Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии

През [[1929]] г. основава Българско пещерно дружество, където винаги остава член със секретарска или председателска длъжност. Организира ежегодни посещения на пещери, изнасяне на беседи за значението на пещерите и нуждата от тяхното опазване. По-късно създава и клон в [[Дряново]] ([[1937]]), където в пещерата [[Бачо Киро (пещера)|Бачо Киро]] е прекарано електрическо осветление, благодарение на министър-председател [[Никола Мушанов]]. Така тя се превръща в първата облагородена и пригодена за посещение от туристи, пещера в България. Рафаил Попов настоява дружеството да основе свой собствен пещерен музей. С американската професорка д-р Гаръд ([[:en:Dorothy_Garrod|Dorothy Annie Elizabeth Garrod]]) и нейни двама асистенти Джеймс Гол и Брус Хоу (Bruce Howe), от [[Кеймбридж]], правят разкопки в Дряново и пещерата Бачо кироКиро. Отпечатват съвместно на английски студия в "American School of Prehistoric Research"<ref>Bulletin № 15, May, 1939, с фотографии и рисунки</ref>. Грижи се за държавна субсидия за опазване на българските пещери. Напечатва няколко статии в тяхна защита от разрушения: „Значението на нашите пещери за културната история“ ([[1931]] г.), „Пещерите като хранилища на културно-исторически материали“ ([[1935]]), „Пазете пещерите“ (1937) „Защо да пазим пещерите“ (1939).