Ехнатон: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kaloan-koko (беседа | приноси)
Редакция без резюме
Ред 26:
| Monuments=[[Амарна|Ахетатон]]
}}
{{Редактирам}}
 
'''Аменхотеп IV''' също известен като '''Akhenaten'''<ref name="pronounce">{{Cite web|url=http://dictionary.reference.com/browse/akhenaten|title=Akhenaten|publisher=dictionary.com|accessdate=2008-10-02| archiveurl= http://web.archive.org/web/20081014190649/http://dictionary.reference.com/browse/Akhenaten| archivedate= 14 October 2008 <!--DASHBot-->| deadurl= no}}</ref> или '''Akenatón'''<ref>{{Cite web|url=http://www.britannica.com/EBchecked/topic/11544/Akhenaton |title=Akhenaton (king of Egypt) – Britannica Online Encyclopedia |publisher=Britannica.com |accessdate=2012-08-25}}</ref>, по-късно '''Echnaton''' (Ехнатон)<ref>Dominic Montserrat, Akhenaten: History, Fantasy and Ancient Egypt, Psychology Press, 2003, pp 105, 111</ref> е десетият фараон от [[Осемнадесета династия на Древен Египет]],царувал от '''1353''' пр.н.е. – '''1336''' пр.н.е.<ref>[http://www.britannica.com/eb/article-9005276/Akhenaton Encyclopaedia Britannica]</ref>.
 
== История ==
Според гръцки източници, в началото на своето управление взема името '''Аменофис IV'''. Аменхотеп IV(Ехнатон) e син на [[Аменхотеп III]] и царица Тий. За да подкопае могъществото на жреците на [[Амон-Ра]] в [[Тива (Египет)|Тива]] Аменхотеп IV провежда религиозна реформа в 6-та година на своето управление, с която налага култа към ново върховно божество – слънчевият бог [[Атон (Йот)|Атон]]. В негова чест приема името '''Ехнатон''' – Угоден на Атон. Заедно с прекрасната си съпруга [[Нефертити]] изгражда нова великолепна столица на брега на р. Нил – [[Ахетатон]] (Хоризонта на Атон) днес [[Амарна]]. След неговата смърт Ахетатон изгубил функциите си на столица, постепенно се обезлюдил и опустял. След известно време бил погълнат от пустинята. Днес градът е открит от археолози и разкопан. Сегашното си име носи от намиращото се в близост съвременно селище Амарна. Неговата майка царица Тий била една от главните фигури в рода Амарна. Ехнатон обичал съпругата си Нефертити и и&#768; давал много правомощия, дори на много йероглифи било изобразено Нефертити да побеждава враговете си. От Нефертити имал 6 дъщери, но нямал син. Затова той си довел нова съпруга, нубийската принцеса Ка, от която се предполага, че има син който е [[Тутанкамон]]. Нефертити не смятала [[Тутанкамон]] за заплаха, оженила го за една от дъщерите си и негова полусестра [[Анхесенатон]] и както била традицията в Древен Египет станала негов регент. Тъй като царица Тий (майката на Аменхотеп) не харесвала Нефертити към 7-та година от неговото царуване тя изчезнала незнайно къде, в страната настъпила паника и много скоро кланът Амарна изгубил популярност. Новият фараон [[Тутанкамон]] наследил хаоса оставен от баща му в страната. За да го преодолее той върнал старата столица и религия и се прекръстил от [[Тутанатон]] на [[Тутанкамон]], а сестра му и негова съпруга от [[Анхесенатон]] на [[Анхесенамон]]. Неотдавна учените открили мумията на царица Тий и на втората жена на Аменхотеп. Предполага се, че Тутанкамон е искал да премести семейството си от Амарна, мястото където неотдавна живял и царувал, в Кайро новата му столица. Но Нефертити съвършената, си остава загадка, неоткрита и досега. На саркофага на Аменхотеп, който се намира в камера 35 в долината на царете, е изтрито името. Това се е смятало за най-страшното наказание – накзание за вечността.
 
== Ранни живот и управление ==
[[Файл:Berlin Neues Museum - relief d'Amenhotep IV.jpg|ляво|мини|Релеф на Аменхотеп IV]]
Аменхотеп IV e син на [[Аменхотеп III]] и царица [[Тий]]. По-големия престолонаследник умира и следващият син е кръстен на баща си.
 
Спори се дали управлява сам чак след смъртта на баща си или пък има период на съуправление (според някои историци продължава чак 12 години). Много от съвремените египтолози - Николас Рийвс, Алън Гардинър, Донълд Редфорд и др. смятат че или няма такъв период или продължава само една-две години. През февруари 2014 година са открити надписи в гробница в [[Луксор]] сочещи поне осемгодишно съуправление.
[[Файл:Gempaaten talatats.jpg|ляво|мини|Реконструкция на Гемпаатон]]
Коронован е в [[Тива (Египет)|Тива]]. Скоро след това започва строителни проекти в храмове, а и започва строителство по храм в името на Атон в Източен [[Карнак]], от който днес остават само отделни части нарисувани камъни. Този храм е кръстен Гемпаатен ("Слънчевият диск се намира в имота на Атон". Състои се от няколко части, включително палат, а една от частите е посветена на жена му - [[Нефертити]], една от най-известните египтянки и смятана за една от най-красивите жени в историята. Строят се още поне два храма в Карнак.
 
През това време още не е забранено полоничеството на Ра и главният жрец на Ра все още има власт през четвъртата година от управлението на Аменхотеп IV. От гробници от този период (TT192, TT55, TT188) става ясно, че все още използва това име, но бива представен седнал на трон-слънчев диск или слънчевия диск присъства по друг начин в рисунките.
 
== Религиозна реформа ==
Религиозната реформа е свързана и със смяната на името на Аменхотеп IV - той се превръща в Ехнатон("Угоден на Атон") през шестата година на управлението си. Година по-рано променя 4 от своите 5 титли да имат общо с Атон и започва изграждането на нова столица - [[Ахетатон]] (близо до дн. Амарна)
 
== Смърт и наследяване ==
 
== Библиография ==
* Trevor Bryce, The ''Kingdom of the Hittites'', Clarendon Press, 1998.
* A.R. Schulman, "The Nubian War of Akhenaten" in L'Egyptologie en 1979: Axes prioritaires de recherchs II (Paris: 1982
* Rosalie David, Handbook to Life in Ancient Egypt, Facts on File Inc., 1998
* Edward Chaney, 'Freudian Egypt’, ''The London Magazine'', April/May 2006, pp. 62–69.
* Edward Chaney,‘Egypt in England and America: The Cultural Memorials of Religion, Royalty and Revolution’, in ''Sites of Exchange: European Crossroads and Faultlines'', eds. M. Ascari and A. Corrado (Amsterdam, Rodopi, 2006), pp. 39–69.
* Berman, Lawrence. 'Overview of Amenhotep III and His Reign,' and Raymond Johnson, 'Monuments and Monumental Art under Amenhotep III' in 'Amenhotep III: Perspectives on his Reign' 1998, ed: David O'Connor & Eric Cline, University of Michigan Press
* История Древнего Востока. Зарождение древнейших классовых обществ и первые очаги рабовладельческой цивилизации. Часть 2. Передняя Азия. Египет / Под редакцией [[Бонгард-Левин, Григорий Максимович|Г. М. Бонгард-Левина]]. — <abbr>М.</abbr>: Главная редакция восточной литературы издательства «[[Наука (издательство)|Наука]]», 1988. — 623 с. — 25 000 экз.
* ''Матье М. Э.'' Во времена Нефертити. — М., 1965.
 
== Източници ==