава чак до проблемите със Сталин и получава прякора "вожд„вожд на Коминтерна"Коминтерна“. По време на председателството си на Изпълнителния комитет на Коминтерна насърчава фракционни кавги и за първи път въвежда термина "социална„социална фашизъм"фашизъм“ по отношение на социалдемократическите страни от Западна Европа.
 
По думите на [[Питирим Сорокин|Сорокин]], Зиновиев е "революционен„революционен диктатор"диктатор“ и има неограничени права над Петроградска област и започва да извършва свой червен терор срещу интелигенцията и бившите [[дворяни]]. Интелигенцията го нарича "Гриша„Гриша Трети"Трети“ (като първите са [[Лъже-Дмитрий I|Григорий Отрепев]] и [[Григорий Распутин]]). В частност, решението на Петроградски съвет през 1921 г. са били разстреляни членове на така наречената "Конспирация„Конспирация Таганцев"Таганцев“, включително и поетът [[Николай Гумильов]], но не е известно кога и къде точно. В действителност, конспирацията е напълно изфабрикувана органите на Петроградската ЧК.
 
== Партийни проблеми и смърт ==
Зиновиев и Каменев помагат Сталин да не изгуби позициите си в партията. Точно Зиновиев предлага в 1922 г. Сталин да бъде назначен за Генерален секретар на ЦК. Тримата образуват така наречената ''тройка.'' Имат спорове с Троцки още от около 1921 г. и сега се опитват да го отстранят от редиците си. На XIII конгрес на партията Зиновиев осъжда действията на Троцки и "Троцкизма"„Троцкизма“.
 
След като отношенията между него и Каменев западат, а Сталин придобива все по-голяма власт, ''тройка-''та започва да се разпада. През октомври 1924 г. Троцки пише полемичното есе "„''Уроки Октября''"“("Октомврийски„Октомврийски уроци"уроци“), предговор към третия том на Събраните творби [на Троцки]. Там помества и информацията, че Каменев и Зиновиев не са желали въоръжена революция през 1917 г., което отприщва нови вътрешнопартийни проблеми. Двамата и последователите им пък обвиняват троцки в многобройни грешки по времето на гражданската война. Сталин характеризира опитите на Троцки да припомни заслугите си в революцията като „арабски приказки“ и заявява, че участието му в революцията е легенда, разпространена от услужливи партийци, но не желае да бъде премахнат от партията (желанието на другите от ''тройка''-та).
 
Сталин се съюзява с [[Николай Бухарин]] и [[Алексей Риков]], срещу Каменев и Зиновиев, които били на страната на ленинската вдовица и [[Григорий Соколников]]. Двамата с Каменев решават да се изправят срещу новия си враг, като се съюзят със стрария - – Троцки. Сталин осъзнава, че това може доведе до проблеми за него и че Зиновиев знае много за методите му на работа. Сталин пише това до [[Вячеслав Молотов|Молотов]] и после партийните му последователиобвиняват Зиновиев в използването на Коминтерна за лъжливи, измислени истории. Само с делегацията Ленинград зад тях, Зиновиев и Каменев се оказват в малцинство и са разгромени.
 
Зиновиев е преизбран в Политбюро през 1928 г., но съюзникът му Каменев е понижен от пълноправен член на член без право на глас, а Соколников пък отпада изцяло. Сталин е имал повече от своите съюзници, избрани в Политбюро. След няколко седмици на Конгреса, Сталин изтръгва контрол на Ленинград партийна организация и правителство от Зиновиев и го освобождава от всички регионални постове, оставяйки само Коминтерна като възможна сила за Зиновиев.
 
Двамата с Каменев решават да се изправят срещу новия си враг, като се съюзят със стрария - – Троцки. Сталин осъзнава, че това може доведе до проблеми за него и че Зиновиев знае много за методите му на работа.
[[Файл:FichaPolicialDeZinoviev1936.jpg|ляво|мини|Полицейска снимка на Зиновиев след ареста му от [[Народен комисариат на вътрешните работи|НКВД]] през август 1936]]
Също като Каменев е обвинен за съучастие в опозиционното формление на макрсистко-ленинистите на [[Мартемян Рютин|Рютин]] и е арестуван на 16 декември 1934 г. Осъден е на 4 годинизатвор. През това време превежда творбата на [[Адолф Хитлер]] "„[[Моята борба]]"“. През август 1936 г. е отново под съд и на 24 е осъден на смърт, заедно с още 10-ина [[стари болшевици]]. Били се съгласили със Сталин да пледират, че са виновни, стига да не се стигне до това. Сталин се съгласил, но явно било само привидно. Зиновиев е разстрелян на 26 август 1936 г.
 
За изпълнението на присъдата има няколко истории - – че молел за живота си, а Каменев му казал: "Спри„Спри, Григорий, да умрем с достойнство!"“. Каквито и да са били обстоятелствата, Зиновиев поставя такава съпротива, че не е разстрелян на определеното място, а го тикат в близка килия и го разстрелват там.
 
== Семейство ==
Първата му жена - – Сарра Наумовна Равич (1879 - – 1957 г.), с псевдоним Олга е професионална революционерка и член на РСДРП от 1903 г. След смъртта на Моисей Урицкий изпълнява длъжността комисар на вътрешни дела в Северна област. Арестувана през 1934, 1937, 1946, 1951 г. (последно освободена през 1954 г.)
 
Втората му жена - – Злата Ионовна Лилина (1882 - – 1929 г.), с псевдоним Левина Зина е член на РСДРП от 1902 г., работи във в. "Правда"„Правда“, в. "Звезда"„Звезда“ и в ''Петросовет'' ([[Петербургски съвет на работническите депутати]]). От нея има син - – Стефан Григоревич Радомилски (1908 - – 1937 г.), който се жини. Разстрелян е, а жена му е изпратена в изгнание.
 
Третата му жена - – Ласман Евгения Яковлевна (1894-1985 г.). В заточение и в затвор от 1936 г. до 1954 г. Реабилитирана на 17 март 2006 г.
 
== Библиография ==
* ''Васецкий Н. А.'' Г. Е. Зиновьев: страницы жизни и политической деятельности // Новая и новейшая история. —– 1989. — № 4. — С. 111–139.
* ''Васецкий Н. А.'' Г. Е. Зиновьев: страницы политической биографии. — <abbr>М.</abbr>: Знание, 1989. —– 64 с. —– (Новое в жизни, науке, технике. Серия «История„История и политика КПСС»КПСС“; № 6).
* ''Васецкий Н. А.'' Ликвидация. Сталин, Троцкий, Зиновьев : фрагменты политических судеб. — <abbr>М.</abbr>: Московский рабочий, 1989. —– 204 с.
* Joachim Fest: ''Die geschuldete Erinnerung. Zur Kontroverse über die Unvergleichbarkeit der nationalsozialistischen Massenverbrechen.'' In: ''FAZ'', 6. September 1986; Abdruck in: ''Historikerstreit. Die Dokumentation der Kontroverse um die Einzigartigkeit der nationalsozialistischen Judenvernichtung.'' Piper, München/Zürich 1987, S. 107.
* [[Grigori Jewsejewitsch Sinowjew#cite ref-2|Hochspringen↑]] Conquest, Robert: ''The Harvest of Sorrow.'' Arrow edition 1988, [[Spezial:ISBN-Suche/0099569604|ISBN 0-09-956960-4]], S. 24.
Line 57 ⟶ 90:
* [[Grigori Jewsejewitsch Sinowjew#cite ref-4|Hochspringen↑]] Richard Pipes: ''The Russian Revolution.'' First Vintage Books 1991, [[Spezial:ISBN-Suche/0679736603|ISBN 0-679-73660-3]], S. 819-820.
* [[Grigori Jewsejewitsch Sinowjew#cite ref-5|Hochspringen↑]] George Leggett: ''The Cheka: Lenin’s political Police.'' Clarendon Press, Oxford 1981, [[Spezial:ISBN-Suche/0198225520|ISBN 0-19-822552-0]], S. 111.
 
{{СОРТКАТ:Зиновиев, Григорий}}
[[Категория:Болшевики]]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Григорий_Зиновиев“.