Разлика между версии на „Директория“

редакция без резюме
(→‎top: увод по англ)
 
== Първи години ==
След [[Термидориански преврат|Термидорианския преврат]] създадената структура на управление се запазва, но още през първите месеци са премахнати терорът, централизацията и регулирането на цените. Двата комитета за обществено спасение и за обществена безопасност не са разпуснати, но губят влиянието си. Републиканският строй се запазва въпреки събудените надежди на емигрантите и роялистите за възстановяване на монархията, защото състоянията на новите управници са създадени в резултата на незаконни продажби, спекула и дори непосредствен грабеж на земи и богатства от аристокрацията и църквата<ref>{{cite book hrf| last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789-1799 | publisher = Народна просвета |page = 183 }}</ref>.
 
Конвентът оцелява още около година, но от него бързо са отстранени някои от най-екстремистки настроените якобинци: Бийо-Варен и Коло д’Арбоа са заточени във [[Френска Гвиана]], а Кариер, Дюма и Фукие-Тренвил (съответно председател и прокурор на Революционния трибунал) са пратени на гилотината. Самият Революционен трибунал е ликвидиран, а много жирондинци са амнистирани<ref name="Grigorov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=172 }}</ref>
 
Републиканската строгост на нравите отстъпва на ново обществено поведение, като се връщат разкошът и удоволствията, а богатите граждани се отдават на развлечения и изпълват улиците. Нравите и моралът на якобинците отиват в миналото, както и модата на скромно облекло и на прикриването на личното богатство. Става забранено непознати граждани да си говорят на „ти“{{hrf|Пантев|2010|332}}. За противодействие на бунтовете в Париж и големите градове са сформирани въоръжени групи от богати младежи – мюскадини, които се прочуват с преследването на якобинците. Те нахлуват в театрите и разрушават якобинските кафенета. В крайна сметка Якобинският клуб е закрит в края на ноември 1794 г.
== Преврат от 18 брюмер ==
{{раздел-мъниче}}
На 18 брюмер (9 ноември) 1799 г. Директорията е свалена и властта преминава в ръцете на трима консули – Бонапарт, Роже Дюко и [[абат Сийес]], като първият консул Бонапарт поема всички важни функции. Французите приемат преврата с надеждата, че генерал Бонапарт ще се окаже желаният от всички миротворец.
 
== Източници ==
<references />
 
== Литература ==
* {{cite book | last = Глушков | first = Христо | year = 1989 | title = Френската революция 1789 – 1799 | publisher = Народна просвета |page = 213 }}
* {{cite book | last = Пантев, А., Глушков Х., Мишев Р | year = 2010 | title = История на модерния свят | publisher = Абагар |page = 331 – 6 | isbn = 978-954-427-901-1 | ref = Пантев}}