VII велико народно събрание: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Премахнати редакции на LordBumbury (б.), към версия на 84.252.16.197 |
Редакция без резюме |
||
Ред 1:
'''Седмото
Събранието е свикано след свалянето на [[Тодор Живков]] от власт на [[10 ноември]] [[1989]] г. и постигнатите споразумения на [[Кръгла маса в България|Националната кръгла маса]]. [[Парламентарни избори в България (1990)|Изборите за него]] са първите свободни и демократични избори в страната, проведени след [[1931]] г. Гласуват 6 976 620 или 90
== Парламентарни групи ==
Ред 31:
== Парламентарно ръководство ==
Събранието започва под председателството на [[Йосиф Петров]], най-
{| class="wikitable"
! Длъжност
Ред 41:
| [[БСП]]
|-
| Заместник
| [[Иван Глушков]]
| [[БЗНС]]
|-
| Заместник
| [[Гиньо Ганев]]
| Отечествен съюз
|-
| Заместник
| [[Никодим Попов]]
| [[БЗНС-Никола Петков, СДС|БЗНС - Никола Петков, СДС]]
|}
Ред 58:
== Политическа обстановка ==
ВНС започва работа на 10 юли 1990 г. в напрегната обстановка. Съмненията за манипулации на изборните резултати и исканията за изясняване на истината за видеоматериала от 14 декември 1989 г. предизвикват силно брожение в некомунистическите среди. Започват студентски стачки и граждански вълнения. В центъра на София е построен [[Град на истината]]. Натискът спрямо БСП е изключително силен и води до оставка на [[Петър Младенов]] на 6 юли.
Икономическите трудности принуждават БСП да търси коалиция със СДС при упражняване на изпълнителната власт, но СДС отказва участие м коалиционно правителство и през септември е образувано [[Правителство на Андрей Луканов 2|второ правителство на Андрей Луканов]]. По това време икономическата криза става явна, магазините са опразнени, липсват елементарни хранителни стоки, има криза за бензин (''Луканова зима''). Поради протестите Луканов е принуден да подаде оставка и на 30 ноември ВНС я гласува<ref>{{cite book |title= Без заглавие. Комунизмът в битка с демокрацията |last= Кралевска|first= Нася|authorlink= |coauthors= |year= 2011|publisher= Работилница за книжнина „Васил Станилов“|location= София|isbn= 978-954-8248-89-1|pages= 325|url= |accessdate=}}</ref>. Следващото [[Правителство на Димитър Попов|правителство]] е експертно и е оглавено от [[Димитър Попов (министър-председател)|Димитър Попов]].
Ред 66:
На 4 април 1991 г. 44 сини депутати искат ВНС да се разпусне, обезпокоени от нарасналата безработица и липсата на свежи закони<ref name = Sega>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://www.segabg.com/article.php?id=00001&issueid=1589§ionid=6 | заглавие = Епопеята на гладуващите - 10 години по-късно | достъп_дата = 9.12.2014 | фамилно_име = Цеков | първо_име = Петьо | дата = 7.7.2001 | труд = | издател = [[Сега (вестник)|Сега]] | език = | цитат = }}</ref>. Скоро след това на 20 април излиза докладът на анкетната комисия „Тамбуев“ и на 23 април депутатите дебатират досиетата, а Стефан Савов, Георги Марков, Йордан Василев и Златка Русева обявяват, че напускат ВНС. На 25 април 1991 г. Илич Цветков внася предложение за саморазпускане на ВНС. Подкрепят го Александър Чирков, Стоян Ганев, Николай Слатински, Едвин Сугарев, Вили Цанков, Еленко Божков, Янко Янков.
На 14 май 1991 г 39 депутати напускат парламента с декларация, в която освен саморазпускане на ВНС и избори в средата на юли искат и БСП да върне парите, които е взела от бюджета. На 19 май СДС провежда национална конференция, на която връх вземат напусналите парламента. Това се повтаря и на третата национална конференция на СДС - 22 юни 1991 г., на която СДС се преструктурира като „национално движение“. В края на юни БЗНС
Между 10 и 19 юли по идея на Стефан Савов 27 души от 39-мата провеждат гладна стачка. Исканията им са да няма задължително заклеване в новата конституция, тя да влезе в сила след [[референдум]] и ВНС да се саморазпусне. От 11 юли към тях се присъединяват и 21 столични кметове, които гладуват в извънработно време.<ref name = Sega/>.
Ред 75:
Въпреки протеста на 39-мата на 12 юли 1991 г. е приета [[Конституция на Република България|Конституцията на Република България]]. Тя налага държавно устройство, основано на [[разделение на властите]] и въвежда институцията на едноличен [[държавен глава]] - [[президент]]. Свикване на [[Велико народно събрание]] (400 народни представители) се предвижда в случаите, когато се променя формата на държавно управление и устройство, както и конституцията на страната. Обикновеното народно събрание се избира за срок от 4 години и в него участват 240 народни представители. Въвежда се институцията [[Конституционен съд]], чиято основна задача е да гарантира върховенството и спазването на Основния закон на републиката.
След гласуване на конституцията Седмото
== Източници ==
| |||