Производство на компютри в България: Разлика между версии

Копирането е индустриално [[престъпление]], което в условия на отворен пазар се преследва. ТукВажно е важно да се направи ясна разлика между промишмен[[промишлен шпионаж]] и копиране. Промишленият шпионажКопирането е събиране и анализиране на информация за икономическата дейност на конкуренцията (технически решения, технолокии, икономически стратегии и т.н.). Много често резултатитерезултат от промишленияпромишлен шпионаж се използват в документите на архитектурния анализ, който определя нивото на технологията към момента, целесъобразността и методите за разработка на изделието. Промишленият шпионаж също може да бъде обект на преследване, но по друки закони. Копирането е резултат от промишлен шпионаж. По правило, копирането се избягва от фирмите, работещи в отворен пазар.

Последиците от копиранетопрактиката на копиране в България са политически, икономически и морални. Политически последици отСред копиранетополитическите са:

* унищожаване на авторитета на България като страна, в която контрабандата[[контрабанда]]та е държавно толерирана. Прототипите на компютрите, проектирани и произвеждани не само в България, но и във всички страни на СИВ, са обект зана забрана от COCOM и затова са внасяни през контабандниконтрабандни канали от държавни външно-търговски предприятия.<ref name = "Srebrev"/> Често, тези външно-търговски предприятияте са изпълнявали поръчки за внос на ембаргови стоки и в други страни на СИВ., Откато в държавни документи (Решение на 148/31.06.1978 на Министерски Съвет) тази контрабандапрактика есе известнанарича като скрита„скрита транзитна търговия.търговия“<ref> Христо Христов, „Контрабанда под партийно-държавна опека“, http://pametbg.com/index.php/bg/prestuplenia/durjavna-kontrabanda/314-2016-01-27-22-44-25 </ref>. Пример за такава скрита транзитна търговия са проектите Монблан„Монблан“ и Нева„Нева“, за които са създадени фирми и смесени предприятия в капиталистически страни, които са под директен контрол на министрите на външноикономическите връзки [[Андрей Луканов]] и на вътрешните работи [[Димитър Стоянов (министър)|Димитър Стоянов]]<ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.capital.bg/blogove/dosieta/durjavna_sigurnost/2010/09/06/956524_durjavna_sigurnost_chast_23_proektut_monblan_i/| заглавие= Държавна сигурност. Част 2.3: Проектът „Монблан“ и „неявните фирми“ на ДЗУ|достъп_дата = 5 ноември 2015|фамилно_име= Христов|първо_име=Христо |дата=6 септември 2010 }}</ref>.

* премахване на конкуренцията и нискотониско качество на продукцията (основните икономически принципи на СИВ са разпределение на производството и задоволяване на потребностите. ПроизводствотоВидовете и цената на изделията и обемите на производство се договарят на държавно ниво, конкуренция няма. Тези икономически принципи не са пазарни и в отворен пазар се третират като фиксиранедоговаряне на ценацени, [[нелоялна конкуренция]] и натиск върху клиентите. Това са – индустриялнииндустриални престъпления, които се преследват. Икономическите принципи на отворения пазар са свободно търсене и предлагане.),

* пропуснати приходи от търговия със собствени интелектуални права (българските предприятия нямат интелектуални права върху своята продукция, държавният монопол премахва стимула за създаване на собствен ителектуаленинтелектуален продукт),

* огромна потенциална задръжнялостзадлъжнялост на българските прадприятияпредприятия в условия на отворен пазар поради нарушени интеректуалниинтелектуални права на други фирми, особено за нарушени авторски права на чужди програмни продукти (базово програмно осигуряване – firmware, операционни системи, тестови системи, приложни програми). При приватизация на фирмата новият собственик приема задълженията и катоноси такъв е отговоренотговорността за нарушенинарушените авторски (copyright) и патентни права, извършени преди приватизацията.

* липса на дълбочина – електрониката като отрасъл нямаше дълбочина, копираше се и се произвеждаше това, което каналитеможеше нада достави държавната контрабанда можеше да достави. Пример е съдбата на ИЗОТ 1039С, който трябваше нада бъде копие на microVAX на DEC – не се намериха крадени схеми на чиповете както в случая с ИЗОТ 1056С и проектапроектът беше прекратен.(<ref name = "Srebrev"></ref>, с.39 – 40) В България се копират и произвеждат само тези елементи, които се използват в копираните крайни изделия. <ref name = "Zarkov"></ref> В Българияи се разработватразработва потребителски програмните продуктисофтуер, но не саи разработванифърмуер, операционни системи, базовотестови програмно осигуряванесистеми, тестовиприложни системипрограми, развойни системи (компилатори и транслатори за различни езици, емулатори за микропроцесорни системи и т.н.), системи за проектиране на интегрални схеми и печатни платки (до 1984 – 85 г. печатните платки се приектирахапроектираха на ръка с цветни моливи), механични конструкции и т.н. Тези типове програмни продукти, които са с български етикети на носителите, са обикновено оригиналните съсс сменениподменени съобщения.<ref name="Банчева"></ref>

* обезценяване на интелентуалнияинтелектуалния труд (по закон всеки може да използва интелектуалния продукт безплатно),;

* премахване на конкуренцията и стимулите за интелентуаленинтелектуален труд (стимулите за авторите на изобретения бяха символични),; което доведе до унищожаване на творческата инициатива, ентусиазма и таланта на няколко поколения технически кадри (три по времето на комунизма от 1960 – 1989, и две по времето на прехода),;

* създаване на производствена култура, несъвместима с пазарнипазарните отношения – добра иилюстрацияилюстрация на тази производствена култура може да се намери в {{hrf|Боянов|2014|19 – 20}}, където се обяснява как „Стопанските ръководители, директорите на отделните заводи със своите екипи, както и институтите, които разработваха изделията и респективно технологиите за тяхното производство, бяха на изключително професионално ниво.“, но е „много трудно ... да се направи изделие, напълно отговарящо на западните изделия и техните характеристики, включително на външен вид, конструктивно и т.н.“, защото „само от 3 до 5 % от влаганите детайли можеха да бъдат западно производство“ (това изискване на СССР е вярноважи до началото на 80-те години), докато „в условията на пазарна икономика това копиране е далеч по-лесно, тъй като всяка компания или търговска организация може да купи всички елементи, детайли, компоненти за дадено изделие, да купи самото изделие и да го разработи едно към едно.“ Единственото, което много удобно се премълчава, е че при пазарна икономика тази практика се преследва от закона и примерите за това са безкрайни <ref> Carla Lazzareschi, „IBM Will Pursue Back Fees for 'Clones' of PCs“, Los Angeles Times, May 18, 1988 http://articles.latimes.com/1988-05-18/business/fi-2916_1_ibm-clone </ref>, както и че в повечето случаи става въпрос за лицензно прозводствопроизводство и нарушени лицензни клаузи в съответствие с анти-монополния закон на САЩ, особено в областта на елементната база. <ref>Tim Jackson, „Inside Intel: Andy Grove and the Rise of the World's Most Powerful Chip Company“, ISBN 0-452-27643-8, Penguin PLUME, 1997 </ref>.

Като се прибавят към споменатите фактори предназначението на българската продукция за продажба в ограничен брой страни членки на СИВ (предимно в СССР) и разпадането на СИВ като икономически съюз става очевидно, че продукцията на българските предприятия за компютърна техника не е конкурентна в условията на отворени пазари. Единственото бъдеще пред такива предприятия е закриване с унищожаване на цялата документация и продукция. Затова инвестиции в българската електроника и компютърна техника не се правят и всичко е унищожено.