Разлика между версии на „Директория“

редакция без резюме
 
== Вътрешна политика ==
Във вътрешната си политика Директорите се опитват да обединят всички републиканци, но се увличат в борба ту с роялистите, ту с бившите [[якобинци]]. Този факт определя нестабилността на тяхната политика, която един от влиятелните директори – [[Пол Барас]] – нарича „политика на люлката“ заради непрекъснатите ѝ колебания. И ако Директорията успява да се справи с роялистките[[Вандейско вълнениявъстание|въстанието във Вандея]], водено от роялисти и продължило няколко години, и с бунтовете на гладните парижани, финансовата криза я изправя пред стопанска катастрофа, заплашваща стабилността на установения режим{{hrf|Пантев|2010|334}}.
 
Хиляди французи са принудени да продават имущество, за да си купят храна и топливо. В работническите квартали на Париж се настаняват гладът и мизерията. Армията изпитва трудности със снабдяването с продоволствие и изплащането на войнишките заплати е нередовно. Започват отново да се издигат искания за установяване на максимум на цените и за борба със спекулата.
 
Недоволството от цялостната политика на Директорията приема все по-застрашителни размери. Отново се активизират [[монархист]]ите, появяват се нови демократични клубове и издания, които пропагандират девиза на революцията „Свобода, равенство, братство“. В тези условия [[Гракх Бабьоф|Франсоа-Ноел Бабьоф]], по-известен като Гракх Бабьоф, създава тайна организация: „Общество на равните“, която си поставя за цел свалянето на Директорията и установяване на обществена собственост върху земята. Той е привърженик на насилствена борба срещу богатството и пропагандира идеите си в два вестника – „Народен трибун“ и „Привърженик на равенството“. Плановете на заговорниците обаче са предадени и той заедно със съмишленици е екзекутиран през май 1797.
 
В тези условия [[Гракх Бабьоф|Франсоа-Ноел Бабьоф]], по-известен като Гракх Бабьоф, създава тайна организация: „Общество на равните“, която си поставя за цел свалянето на Директорията и установяване на обществена собственост върху земята. Той е привърженик на насилствена борба срещу богатството и пропагандира идеите си в два вестника – „Народен трибун“ и „Привърженик на равенството“. Плановете на заговорниците обаче са предадени и той заедно със съмишленици е екзекутиран през май 1797.
 
Съществуват и открити разногласия между двата Съвета и Директорията, която е лишена от солидна обществена опора.<ref name="Grigorov"/>
 
== Външна политика ==
Във външната си политика Директорите проявяват интерес към европейските пазари, не само с оглед засилването на френското влияние, но и за преодоляване на финансовата криза. Те се надяват да установят мир в рамките на т.нар. „естествени граници“ – Рейн, Алпите, Пиренеите. В същото време според тях Франция има право на компенсация заради териториалните придобивки на Прусия и Австрия след [[Подялби на Полша|третата подялба на Полша]] (1795). По идея на един от директорите – [[Лазар Карно]], през пролетта на 1796 г. френски войски, командвани от [[Наполеон Бонапарт|генерал Бонапарт]], започват военни действия срещу австрийците и Сардиния в Северна Италия. Френската република официално обявява, че води освободителна война, но всъщност Директорията одобрява грабителството в завладените територии. Генералите в армията стават важен и постепенно незаменим източник на финансиране на режима на Директорията. Те натрупват състояния и започват самостоятелно да водят дипломатически и политически преговори<ref name="Grigorov"/>. Със серия от успешни ходове Бонапарт принуждава Австрия да иска мир, който е подписан през следващата година в [[договор от Кампо Формио|Кампо Формио]]. С това [[Война на Първата коалиция|войната на първата коалиция]] на европейските държави срещу революционна Франция завършва с успех за Франция.
 
Директорията се намира в постоянно състояние на война с коалиции от чужди държави, които по различно време включват [[Великобритания]], [[Австрия]], [[Прусия]], [[Неаполитанско кралство|Неаполитанското кралство]], [[Руска империя|Руската]] и [[Османска империя|Османската]] империи. Франция анексира [[Белгия]] и левия бряг на [[Рейн]], а голяма част от [[Италия]] е покорена от Бонапарт. Директорията създава шест [[Дъщерна република|дъщерни републики]] в Италия, Швейцария и Нидерландия по подобие на [[Първа френска република|френската]] с кратко съществуване. Директорията не успява обаче да подкрепи избухналото през 1798 г. въстание в [[Ирландия]] и да създаде Ирландска република.
 
Френската република официално обявява, че води освободителна война, но всъщност Директорията одобрява грабителството в завладените територии. Генералите в армията стават важен и постепенно незаменим източник на финансиране на режима на Директорията. Те натрупват състояния и започват самостоятелно да водят дипломатически и политически преговори<ref name="Grigorov"/>. Завладените територии и градове са заставени да изпращат във Франция пари и произведения на изкуството, с които се изпълва създаденият през 1793 г. музей [[Лувър]] в Париж.
 
Със серия от успешни ходове Бонапарт принуждава Австрия да иска мир, който е подписан през следващата година в [[договор от Кампо Формио|Кампо Формио]]. С това [[Война на Първата коалиция|войната на първата коалиция]] на европейските държави срещу революционна Франция завършва с успех за Франция.
 
През 1798 г. генерал Бонапарт [[Египетска кампания|прониква в Египет]] с цел да прекъсне сухоземния път на англичаните към Индия и достига до [[Акра (Израел)|Акра]] в [[Сирия]]. Трудните климатични условия провалят експедицията, а след разгрома на френската флота при [[Абу Кир]] Наполеон е принуден да се завърне във Франция.
 
За четири години Директорията постига повече успехи на международната арена, отколкото във вътрешната политика<ref name="Grigorov"/>.