Надбъбречна жлеза: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Премахнати редакции на Konstantin Bakalov (б.): http://obuch.info/ta-razlichavame-dva-vida-muskuli-na-glavata-mimicheski-i-dvkat.html?page=8 |
кръвоснабдяване инервиране устройство |
||
Ред 1:
[[File:Urinary_system.svg|thumb|Разположение на надбъбречната жлеза: 1-[[Пикочно-полова система]], 2-[[Бъбрек]], 3-[[Бъбречно легенче]], 4-[[Пикочопровод]], 5-[[Пикочен мехур]], 6-[[Пикочен канал]], 7-[[Надбъбречна жлеза]], 8-[[Бъбречна артерия]] и [[Бъбречна вена|вена]], 9-[[Долна празна вена]], 10-[[Коремна аорта]], 11-[[Обща хълбочна артерия]] и [[Обща хълбочна вена|вена]], 12-[[Черен дроб]], 13-[[Дебело черво]], 14-[[Таз]]]]
'''Надбъбречната жлеза''' ({{lang-la|glandula suprarenalis}}) е чифтен [[орган (анатомия)|орган]] при [[бозайници]]те, който се разполага в петроперитонеалното пространство, като заляга върху горния полюс на съответния бъбрек. Дясната надбъбречна жлеза, гледана отпред, има триъгълно очертание, а лявата-полулунно очертание. Всяка жлеза има основа, чрез която заляга към бъбрека-facies renalis, а така също и две повърхности- предна и задна. В медиалната част на предната повърхност има вдлъбване-hilus, в което залягат основните съдове на жлезата. Дясната жлеза тежи около 4 г, а лявата-около 5 г.
== Разположение ==
Анатомично, надбъбречните жлези са разположени в [[коремна кухина|коремната кухина]]; при хората — на нивото на 12-тия гръбначен [[прешлен]]. Надбъбречната жлеза заедно с бъбрека е обхваната от два листа на fascia renalis. Отзад тя заляга върху диафрагмата. Предната повърхност показва различни отношения при лявата и дясната жлеза. Дясната заляга в impressio suprarenalis на черния дроб- само в най-долната си част предната й повърхност понякога може да бъде покрита от коремницата. Покритата с коремница предна повърхност на лявата жлеза влиза в съприкосновение с кардията на стомаха и слезката. Само долната част на предната повърхност е лишена от коремница; към нея заляга опашката на задстомашната жлеза.
== Устройство ==
Надбъбречната жлеза е съставена от две части с различен произход: '''кортикална част''' или кора-cotrex, която е от мезодермен произход, и '''медуларна част''' или сърцевина-medulla, която е от ектодермен произход. Разграничението между тях е съществено, тъй като регулирани от [[нервна система|нервната система]] двете части произвеждат различни видове хормони. При срез на жлезата се вижда, че кората е по-светла и с по-твърда консистенция, докато сърцевината е по-тъмна и по-мека. Отвън жлезата е обвита с '''капсула'''. У хората дясната надбъбречна жлеза има триъгълна форма и тегло около 4 грама, а лявата има форма на полумесец и тегло около 5 грама. Жлезите се [[кръв]]оснабдяват от бъбречните артерии и са бедни на [[лимфна система|лимфни съдове]].
=== Надбъбречна медула ===
Line 16 ⟶ 14:
=== Надбъбречна кора ===
Кортикалната част на надбъбречната жлеза се разделя на три зони: '''външна'''-zona glomerulosa, '''средна'''-zona fasciculata, и '''вътрешна'''-zona reticularis. Външната част е съставена от клетъчни групи с овоидна форма. В цитоплазмата на клетките се установяват липидни капчици. В zona fasciculata клетките са успоредни повлекла, ориентирани радиално по посока за сърцевината. Тези клетки съдържат капчици холестерол, мастни киселини и неутрални мазнини. Zona reticularis е съставена от клетъчни повлекла с различна посока. Последните съдържат голямо количество пигмент. Трите зони на надбъбречната кора произвеждат различни хормони: zona glomerulosa произвежда минералкортикоиди, zona fasciculata-гликокортикоиди и zona reticularis- полови хормони.
От своя страна надбъбречната кора е специализирана в синтеза от [[холестерол]] на [[кортикостероид|кортикостероидни хормони]]. Една част от клетките синтезират [[кортизол]], по подобие на [[хипоталамус]]а и [[хипофиза]]та, друга част — [[андроген|адреноген]]и като [[тестостерон]]а, а трета част секретира [[алдостерон]], който регулира водно-електролитния баланс в обмяната на веществата. Надбъбречната кора се регулира от хормони, произвеждани от невроендокринния дял на [[хипофиза]]та и от [[хипоталамус]]а, както и от [[ренин]]-[[ангиотензин]]овата система.
== Кръвоснабдяване ==
Надбъбречната жлеза има единно вътреорганно кръвоносно русло. Тя получава артериална кръв от редица източници: от aa. Suprarenales superiores, представляващи клончета на долната диафрагмална артерия, от a. suprarenalis media, идваща направо от коремната аорта, и от a. suprarenalis inferior(клона на надбъбречната артерия). Във вътрешността на жлезата артериалните клончета анастомозират помежду си и се разпадат, като дават широки капиляри (синусоиди). Кръвта от синусоидите влиза в тесен контакт със секреторните клетки в жлезата. Тя се оттича по система от вътрешни вени. В тези вени са установени контрактилни възглавнички(снопчета от надлъжна мускулатура). Надбъбречната жлеза е бедна на лимфни съдове- те се срещат само около големите вътрежлезни съдове и се оттичат към лимфните възли около аортата и долната куха вена.
== Инервиране ==
Надбъбречната жлеза е богато инервирана. Основната част от нервните влакна произлизат от nn. Splanchinici и преминават през plexus celiacus и plaxus renalis. Тези нерви са симпатикови. По-голямата част от тях се резпределят в медуларната, а по-малката- в кортикалната част. В медуларната част се срещат и симпатикови ганглийни клетки. При повишен тонус на симпатиковата нервна система изхвърлянето на адреналин в кръвта се увеличава.
== Дисфункции ==
| |||