Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
Редакция без резюме |
||
Ред 8:
| портрет-описание = портрет на Рафаил Попов
| роден-място = [[Велико Търново|Търново]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[София]], [[Царство България]]
| вложки = {{Личност/Учен | категория = историк
| област = [[История]], [[археология]], [[спелеология]]
Ред 20:
| повлиял = }}
}}
'''
== Биография ==
[[Файл:Ivanka PenchRachevTroianec.jpg|alt=попадия Иванка и отец Пенчо Рачов Троянеца|ляво|мини|Родителите на Рафаил Попов – отец Пенчо Рачов Троянеца и попадия Иванка]]
Завършва гимназия във Велико Търново. През 1896 г. Започва следването си във Висшето училище (днес [[Софийски университет]]) по специалност естествени науки. Още като студент провежда през [[1899]] и [[1900]] г. разкопки в пещерите [[Духлата]]та и Малката край Търново. Завършва висшето си образование през [[1901]] г. През същата година е назначен за учител по естествени науки в Шуменското мъжко педагогическо училище. Извършва разкопки в Царската пещера край [[Беляковец]], Голямата и Малката пещера край с. [[Мадара]], както и на крепостта при [[Мадара]], където открива прочутия фрагмент от мраморен зодиак, върху който ясно личат четири от зодиакалните знаци – [[Водолей (зодия)|водолей]], [[Риби (съзвездие)|риби]], [[Овен (зодия)|овен]] и [[Телец (зодия)|телец]].
През [[1902]] г.
През [[1905]] г. прави най-значимото си откритие – [[Чаталарски надпис|Чаталарската омуртагова колона]]. Намирането и изкопаването ѝ се случват в село [[Хан Крум (село)|Чаталар]] (днес Хан Крум), [[Шуменска област]]. Колоната е висока шест метра, с много усилия още тогава я закарват в [[Шумен]] и оттам в [[София]]. Тя става причина [[Фердинанд I Български|Фердинанд]] да награди откривателя ѝ с орден пета степен за [[За гражданска заслуга|Гражданска заслуга]], както и с похвално писмо от Министъра на народната Просвета проф. [[Иван Шишманов]] за извън училищната му дейност. Изучава пещери при
През [[1907]] г.
Прави сондажи при пещерите Крумовите порти западно от Шумен и на [[Хисаря]] при с. [[Войвода (село)|Войвода]], Новопазарско и при с. Чаталар; Установил [[Еоцен]]ски геологически слоеве по [[Провадийско плато|Провадийското плато]]; Разкопки с. Марковча, Провадийско от еоценско време.
Line 40 ⟶ 38:
През [[1909]] г. е изпратен от Министерството на просветата на двегодишна специализация по [[праистория]], [[палеонтология]] и [[геология]] в [[Берлин]]. По време на специализацията си работи в [[:en:Ethnological_Museum_of_Berlin|Museum für Vollkerkunde]]. Преди да се завърне в България, посещава музеи в [[Дрезден]], [[Прага]], [[Виена]], [[Будапеща]], [[Загреб]] и [[Белград]], за да се запознае с музейното дело, което да може да приложи и у нас. След завръщането си от Берлин провежда редица археологически разкопки в около 20 населявани от човека пещери ([[Деветашка пещера]], [[Темната дупка]], [[Моровица]], [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]] край [[Дряново]], Цар Крумови порти край Шумен, Чердженица, [[Зиданка]], Хайдушката (и трите край с. [[Карлуково]]), Миризливка, Еменска, Голямата и Малката Лисица край с. Беляковец, на пещерите край [[Търново]] и [[Ловеч]]. В резултат на разкопките в пещерата [[Темната дупка]], [[Карлуково]], пръв доказва наличието на [[Палеолит|палеолитна култура]] на Балканския полуостров. Изследва и важни праисторически селищни могили (напр. Коджадермен, Салманово).
През [[1911]] г.
През [[1913]] г. под негово ръководство в Археологическия музей е извършена първата обработка „химическо препариране“ на музейни експонати.
През [[1914]] г.
През [[1914]] и [[1915]] г. се грижи за организацията на новосъздадения Праисторическия отдел към Царския природонаучен музей. Работата му го налага като титулярен уредник. Провъзгласен за член на Руски археологически институт в [[Истанбул|Цариград]].
По време на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] Рафаил Попов е във II армия, но поради заболяване го връщат в София в IV военнополева болница. След оздравяването му го зачисляват в нея, където остава до края на войната да служи като санитар. Участник е във Военно-разузнавателната мисия на български учени в [[Източна Тракия|Одринска Тракия]].
През [[1918]] г.
През [[1921]] г.
[[Файл:Rafail Popov Boris3.jpg|alt=Рафаил Попов (ляво) и Цар Борис III|мини|415x415пкс|Рафаил Попов (ляво) и [[Борис III|Цар Борис III]], пред разкопките на [[Мадарски конник|Мадарските скали]]]]
През [[1925]] г.
През [[1926]] г.
През [[1924]] -[[1927]] г.
През [[1929]] г.
Назначен е за директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] в София (1929-1938). Като член на Българското археологическо дружество и негов секретар, Рафаил Попов, също като своя предшественик [[Гаврил Кацаров]], обръща особено внимание на популяризиране на миналото, на ситуирането на археологическите паметници спрямо околната среда, за да не се губи връзката между миналото и настоящето. След 10-годишен труд издава два тома „Мадара, разкопки и проучвания“. Особено ценна обществена дейност по време на директорството му е неговата работа по уреждане на народни исторически паркове около бележитите български исторически места Абоба-Плиска, [[Велики Преслав|Преслав]], [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]], със субсидии предимно от [[Борис III|Цар Борис ІІІ]].
[[Файл:Rafail Popov Arheologicheski Muzei.jpg|alt=Рафаил Попов (в бяло), като директор на археологическия музей в София.|ляво|мини|318x318px|Рафаил Попов (в бяло), като директор на [[Национален археологически институт с музей|Археологическия музей]] в София. В дясно от него проф. Г. Кацаров, унгарският проф. Томпа, уредникът на музея К. Миятев, в ляво проф. [[Геза Фехер|Г. Фехер]] и уредник Н. Мавродиев]]
В последващите години продължава усърдно да изучава скалния релеф на Мадара. Полага основи на второ издание за естествено-исторически музей за сбирки, даващи представа за фауната, флората и земния състав на Мадарския край. Съдейства на няколко научни и културни дружества, в които членува, както и на Български археологически институт (БАИ) (основател/член до края на живота си). През активната си професионална кариера прави големи дарения от личните си колекции, от артефакти и вкаменелости на Царския музей.
[[Файл:Monument Rafail Popov.jpg|alt=Паметник Рафаил Попов|мини|
Kато една особено ценна обществена дейност по времето на директорството му в Народния музей, e
През [[1937]] г. съвместно с българските пещерняци основава и Софийското пещерно дружество.
Line 74 ⟶ 72:
Месец преди смъртта си той пише писмо до Българското пещерно дружество, в което се казва:<blockquote>„...Изпращам ти писмото от Министерството на народната просвета, от което се вижда, че на дружеството е отпусната субсидия от 2000 лева, моля нареди с касиера необходимото за получаване на сумата. Безпокоя те, защото аз не съм добре... Бъди добър да свикаш поне една-две срещи на пещерното дружество, за да не остане без дейност. Бях приготвил два реферата, за да ги чета в дружеството, но както ти казах, от месец март съм половин човек. Исках да направя още един дар от геологически материали на Царския музей, но за жалост не можах да ги подредя... Р. Попов“.</blockquote>На 15 август [[1940]] г. той завинаги затваря очи на 64-годишна възраст, оставя вдовица с двама синове и една малолетна дъщеря.
== Посмъртно признание ==
* Паметник Рафаил Попов в [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]]
* Улица Рафаил Попов,
* Ученически спелеоклуб „Проф. Рафаил Попов“ при [[Професионална гимназия по туризъм „Д-р Васил Берон“|ПГТ „Д-р Васил Берон“]] ,
==
* редовен член на Руския археологически институт в цариград, 1911 г.
* дописен член на Виенското предисторическо дружество, 1922 г.
Line 90 ⟶ 88:
* дописен член на Българската академия на науките и изкуствата, 1938 г.
== Библиография ==
* ''Принос към предисторията на България. Пещерите в Търновския дервент, селището Мадара и пещерите над Шумен, Сборник, кн. ХХ,'' София, 1904 г.
* ''Принос към неолитната млекопитающа фауна в България, Сборник, кн. ХХIV,'' 1908 г.
* ''Разкопки в Малката пещера при Търново'', 1909 г.
* ''Известия на българските археологически дружества'', том II,
*
*
*
* ''Материали за предисторията на България'', 1920 г.
* ''Предисторическият човек през старата каменна епоха
*
* ''Пещерата „Голяма Лисца“, сп. ''Естествознание и География'', год. VI,
* ''Пещерата Моровица
*
*
*
* ''Изкуствени пещери-гробници
* ''Беляковското плато. Пещери и доисторически жилища (Материали за археологическа карта на България)'', кн. III, издание на Народния музей София,
*
* ''Един интересен череп в Деветашката пещера, Сборник 4. „Ловеч и ловчанско“,'' 1924 г.
* ''Беляковското плато'', 1925 г.
* ''Култура и живот на предисторическия човек в България. Част I. Каменна епоха,'' София, 1928 г. ''Част II. Метална епоха, С.,'' 1930 г.
* ''Пещерата Темната дупка. Ново находище от палеолита в България,'' С., 1931 г.
Line 124 ⟶ 122:
* ''Кратко ръководство по предистория. Част I. Палеолит (стара каменна епоха), (С оглед паметниците от България),'' София, 1943 г.
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Попов, Рафаил}}
[[Категория:Български историци]]
|