Тъмни векове на Средновековието: Разлика между версии

 

== Етимология ==

Идеята е въведена от [[Франческо Петрарка]], известен италиански поет и учен, смята се за основоположник на [[Ренесанс|Ренесанса]]. Петрарка бил образован и чел много за [[Древен Рим]] и [[Древна Гърция|Древна Елада]], от текстове из цяла Европа. Той преоткривал и преписвал класически [[Гръцки език|гръцки]] и [[Латински език|латински]] текстове. Сравнявайки [[Класическа Гърция|Класическата]] [[античност]] със съвремието си и въобще историята след [[Римска империя|Римската империя]], Петрарка изразил разликата с типичния контраст светлина-мрак. Това прави през 30 години на 14 век и за пръв път дава нецърковно значение на тази опозиция (използвана често тъждествено на опозицията добро-зло). Желае да разпространи [[Хуманизъм|хуманистичните]] идеи, изкуство и литература на класическия период. Около 1343 пише епоса "Африка", и към края не текста присъстват думите: "Моята съдба е да се живее сред разнообразните и противоречащи бури. Но за вас може би, ако както се надявам и ще живееte дълго след мен, там ще последва по-добра епоха. Този сън на забравата не ще трае вечно. Когато тъмнината се разпръсне, нашите потомци могат да дойдат отново в бившия чист блясък." Историците от следващия век [[Леонардо Бруни]] и [[Флавио Биондо]] допълват идеите на Петрарка като добавят трета "по-добра" епоха. Средната (мрачния период на Петрарка) по- късно става известна като ''media tempestas'' (1469) или ''medium aevum'' (1604) - това е Средновековието.

Терминът тъмни векове първо е използван от [[Цезар Бароний]] в десетият му том, говорейки за периода от [[Каролинги|Каролингската империя]] до [[Грегорианска реформа|Грегорианската реформа]](888-1046): "Новиата епоха (saeculum), която поради своите грубост и безплодие на добро може да се нарече желязна, със своята низост и натежала заради многото зло, и още повече заради липсата на писатели (inopia Scriptorum) - тъмна (obscurum)". За разлика от Петрарка, за него вековете са "тъмни", защото не може да узнае за тях (липса на извори), те оставят в тъмнината, където не могат да се видят. Чак през XVII-XVIII век термина започва да се използва повече.