Вестфалски мирен договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kaloan-koko (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Kaloan-koko (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 5:
В [[клауза|клаузите]] му се уреждат няколко вида проблеми: германската религиозна свобода, политическата организация на [[Германия]], европейският мир. Само по първия проблем в по-либерален дух се променят точките от [[Аугсбургски мир|Аугсбургския религиозен мир]]. Германия остава раздробена на отделни суверенни княжества с изборен [[император]]. [[Франция]] има най-голяма изгода от клаузите на договора: тя получава областите на север от [[Пиренеи]]те от [[Испания]]. [[Швеция]] получава Западна [[Померания]], с което става единствен владетел на [[Балтийско море]]. Официално е призната независимостта на [[Нидерландия]]. Има норми против вмешателство във вътрешните работи на друга държава. По-късно, някои идеи на Вестфалските мирни договори стават основни за [[Международно право|международното право]].
 
Мирните договори включват 109 делегации, представляващи Европейските владетели. В него взимат участие императорът на [[Свещена Римска империя|Свещената римска империя]] [[Фердинанд III (Свещена Римска империя)|Фердинанд III]], [[Филип IV (Испания)|Филип IV]] - [[Испания|испанският]] [[крал]]. делегати от [[Френско кралство|Френското кралство]], [[Шведска империя|Шведската империя]], [[Съединени провинции|Холандската република]], принцове на княжествата в Свещената римска империя и владетелите на [[Независими имперски градове|независимите имперски градове]].
 
== Мирни договори ==
Мирните преговори между Франция и [[Хабсбурги|Хабсбургите]], предоставени от Свещения римски император и на испанския крал, започват в [[Кьолн]] през 1641 г. Първоначално са спрени от Франция. [[Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо|Кардинал Ришельо]] желателно включването на всички свои съюзници, независимо дали са суверенни или княжество в Свещената Римска империя. В [[Хамбург]] и [[Любек]], Швеция и Свещената Римска империя създават [[Договор от Хамбург|договора от Хамбург]]. Това се случва с намесата на Ришельо.
[[Файл:RathausMünster.jpg|мини|Кметството в Мюнстер, където е подписан единия мирен договор]]
Свещената Римска империя и Швеция обяват, че подготовката на Кьолн и на договора от Хамбург са началото на края на войната. По-голямо споразумение е договорено във Вестфалия, в недалечните градове [[Мюнстер]] и [[Оснабрюк]]. И двата града са поддържани като неутрални и демилитаризирани зони за преговорите. Мюнстер от повторното приемане на [[Католическа църква|католицизма]] през 1535 г. е общност само с едно вероизповедание. Той се управляв от [[Княз-епископ|князът-епископ]] на Мюнстер и се разрешава само Римокатолическото поклонение. Не са предвидени места за поклонение за [[Калвинизъм|калвинисти]] и [[Лутеранство|лютерани]].
 
Оснабрюк е лютерански и католически град, с две лютерански и две католически църкви за своите най-вече лутерански [[Бюргер|бюргери]] и напълно лутерански градски съвет. Католическата глава е князът-епископ на Оснабрюк под чието покровителство са други духовници, а също и католическите жители. В периода 1628-1633 г. Оснабрюк е покорен от войските на [[Католическа лига|Католическата лига]]. Католическият княз-епископ Франц Вилхелм, граф на Вартенберг налага [[Контрареформация|Контрареформацията]] върху града и изпраща голям брой лютерански семейства се в изгнание. При шведската окупация католиците не са изгонени, но градът страда от необходимото шведско военно съдействие. Ето защо, гражданите на Оснабрюк се радвали от края на проблемите като градът става неутрализиран и демилитаризиран.
 
И двата града се стремят към по-голяма автономия, стремящи се да станат свободни имперски градове, така че те приветстват неутралността, наложена от мирните преговори, както и забраната на всякакво политическо влияние от воюващите страни, включително техните господари - княз-епископите.
 
От Швеция предпочита Оснабрюк като място на конференцията, туй като е лутерански. Преговорите с нея, се случват там, а другите държави се събират в Мюнстер.
 
== Резултати ==
Фердинанд III централизирал властта в империята около себе си като става глава на имперската армия през 1634 г. и после е избран за [[римско-немски крал]] през 1636 г. През 1634 г. дава на всички княжества право да водят собствена [[външна политика]], а след договора
 
== Библиография ==