БЗНС (казионен): Разлика между версии

{{Партия

| bgcolor = orange

|организационен секретар на Постоянното присъствие = [[Кирил Клисурски]] (1948 – 1951)<br>[[Николай Георгиев]] (1951 – 1958)<br>[[Петър Танчев]] (1958 – 1974)<br>[[Георги Андреев]](1974 – 1976)<br>[[Алекси Иванов]](1976 – 1989)<br>[[Виктор Вълков]] (1989 – 1990)<br> [[Костадин Янчев]]

| основаване = 1945 г.

| разформироване = 1991 г.

}}

 

'''Български земеделски народен съюз''', условно наречен '''казионен''', макар че той самият навсякъде се нарича „[[Български земеделски народен съюз|БЗНС]]“, се нарича съществуващият през социализма в България земеделски съюз, който участва в управлението на страната в коалиция с [[БКП]] в [[Отечествения фронт]] от 1945 до 1991 г.

 

След [[Деветосептемврийски преврат|Деветосептемврийския преврат]] през 1944 година са легализирани партиите от взелия властта [[Отечествен фронт]], включително и [[БЗНС - Пладне]], който заема основното име на организацията – Български земеделски народен съюз (БЗНС). През следващите месеци нараства напрежението между БЗНС и [[Българска комунистическа партия|Българската работническа партия]], с която са в коалиция.

 

Докато [[Вълко Червенков]] е по-сдържан по отношение ролята на БЗНС в управлението, то с издигането на [[Тодор Живков]] през 1954 г. за първи секретар на ЦК на БКП нещата се променят и ролята на БЗНС става значителна. БЗНС вече разполага със значителна членска маса сред по-голямата част от селяните в България. Той прави първите си стъпки в международните връзки, установявайки контакти с [[Полската обединена селска партия]] и [[Германската демократична селска партия]] в [[ГДР]]. Във вътрешно-политически план БЗНС получава нови министерски постове в правителството като например на министъра на обществените сгради [[Стоян Тончев]].

 

През 1958 г. Георги Трайков сменя организационния секретар на ПП на БЗНС [[Николай Георгиев]] (на този пост от 1954 г.) и го заменя с по-младия си помощник [[Петър Танчев]], избран с.г. за министър на правосъдието. През 1964 г. след смъртта на [[Дмитър Ганев]] Георги Трайков поема заемания от Ганев преди това пост на председател на Президиума на Народното събрание, превръщайки се в по този начин във фактически президент на НРБ.

 

Но обстановката бързо се променя. През същата година в автомобилна катастрофа загива министър Харамби Трайков – синът на Георги Трайков, а Георги Андреев е освободен като заместник-председател на Държавния съвет и става министър на информацията и съобщенията на мястото на загиналия. Георги Трайков преживява жестоко смъртта на сина си. Той вече е първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ след промяна в Народното събрание. Той се разболява от [[перитонит]] и умира в София през януари 1975 г. Няколко дни преди това през декември 1974 г.смяната в БЗНС е направена, като Петър Танчев е избран за секретар на БЗНС и първи заместник-председател на Държавния съвет на НРБ, но е принуден да приеме в течение на 2 г. Георги Андреев, избран на същото заседание за организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, като освен това за секретар на ПП на БЗНС по международните въпроси е избран [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]].

 

Петър Танчев решава да ръководи БЗНС дипломатично. Така той оставя съперникът му Георги Андреев да му бъде пръв заместник 2 г. Потвърждава избора на Янко Марков и за секретар на ПП на БЗНС и за министър на горите. През тези 2 г. Петър Танчев се отнася с уважение към останалите ръководители.

 

През май 1986 г. се провежда 35-тият конгрес на БЗНС, където е взето решение за участието на БЗНС в преустройството в България. В духа на политиката на преустройство, водена от БКП и БЗНС, е проведеното през февруари 1988 г. съвместно заседание на Политбюро на ЦК на БКП и Министерския съвет на НРБ и съвместното заседание на Политбюро на ЦК на БКП и Постоянното присъствие на БЗНС, където между двете партии се оформят икономическите параметри на преустройството на 31 март 1989 г..

 

През ноември 1989 г. Тодор Живков е свален. Постоянното присъствие на БЗНС е принудено да приеме привидна декларация че подкрепя [[Петър Младенов]], но скоро дейци на самото ръководство настояват Петър Танчев и организационния секретар на Постоянното присъствие на БЗНС Алекси Иванов да си подадат оставката. Преговори за нов лидер на БЗНС се водят спорадично. БКП подкрепя кандидатурата на Светла Даскалова, но тя се протака и не се състоява. Секретаря на БЗНС [[Петър Танчев]] и секретаря на Постоянното присъствие на БЗНС по организационните въпроси [[Алекси Иванов]] се противопоставят както на промени, така и на новото ръководство на БКП в лицето на Петър Младенов и Андрей Луканов.На съвместна среща с Петър Младенов и Андрей Луканов Петър Танчев и Алекси Иванов на 18 ноември 1989 година заявяват, че Тодор Живков за тях е легитимния пръв ръководител на НРБ, Алекси Иванов открито заявява на Младенов и Луканов че „Извършеното на 10 ноември не е израз на настроенията на българския народ и представлява форма на държавен преврат срещу законния ръководител другарят Тодор Живков и БЗНС няма да участва в това начинание“. При това положение този факт дава сигнал на Секртаря на постоянното присъствие на БЗНС отговарящ за международните въпроси [[Ангел Димитров]],подкрепящ политиката на Петър Младенов и Андрей Луканов да организира промяната в ръководството на БЗНС, договорена на тайна среща с Петър Младенов на вилата на Димитров. Така на 2 декември 1989 г.старото ръководство в лицето на [[Петър Танчев]], [[Алекси Иванов]] и [[Пандо Ванчев]] както и члена на ПП на БЗНС [[Радой Попиванов]] е свалено като в решението дипломатично е написано че подава оставка и за секретар на БЗНС е избран [[Ангел Димитров (политик)|Ангел Димитров]], а на 22 декември с.г. са избрани: [[Виктор Вълков]] за организационен секретар на Постоянното присъствие на БЗНС, който отговаря и по международните въпроси, и [[Светла Даскалова]] за секретар на Постоянното присъствие на БЗНС по селското стопанство. На 14 декември 1989 г. Ангел Димитров е избран за първи заместник-председател на Държавния съвет.