Българско изобразително изкуство: Разлика между версии

[[Файл:BulgarinInWestmazedonien.jpg|мини|250п|"Българка„Българка от Западна Македония"Македония“, худ. В. Антонов, 1906]]

'''Българското изобразително изкуство''' се отнася до всички форми на [[визуално изкуство]], правени в [[България]] и от български художници, също и в други точки на света.

Има различни периоди на своето развитие. Негови предшественици, които го повлияват, са тракийските мозайки и изображения, златни накити и съдове и пр. Следват периодът на средновековното християнско изкуство, което е почти изцяло фокусирано върху [[иконостас]]ните изображения, вече светските художествени изображения от Възраждането, изкуството след Освобождението, социалистическият реализъм в изкуството и съвременното българско изкуство.

== Праисторическо изкуство ==

Докато преди приемахме, че човекът се е появил у нас преди около 70 хиляди години, сега праисториците говорят вече за 150- – 200 хиляди години. Рисунките в една от галериите на пещерата “Магура”„Магура“ при с. Рабиша във Видински окръг са датирани от бронзовата епоха. <ref>[http://ancientbg.blogspot.bg/2009/05/blog-post_22.html#uds-search-results праисторическото изкуство в България ]</ref>.

== Антично изкуство по българските земи ==

[[Файл:Basilica_of_Hagia_Sofia,_Bulgaria.jpg|[[Света София (София)|Базиликата "Св„Св. София"София“]]|мини|дясно]]

Към VIII-VII век пр. Хр. в гръцките полиси настъпват обществено-икономичеки процеси, изразяващи се в промяна на политическия ред. Родовата аристокрация постепенно губи своята роля и на предно място в политиката излиза правото на свободните граждани да упражняват политическата си воля. Освен това технологията на производство напредва значително, което води до засилване на икономическата мощ у отделните полиси. Това води от своя страна до благоденствие на демоса и неговото разрастване. Така множество граждани търсят нови ниши за своето материално благополучие<ref>[https://vijbulgaria.alle.bg/%D0%BA%D1%83%D0%BB%D1%82%D1%83%D1%80%D0%B0култура/%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BEбългарско-%D0%B8%D0%B7%D0%BE%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D0%BD%D0%BEизобразително-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BEизкуство/%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B8%D1%87%D0%BD%D0%BEантично-%D0%B8%D0%B7%D0%BA%D1%83%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%BEизкуство-%D0%BF%D0%BEпо-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%82%D0%B5българските-%D0%B7%D0%B5%D0%BC%D0%B8земи/ Антично изкуство по българските земи]</ref>.

== Изкуство на древните българи ==

== Средновековно християнско изкуство ==

В края на XVIII и началото на XIX век се очертават с основните си характеристики четирите възрожденски живописни школи. Те възникват на териториален принцип и носят имената на селищата, от които са излезли водещи майстори и зографски фамилии - – Тревненска школа, Банска школа, Дебърска школа и Самоковска школа.

Светските жанрове във възрожденското изобразително изкуство се развиват под външни влияния - – руски, западноевропейски, централноевропейски. Някои от художниците, без да напускат пределите на Османската империя, намират начин да школуват при чужди майстори. Например през 1839 г. в Пловдив Захари Зограф взема уроци при двама художници от Френската академия. Друга част от творците получават специализирано образование в чужбина. Такива са Станислав Петров - – в Москва и Петербург, Николай Павлович - – във Виена и Мюнхен, Христо Цокев - – в Москва и Петербург.

Сред живописните жанрове, свързани със светското изкуство, възрожденските художници отдават най-голямо предпочитание на портрета. Най- ранният известен до момента кавалетен портрет в националната ни живопис е портретът на епископ Софроний Врачански, рисуван през 1812 г. от неизвестен тревненски майстор.

Утвърждаването на портретния жанр е свързано с творчеството на Захари Зограф. Първият кавалетен портрет в неговото творчество е рисуван през 1838 г. и изобразява любимия учител на художника - – Неофит Рилски.

През третата четвърт на XIX век теми и мотиви от родната история намират място както в живописните жанрове, така и в графичните. През 1860 г. Николай Павлович илюстрира с три графики амбициозната историческа книга на Георги Ст. Раковски "Няколко„Няколко речи о Асеню Первому"Первому“.

== Следосвобожденско изкуство ==

== Социалистически реализъм ==

== Съвременно българско изкуство ==

* [[Андрей Протич]]. Петдесет години българско изкуство. 1933- – 1934.

* Чавдар Попов. Българската живопис 1878–19781878 – 1978. С., Септември, 1981.