Разлика между версии на „Електродинамика“

м (Removing Link GA template (handled by wikidata) - The interwiki article is not good)
на метър
|}
 
== История ==
През 1733 г. Ш. Дюфе установява, че електрично натоварените с едноименен товар тела се отблъскват а с разноименен се привличат. Товарът на наелектризирана стъклена пръчка условно е наречен положителен, а този на направена от янтар пръчка - отрицателен. През 1897 г. англичанинът [[Джоузеф Джон Томсън|Дж. Дж. Томсън]] открива електрично натоварена частица. Оказва се, че товарът й е едноименен с този на янтарната пръчка и частицата е наречена [[Електрон|електрон]] - гръцкото наименование на янтара. Експериментално е установено, че големината на електричния товар се изменя на порции, а не непрекъснато. Големината на всяка порция се оказва кратна на товара на електрона. Ето защо той е приет за елементарен електричен товар - най-малкото самостоятелно съществуващо количество електричество, което досега е наблюдавано експериментално.
 
Важен раздел на електродинамиката е електростатиката. Тази наука изучава електричните сили между неподвижни товари. През 1785 г. [[Шарл дьо Кулон|Ш. Кулон]] със специално направена [[Везни (уред)|везна]] (наречена торзионна) измерва силата на взаимодействието ('''F''') между неподвижни точкови електрични товари (q<sub>'''1'''</sub>) и (q<sub>'''2'''</sub>), които се намират на известно разстояние ('''r''') един от друг, и открива закона ([[Закон на Кулон|закон на Кулон]]) за взаимодействие между тях:
 
<big>'''F''' = '''k''' × (q<sub>'''1'''</sub> × q<sub>'''2'''</sub>) / r<sup>'''2'''</sup></big>
 
където '''k''' е коефициент, зависещ от измервателната система.
 
Когато електричните товари се движат, те пренасят електричество. Процесът на пренасяне на електричество се нарича протичане на електричен ток. през 1826 г. Г. Ом показва, че големината не електричен ток (I) в една електрична верига е правопропорционална на създаващото тока напрежение (U) и обратно пропорционална на съпротивлението (R) (закон на Ом): I=U/R
 
Когато през 1820 г. Х. Оерщед за първи път наблюдава, че в момента на пускане на [[Електрически ток|електричен ток]] през жица стоящата наблизо [[Компас|магнитна стрелка]] се отклонява, става ясно, че движещите се в жицата електрични товари създават магнитно поле, което действа върху стрелката. През 1831 г. [[Майкъл Фарадей|М. Фарадей]] открива че и [[Магнитно поле|магнитното поле]] от своя страна действа върху движещите се електрични товари - той бързо премества [[Проводник|проводник]] между полюсите на [[Магнит|магнити]] и в резултат в проводника възниква електричен ток. През 1865 г. [[Джеймс Кларк Максуел|Дж. Максуел]] показва теоретично, че [[Електрическо поле|електричното]] и магнитното поле не съществуват независимо едно от друго, а са проява на едно поле - [[Електромагнитно поле|електромагнитното]]. Когато това поле е наблюдавано експериментално от [[Хайнрих Херц|Х. Херц]] през 1886 г. във вид на [[Електромагнитно излъчване|електромагнитни вълни]] ([[Радиовълни|радиовълни]]), потвърждава се и теоретичното предположение на Максуел, че то трябва да се разпространява със скорост, равна на [[Скорост на светлината|скоростта на светлината]] (300 000 km/c във [[Вакуум|вакуум]]). Днес знаем, че [[Светлина|светлината]], радиовълните, [[Рентгеново лъчение|рентгеновите лъчи]] са проява на електромагнитното поле. За да може да предава взаимодействието между електричните товари, това поле трябва да бъде материално. Електромагнитното поле се състои от частици, наречени [[Квант|кванти]], или [[Фотон|фотони]]. Тези частици се излъчват от електрично натоварена частица, разпространяват със скоростта на светлината и когато достигнат друго тяло, което електрично натоварено, взаимодействат с него. Всеки фотон се характеризира преди всичко с енергията, която носи: фотоните на светлината имат по-голяма енергия от фотоните на радиовълните и по-малка от тази на рентгеновите лъчи. От своя страна, фотоните на светлината, които нашето зрение възприема като сини, жълти, червени, също се различават по енергия (най-малка е енергията на червените и най-голяма - на виолетовите фотони).
 
Днес законите на електродинамиката помагат да се решават различни задачи, свързани с движението на електрично натоварени частици в различни по форма и големина електромагнитни полета. В електронния микроскоп например, се исползват системи от електрични и магнитни полета, като наречени лещи. Те управляват движението на електроните, като създават увеличеното до един милион пъти изображение на изследвания обект. В устройствата, с които учените днес правят опити за осъществяване на управляеми термоядрени реакции, веществото е нагрято до милиони градуси и се намира в състояние на плазма, в която атомите са разпадната на йони и електрони. Тази плазма не може да се държи в съдове, защото не съществува материал, който да издържи дори и много по-низка температура. Тъй като плазмата се състои от електрично натоварени частици, в съответствие със законите на електродинамиката тя се удържа в малк обем (като в съд) с помощта на електрични и магнитни полета.
 
 
{{Портал Физика}}