Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии

 

== Биография ==

Рафаил Петров Попов е роден на 27 [[27 август|август]] /14 август стар стил/ [[1876]] г. в град [[Търново]] (днес [[Велико Търново]], България) в семейството на попадия Иванка и отец Пенчо Рачов Троянеца. Той е най-малкият от общо четирите деца на търновския свещеник, в чиято къща се настанява висш офицер от руските войски и попът на полка. Те стават кръстници на бебето, като заменят името му Рачо с библейското Рафаил.

 

 

Назначен е за директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] в София (1929-1938). Като член на Българското археологическо дружество и негов секретар, Рафаил Попов, също като своя предшественик [[Гаврил Кацаров]], обръща особено внимание на популяризиране на миналото, на ситуирането на археологическите паметници спрямо околната среда, за да не се губи връзката между миналото и настоящето. След 10-годишен труд издава два тома „Мадара, разкопки и проучвания“. Особено ценна обществена дейност по време на директорството му е неговата работа по уреждане на народни исторически паркове около бележитите български исторически места Абоба-Плиска, [[Велики Преслав|Преслав]], [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]], със субсидии предимно от [[Борис III|Цар Борис ІІІ]].

В последващите години продължава усърдно да изучава скалния релеф на Мадара. Полага основи на второ издание за естествено-исторически музей за сбирки, даващи представа за фауната, флората и земния състав на Мадарския край. Съдейства на няколко научни и културни дружества, в които членува, както и на Български археологически институт (БАИ) (основател/член до края на живота си). През активната си професионална кариера прави големи дарения от личните си колекции, от артефакти и вкаменелости на Царския музей.

[[Файл:Monument Rafail Popov.jpg|alt=Паметник Рафаил Попов|мини|367x367пкс|Паметник на Рафаил Попов в [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]] и дъщеря му Милка Попова]]