Електродинамика: Разлика между версии

където '''k''' е коефициент, зависещ от измервателната система.
 
Когато електричните товари се движат, те пренасят електричество. Процесът на пренасяне на електричество се нарича протичане на електричен ток. презПрез 1826 г. [[Георг Ом|Г. Ом]] показва, че големината не електричен ток ('''I''') в една електрична верига е правопропорционална на създаващото тока напрежение ('''U''') и обратно пропорционална на съпротивлението ('''R''') ([[Закон на Ом|закон на Ом]]): I=U/R
 
<big>'''I = U / R'''</big>
 
Когато през 1820 г. Х. Оерщед за първи път наблюдава, че в момента на пускане на [[Електрически ток|електричен ток]] през жица стоящата наблизо [[Компас|магнитна стрелка]] се отклонява, става ясно, че движещите се в жицата електрични товари създават магнитно поле, което действа върху стрелката. През 1831 г. [[Майкъл Фарадей|М. Фарадей]] открива че и [[Магнитно поле|магнитното поле]] от своя страна действа върху движещите се електрични товари - той бързо премества [[Проводник|проводник]] между полюсите на [[Магнит|магнити]] и в резултат в проводника възниква електричен ток. През 1865 г. [[Джеймс Кларк Максуел|Дж. Максуел]] показва теоретично, че [[Електрическо поле|електричното]] и магнитното поле не съществуват независимо едно от друго, а са проява на едно поле - [[Електромагнитно поле|електромагнитното]]. Когато това поле е наблюдавано експериментално от [[Хайнрих Херц|Х. Херц]] през 1886 г. във вид на [[Електромагнитно излъчване|електромагнитни вълни]] ([[Радиовълни|радиовълни]]), потвърждава се и теоретичното предположение на Максуел, че то трябва да се разпространява със скорост, равна на [[Скорост на светлината|скоростта на светлината]] (300 000 km/c във [[Вакуум|вакуум]]). Днес знаем, че [[Светлина|светлината]], радиовълните, [[Рентгеново лъчение|рентгеновите лъчи]] са проява на електромагнитното поле. За да може да предава взаимодействието между електричните товари, това поле трябва да бъде материално. Електромагнитното поле се състои от частици, наречени [[Квант|кванти]], или [[Фотон|фотони]]. Тези частици се излъчват от електрично натоварена частица, разпространяват със скоростта на светлината и когато достигнат друго тяло, което електрично натоварено, взаимодействат с него. Всеки фотон се характеризира преди всичко с енергията, която носи: фотоните на светлината имат по-голяма енергия от фотоните на радиовълните и по-малка от тази на рентгеновите лъчи. От своя страна, фотоните на светлината, които нашето зрение възприема като сини, жълти, червени, също се различават по енергия (най-малка е енергията на червените и най-голяма - на виолетовите фотони).
 
Днес законите на електродинамиката помагат да се решават различни задачи, свързани с движението на електрично натоварени частици в различни по форма и големина електромагнитни полета. В [[Електронен микроскоп|електронния микроскоп]] например, се исползватизползват системи от електрични и магнитни полета, като наречени лещи. Те управляват движението на електроните, като създават увеличеното до един милион пъти изображение на изследвания обект. В устройствата, с които учените днес правят опити за осъществяване на управляеми [[Термоядрен синтез|термоядрени реакции]], веществото е нагрято до милиони градуси и се намира в състояние на [[Плазма|плазма]], в която атомите са разпадната на [[Йон|йони]] и електрони. Тази плазма не може да се държи в съдове, защото не съществува материал, който да издържи дори и много по-низка температура. Тъй като плазмата се състои от електрично натоварени частици, в съответствие със законите на електродинамиката тя се удържа в малкмалък обем (като в съд) с помощта на електрични и магнитни полета.
 
 
== Външни препратки ==
* {{cite book|last=Мякишев Г.Я. |first=глав. ред. Прохоров А.М|editor=|title=Большая советская энциклопедия|url=http://bse.sci-lib.com/article125981.html
|accessdate=29 March 2017|edition=3 изд|volume= 30 (от 30), Экслибрис — ЯЯ |year=1978|publisher=Издателство "Съветска енциклопедия"|location=Москва|language=ru|pages=54 |chapter=Электродинамика }}''(на руски)''
 
{{Портал Физика}}