Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м информация за "профилна" снимка |
Добавени са снимки |
||
Ред 27:
Рафаил Петров Попов е роден на 27 [[27 август|август]] /14 август стар стил/ [[1876]] г. в град [[Търново]] (днес [[Велико Търново]], България) в семейството на попадия Иванка и отец Пенчо Рачов Троянеца. Той е най-малкият от общо четирите деца на търновския свещеник, в чиято къща се настанява висш офицер от руските войски и попът на полка. Те стават кръстници на бебето, като заменят името му Рачо с библейското Рафаил.
Завършва гимназия във Велико Търново. През 1896 г. Започва следването си във Висшето училище (днес [[Софийски университет]]) по специалност естествени науки. Още като студент провежда през [[1899]] и [[1900]] г. разкопки в пещерите [[Духлата|Духлатата]] и Малката край Търново. Завършва висшето си образование през [[1901]] г. През същата година е назначен за учител по естествени науки в Шуменското мъжко педагогическо училище. Извършва разкопки в Царската пещера край [[Беляковец]], Голямата и Малката пещера край с. [[Мадара]], както и на крепостта при [[Мадара]], където открива прочутия фрагмент от мраморен зодиак, върху който ясно личат четири от зодиакалните знаци – [[Водолей (зодия)|водолей]], [[Риби (съзвездие)|риби]], [[Овен (зодия)|овен]] и [[Телец (зодия)|телец]].
[[1902|1902 г]]. – Основава археологическо дружество. Поставя се началото на Оръжеен археологически музей (по-късно прераснал в Археологически музей, [[Шумен|гр. Шумен]]), взема дейно участие при уреждането му, става и първият му уредник. Министерството на народната просвета му възлага да проучи околностите на град Шумен и особено добре да огледа околностите на [[Мадара|с. Мадара]], където се намира станалият по-късно широко известен грамаден скален барелеф, наречен [[Мадарски конник]]. Чрез събраните от него на това място богати археологически материали, той установява, че те принадлежат на няколко исторически епохи. Той посочва, че Мадарският край е богата съкровищница за изучаването на миналото на [[Балканския полуостров]].
Ред 38:
Прави сондажи при пещерите Крумовите порти западно от Шумен и на [[Хисаря]] при с. [[Войвода (село)|Войвода]], Новопазарско и при с. Чаталар; Установил [[Еоцен|Еоценски]] геологически слоеве по [[Провадийско плато|Провадийското плато]]; Разкопки с. Марковча, Провадийско от еоценско време.
[[Файл:Rafail Popov Krum Dronchilov.jpg|alt=Рафаил Попов с антрополога Крум Дрончилов в Чехия 1909 г.|ляво|мини|Рафаил Попов (в средата ляво) с антрополога [[Крум Дрончилов]] (в средата дясно) в [[Чехия]] 1909 г.]]
През [[1909|1909 г.]] е изпратен от Министерството на просветата на двегодишна специализация по [[праистория]], [[палеонтология]] и [[геология]] в [[Берлин]]. По време на специализацията си работи в [[:en:Ethnological_Museum_of_Berlin|Museum für Vollkerkunde]]. Преди да се завърне в България, посещава музеи в [[Дрезден]], [[Прага]], [[Виена]], [[Будапеща]], [[Загреб]] и [[Белград]], за да се запознае с музейното дело, което да може да приложи и у нас. След завръщането си от Берлин провежда редица археологически разкопки в около 20 населявани от човека пещери ([[Деветашка пещера]], [[Темната дупка]], [[Моровица]], [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]] край [[Дряново]], Цар Крумови порти край Шумен, Чердженица, [[Зиданка]], Хайдушката (и трите край с. [[Карлуково]]), Миризливка, Еменска, Голямата и Малката Лисица край с. Беляковец, на пещерите край [[Търново]] и [[Ловеч]]. В резултат на разкопките в пещерата [[Темната дупка]], [[Карлуково]], пръв доказва наличието на [[Палеолит|палеолитна култура]] на Балканския полуостров. Изследва и важни праисторически селищни могили (напр. Коджадермен, Салманово).
[[1911|1911 г.]] – Учредител на Праисторическия отдел на [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] и негов уредник до [[1929]] година. Провежда нови разкопки в пещера Моровица, село Гложене, могила село Езерово, [[Босилеград (община)|Босилеградско]] и Деве-Баргън при Търново-Сеймен.
Ред 54:
[[1921|1921 г.]] – подновява разкопките в пещерите при с. Беляковец, Търновско.
[[Файл:Rafail Popov Boris3.jpg|alt=Рафаил Попов (ляво) и Цар Борис III|мини|415x415пкс|Рафаил Попов (ляво) и [[Борис III|Цар Борис III]], пред разкопките на [[Мадарски конник|Мадарските скали]]]]
[[1925|1925 г.]] – се хабилитира за [[доцент]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Назначен е за частен хоноруван доцент по предистория при катедра „Обща география и етнография“. В продължение на 16 години чете лекции по темата „Предистория във връзка с етнография“, като говори зимния семестър за каменната епоха, а през летния – за металната. Паралелно с лекциите води и редовен курс „Упътвания за правене на разкопки и проучвания на праисторически паметници“ в помощ на Народния археологически музей. Едновременно с това той води и още един курс – „Предистория на България“. Този курс и лекции съдържат изключително само данни и изследвания, направени от него. Удава му се да извърши ценно откритие за науката – да докаже с подробни данни и разкопки съществуването в българските пещери на палеолитната, на старата каменна човешка култура. Това откритие прави в пещерата [[Темната дупка]] при гара Карлуково.
Ред 64:
Назначен е за директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] в София (1929-1938). Като член на Българското археологическо дружество и негов секретар, Рафаил Попов, също като своя предшественик [[Гаврил Кацаров]], обръща особено внимание на популяризиране на миналото, на ситуирането на археологическите паметници спрямо околната среда, за да не се губи връзката между миналото и настоящето. След 10-годишен труд издава два тома „Мадара, разкопки и проучвания“. Особено ценна обществена дейност по време на директорството му е неговата работа по уреждане на народни исторически паркове около бележитите български исторически места Абоба-Плиска, [[Велики Преслав|Преслав]], [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]], със субсидии предимно от [[Борис III|Цар Борис ІІІ]].
[[Файл:Rafail Popov Arheologicheski Muzei.jpg|alt=Рафаил Попов (в бяло), като директор на археологическия музей в София.|ляво|мини|271x271пкс|Рафаил Попов (в бяло), като директор на [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] в София. В дясно от него проф. Г. Кацаров, унгарският проф. Томпа, уредникът на музея К. Миятев, в ляво проф. [[Геза Фехер|Г. Фехер]] и уредник Н.Мавродиев]]
В последващите години продължава усърдно да изучава скалния релеф на Мадара. Полага основи на второ издание за естествено-исторически музей за сбирки, даващи представа за фауната, флората и земния състав на Мадарския край. Съдейства на няколко научни и културни дружества, в които членува, както и на Български археологически институт (БАИ) (основател/член до края на живота си). През активната си професионална кариера прави големи дарения от личните си колекции, от артефакти и вкаменелости на Царския музей.
[[Файл:Monument Rafail Popov.jpg|alt=Паметник Рафаил Попов|мини|367x367пкс|Паметник на Рафаил Попов в [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]] и дъщеря му Милка Попова]]
| |||