Лимфна система: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
форматиране: 14x тире, 2x запетая, интервал (ползвайки Advisor){{Повече източници}}
мРедакция без резюме
Ред 2:
 
[[File:Lymphatic system.png|мини|Лимфна система при човека]]
'''Лимфната система''' ({{lang-la|systema lymphaticum}}) е част от съдовата система при [[бозайниците]], допълваща [[Сърдечно-съдова система|сърдечно-съдовата система]]. Изградена е от лимфни [[капиляри]], които започват началото си от [[Междуклетъчно пространство|междуклетъчното пространство]]. По-малките съдове имат стени изградени от [[ендотел]]ни [[клетки]], докато по-големите имат и гладкомускулни влакна и клапи. По хода на големите лимфни съдове има [[лимфен възел|лимфни възли]], които имат свойството да произвеждат [[лимфоцит]]и, а те от своя страна имат защитна функция.
'''Лимфната система''' ({{lang-la|systema lymphaticum}})
 
е част от съдовата система при [[бозайниците]], допълваща [[Сърдечно-съдова система|сърдечно-съдовата система]]. Изградена е от лимфни [[капиляри]], които започват началото си от [[Междуклетъчно пространство|междуклетъчното пространство]]. По-малките съдове имат стени изградени от [[ендотел]]ни [[клетки]], докато по-големите имат и гладкомускулни влакна и клапи. По хода на големите лимфни съдове има [[лимфен възел|лимфни възли]], които имат свойството да произвеждат [[лимфоцит]]и, а те от своя страна имат защитна функция.
 
Лимфните съдове са изпълнени с [[лимфа]]. Лимфата представлява течност съдържаща [[мазнини]], малко [[белтъци]], [[фибриноген]] (може да се [[Кръвосъсирване|съсирва]]) и лимфоцити. За едно денонощие се образува около 2 – 2,5 л. лимфа. Тя изпълнява следните функции:
Line 16 ⟶ 14:
  Лимфните потоци приемат лимфата от лимфните стволове. Към тях се отнасят един нечифтен ствол – truncus intestinalis, събиращ лимфата от коремните органи, и четири чифтни ствола, събиращи лимфата от големи области на тялото: от долния крайник и съответната половина на таза с тазовите органи и коремната стена – truncus lumbalis; от стената и вътрешните органи на половината гръден кош – truncus bronchomediastinalis; от горния крайник с рамото и част от геъдната стена – truncus subclavius; от половината на шията и главата – truncus jugularis.
 
  '''Гръдният поток''' – ductus thoracicus, се образува в коремната кухина, най-често на нивото на първи поясен прешлен чрез сливането на три лимфни ствола – truncus intestinalis и двата trunci lumbales. В мястото на сливането на трите лимфни ствола в повечето случаи се формира разширение – cisterna chyli. Често пъти това разширение отсъства, а вместо него се наблюдават разширения на крайните части на поясните стволове или обширно лимфно спреление. Cisterna chyli се разполага върху теглата на 11 гръден и 2 поясен прешлен между крачетата на диафрагмата. Гръдният поток преминава през hiatus aorticus и навлиза в гръдната кухина, където върви по предната повърхност на гръбначния стълб между аортата и v. azygos. Със задната си повърхност той прекосява десните задни междуребрени артерии, а отпред е покрит от пристенната плевра. При своя ход във възходяща посока той постепенно се измества наляво, прекосява задната повърхност на хранопровода и на нивото на 3 гръден прешлен се разполага от лявата му страна. Нагоре гръдният проток достига нивото на 7 шиен прешлен, където извива дъгообразно напред, заобикаля купола на лявата плевра и се влива с angulis venosus sinister. Непосредствено преди вливането си тойй приема truncus jagularis sinister, truncus subclavius и truncus bronchomediastinalis sinister.
 
  Гръдният поток показва твърде чести вариации. В една трета от случаите се наблюдават левостранен успореден съд – ductus hemithoracicus. Най-горната шийна част на протока, когато представлява единичен ствол, може да бъде разширена – в тези случаи се говори за терминална цистерна. В три четвърти от случаите вместо от един ствол тази част се състои от два, три или повече стволове.