Анево: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 37:
След [[Съединението]] в [[1885]] г. част от мюсюлманското население се изселва в пределите на Османската империя, а в Анево се заселват християни от селата [[Войнягово]], [[Дъбене]], [[Каравелово]], [[Михилци]] (Карловско) и [[Белица (Софийска област)]].
До средата на 19 в. селото носи името „Аблалардан“, т. е. Какиното село (тур.), което може да се свърже с легендата, която разказва че към средата на XVI век по тези места дошли и се заселили татари на мястото на днешното село [[Московец]] ( бивше Татаре), като бея им се заселил в село Татаре, което получило това си име. Този бей имал една дъщеря и трима сина на които поделил земите си по следния начин: дъщеря си, която била най-голямото дете в семейството му, и кака на останалите му синове (на турски кака е „абла“) той дал за жена на някой си аневски турчин. Оттам започнали да наричат селото Аблалардан (Какиното село), на най-големия си син оставил с. Татаре, на втория който бил кьосе оставил селото Кьоселер (бивше Мали Богдан – днес квартал на село [[Каравелово]]), а на третия си син дал новозаселеното Йени обаси (тур. Ново село), което отпосле се преселило на мястото на дн. [[Иганово]]
По-късно селото започва да се нарича Аиюво (Аиево), вероятно по името на „Айъ дере“, днес [[Мечо дере]], което тече през селото. Това име селото носи до [[1934]] г., когато с указ името му е променено на „Анево“.
През 1974 година Анево е присъединено като квартал към Сопот. През 1996 г. Анево отново е обявено за село. Заедно със Сопот създават нова община, в коятоАнево е единственото село.
През 2011 година за кмет е избран Николай Николов. Открит е новият водопровод, реставрирани са обществените чешми, централния площад и обръщалото на градската линия на западния край придобиват европейски облик. Построен е православния храм „Св. Архангел Михаил“, който е построен с финансовата помощ на бизнесмена Щерьо Щерев. На откриването на храма и водопровода присъстват Пловдивския архиепископ Николай и премиерът Бойко Борисов.
Line 53 ⟶ 51:
Селото разполага с кметство, поща и здравна служба, няколко магазина.
В центъра на селото се намира и църквата „Св. Архангел Михаил“ а в непосредствена близост до нея се намира и джамията. Сградата на бившите училище и библиотека тъне в разруха. Селото е разполагало и с читалище – НЧ „Искра“ 1928 – което вече не функционира.
В селото има и Земеделска кооперация – ЗК „Зорница“. == Културни и природни забележителности ==
* [[Аневско кале]]
* В подножието на Стара планина на километър-два северно от селото се намира кътът за отдих „Масите“ често избиран за почивка или отдих от туристи решили да посетят Аневското кале.
* В селото се намират няколко обществени чешми с течаща балканска вода – най старата от тях е „Зарковата чешма“ (известна и като "
* В подножието на Аневското кале се намира малък живописен водопад.
* В местността Пайталка се намират основите на средновековен православен храм.
* На един от жилищните блокове са изобразени Иван Вазов в цял ръст и Аневското кале.
| |||