Велико преселение на народите: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Прабългарите във Великото преселение: Малко по-точно и сбито. |
Kaloan-koko (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 1:
[[Картинка:Invasions_of_the_Roman_Empire_1.png|мини|300п|Миграции 2-5 век.{{Br}} Виж също [[:Картинка:World 820.png|карта на света в 820 г.]].]]{{Редактирам}}
'''Великото преселение на народите''' (на английски: ''Migration Period''; на немски: ''Völkerwanderung'') е мощен миграционен процес през IV - VII век н.е. на евразийски племена<ref>http://www.ancient.eu/Migration_Age/</ref> от няколко езикови семейства - индоевропейското, включващо основно ирански средноазиатски (напр. [[алани]], чиито потомци са днешните [[осетинци]], [[прабългари]] (ако се приеме тезата за индоевропейската им принадлежност) и други (т.н. скитски племена), [[славянски]] и [[германски племена]], от уралското ([[Унгарци|маджари]] или унгарци), и от алтайското (предполагемо [[авари]], [[хазари]], а в края на [[6 век]] и по-късно - тюркоезични [[печенеги]], [[кумани]] и др. Често за началото на този процес се приема инвазията на хуните в Европа - 375/376 г., а за край - създаването на Лангобардското кралство в Италия - 568 г., но както повечето исторически процеси няма абсолютно определени времеви граници.
== Етимология ==
Терминът преселение на народите започва да се използва през XVIII век. Причината за това е, че многобройни племена и народи изминават стотици километри път, за да достигнат нови територии, които да обитават. В българската истрориография, чак през XX век започва да се използва и прилагателното "Велико", вероятно за да се наблегне на мащабите на преселението.
Съвременниците на събитията от Южна Европа наричат събитията варварски инвазии.
== Причини ==
Причините за началото на Великото преселение на народите са спорни. До около средата на XX век причината (или поне главната такава) се смятала инвазията на хуните от 4-5 век. Хуните още от около 2 век водели битки с населението на Поволжието, притискайки ираноезични и германоезични европеидни племена. Хуните говорели тюркски език и имали монголоидни черти. През 70-те години на IV век хуните водят война с готското кралство и през 375 година ги разбиват при р. Истър(дн. [[Дунав]]) и дълготрайно усядат на европейски територии. Някои хронисти оприличават хуните на полуживотни, [[Кентавър|кентаври]]. Страхувайки се от този [[Бич Божий]], племената започват да мигрират. Това от своя страна води до миграцията на племена, които не са били пряко застрашени от хуните.
Тези теории обаче в днешно време са спорни. Анализ на климата от този период показва, че около III-IV век по степите на Евразия настъпило засушаване - навярно това е причината за инвазията на хуните. Климатът бил по-студен преди, което означавало по-малко добри земеделски площи за европейците, а пък през VI-VII век има малък "[[ледников период]]", което още повече влошило условията за живот. Предполага се, че тези промени имат пряко влияние върху Великото преселение.
Римската империя не успява да асимилира имигриралите на нейните територии варвари, което може да се смята за още една причина.
== Главни движения ==
Миграциите през Великото преселение на народите имат ясно очертана "посока". Народите на по-северните географски ширини се предвижват на юг, а източни народи, живеещи на предела между Европа и Азия, се придвижват на запад. Може да се отличат два периода - Първи (напр. [[вандали]]) - IV-V век и втори (напр. българи) - VI-VII, въпреки че понякога се говори и за трета "вълна" (напр. маджарите) от VII-IX век. През Първия период, голяма част от народите се заселват на територии на [[Римска империя|Римската империя]] и служат на императора, след което се отцепват, или от самото начало превземат териториите с меч. Например през 376 г. има готски бунт край Адрианопол (дн. [[Одрин]]). Две години по-късно отново готите, водени от Фритигерн [[Битка при Адрианопол (378)|водят битка с Рим]]. Побеждават, а на бойното поле пък умира римския император [[Валент (Римска империя)|Валент]].
След поредица лоши владетели от II век, а според някои учени и защото си подслаждали виното с [[олово]] (оловото се превръщало в оловен ацетат - силно токсичен и води до промени в мозъка и костите, оглупяване), според други заради моралния упадък на римските граждани, империята запада. Отслабената империя не може да държи всичките територии, на които се разпростира и затова позволява на различни [[Варвари|варварски]] групи да населяват гранични територии, но да са подвластни на Рим. Някои групи живеят близо до големи римски градове, но очевадно империята ги желае само като дребни земевладелци. В Римската империя е имало методи, по които варварин да стане римски гражданин (напр. да стане част от римската войска за определен период от време), но те не са приложими при цели племена и народи.
Много от племената изчезват и започва етногенезата на бъдещите народи. Създават се държави (като в началото са по-скоро подобия на държави) от няколко обединени племена. Някои съществуващи преди това държави променят своя териториален обхват([[Готи|готски кралства]]), просто губят територии или напълно изчезват. Някои ги наричат "наследници на Рим", тъй като вземат римски територии и в крайна сметка те създават нова Европа.
[[Тъмни векове на Средновековието|Тъмните векове]] - термин въведен от [[Франческо Петрарка|Петрарка]] са поне частично резултат на великото преселение. Повечето книги,документи и т.н. в Римската империя били написани на [[Латински език|латински]] или на [[Гръцки език|гръцки]]. Тъй като варварите не говоят тези езици, знанието запазено в писанията остава затворено за тях за дълъг период от време и се пази главно в [[Манастир|манастирите]] и [[Църква|църквите]], където [[Монах|монасите]] били учени на латински, и имали понякога доста големи библиотеки от десетки до няколко стотин книги.
| |||