Производство на компютри в България: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 131:
 
=== Ограничения на COCOM ===
Развитието на промишлеността в България исторически е свързано с [[трансфер на технологии]] от чужбина. В епохата на [[Студената война]], когато светът е разделен на [[Източен блок|Източен]] и [[Западен блок]], противопоставянето между тях оказвапречи силнона влияние върху възможността на България да закупува апаратура, лицензи и нови технологии от Запад поради наличието на [[ембарго]] – списъци със „стратегически“ стоки и технологии, забранени за износ в страните от Източния блок,. Те са съставени от [[Координационен комитет за контрол на износа|COCOM]] ({{lang-en|Coordinating Committee for Multilateral Export Controls}}).<ref> Lewis R.C., „COCOM: An International Attempt to Control Technology“, The DISAM Journal, 1990; http://www.disam.dsca.mil/pubs/Vol%2013_1/Lewis.pdf</ref> <ref>Henshow J., „The Origings of COCOM: Lessons for Contemporary Proliferation Control Regimes“, The Henry L. Simpson Center, Report No. 7, May 1993, http://www.stimson.org/images/uploads/research-pdfs/Report7.pdf</ref> <ref group="notes"> COCOM е, основан в края на 1949 г. с цел ограничаване на риска от промишлен [[шпионаж]] от страна на СССР. </ref> С това се цели технологична защита, която да даде икономическо, военно и политическо предимство на западните страни. Като страна -член на СИВ, България попада в списъците на COCOM от самото начало през 1949 г..
 
От друга страна, в Източния блок имаважи абсолютенаргументът приоритет аргументътза „независимост в случай на война“ и затова се насърчава използването на местни градивни елементи и се ограничават такива,вместо произведени от западни компании. Например за продажба на изделие в СССР се изисква не повече от 4% от компонентите му да са западно производство; вместо тях трябва да се използват руски еквиваленти, а ако няма такива- схемата трябва да се преработи така, че да съдържа само руски елементи <ref group="notes">. Подобни изисквания има и в други страни. Например, до около 2000 г. в Япония се изисква всички елементи да са японски, за вносни елементи се иска разрешение</ref>. ВтораВтората причина за вгражданетопредпочитането на градивниместното компонентипроизводство ие материалиикономическа местно- производствоза еда нуждатасе от намаляване нанамалят валутните разходи при серийно производство. Изхожда се от презумпцията, че подмяната не влошава качеството в случай на дискретни елементи и при запазени схемни решения, структура на хардуера, интерфейсен обмен и спазена технология на производство и контрол качеството ще се запази. Към 801980-те години практиката на подмяна на елементите сзападните елементи производство на страните членки на СИВ,със носоциалистически (обикновено руски,) придобива популярност като практика на „побългаряване“.
 
Поради значителната изостаналост на страните от социалистическия лагер в областта на високите технологии единственият начин за успешно производство е купуване на [[лиценз]]. Купуването на лицензи е контролирано от COCOM. Първоначално се купуват лицензи – споредСпоред [[Йордан Младенов]] през 601960-те години са сключени лицензни договори за радиочасти, кондензатори, металослойни резистори {{hrf|Димитрова|2008|120}}, по лиценз на Сименс се произвеждат АТЦавтоматични [[Телефонна централа|телефонни централи]] (АТЦ С29 от 1929 г.). Първите български германиеви диоди и транзистори са изработени по френски лиценз, а ЗИТ-151 и първите ЗУ – по японски. Почти всички авангардни технологии и продукти произведени отна западни фирми са включени в списъците на COCOM и продажбапродажбата на лицензиилицензи за тях или на готови изделия е забранено.забранена, като Нарушаванетонарушаването на забраната води до икономически санкции за продавача. Пример в това отношение е скандалът Toshiba-Kongsberg скандала от 1987 г., свързан с продажба на машини за прецизно фрезоване с [[ЦПУ]] наза прецизно фрезоване в СССР, които са използвани за производство на части за [[подводници]]. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://www.nytimes.com/1987/06/21/weekinreview/trade-legislation-counting-ways-open-close-markets-toshiba-affair-deals-that-run.html | заглавие=Toshiba Affair: Deals That Run Silent And Deep |достъп_дата = 9февруари 2016 |фамилно_име=Sanger |първо_име=David |дата= June 21, 1987|издател= The New York Times|език= en}}</ref>
 
За да се преодолеепреодолеят ограниченията върху трансфера на технологии от западни страни, наложени от COCOM, през 1964 г. към [[Държавна сигурност]] е създадено Управление за научно-техническо разузнаване (УНТР), което на практика се занимава с [[промишлен шпионаж]], като тайно закупува ембаргови образци, технологии и елементи. Разузнаването използва за прикритие външнотърговскитебългарските външнотърговски организации и задграничните им дружества, а по-късно създава и свои фирми{{hrf|Христов|2007|164}}. Политиката на използване на тези средства за развитие на технологиите е одобрена от най-високо ниво<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес=http://e-vestnik.bg/11240/grigor-stoichkov-zhivkov-kaza-kradete-kupuvayte-da-razviem-tehnikata/ | заглавие=Григор Стоичков: Живков каза – крадете, купувайте, да развием техниката |достъп_дата =9 февруари 2016 |фамилно_име=Благов |първо_име=Крум |дата= 10 март 2011|издател=e-vestnik.bg |цитат=Ще крадете ли, ще купувате ли – не ме интересува, да развием техниката }}</ref> Например в началото на 80-те години ДЗУ започва производството на нови ЗУМД 317 МВ/635 МВ – така наречен тип „Уинчестър“, а от наскоро разкрити документи от [[Комисия по досиетата|Комисията по досиетата]] става ясна ролята на УНТР, Първо главно управление на ДС и ВТД „Инко“ в този напредък<ref> {{Цитат уеб| уеб_адрес=http://comdos.bg/Нашите%20издания/ds-i-ntr | заглавие= Държавна сигурност и научно-техническото разузнаване, стр.202-204 Изпълнение на националната програма Б-1300 |достъп_дата = 9 март 2017|фамилно_име= |първо_име= |дата= |труд= |издател= |език= |цитат= }}</ref>.
 
=== Единната Система ===