Рейджиро Вакацуки: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
+ Нормативен контрол, прерубрикиране, коректорски |
||
Ред 7:
}}
'''Рейджиро Вакацуки''' ({{lang-ja|若槻 礼次郎}}) е японски юрист и политик, министър-председател на Япония, един от най-големите противници на силното политическо влияние на армията върху политическия живот и включването на страната във [[Втората световна война]].
==
=== Произход и начало на кариерата ===
Рейджиро Вакацуки е роден на 5 февруари 1866 г. във феодалното владение Мацуе (префектура [[Шимане]]) в семейство Окумура, а по-късно приема фамилията Вакацуки. През 1892 г.
=== Първо правителство на Вакацуки (1926 – 1927) ===
През 1924 г., когато [[Кейго Кийоура]] сформира правителство от представители на Камарата на лордовете, Вакацуки се присъединява към Движението за защита на демокрацията, отстояващо създаването на партиен кабинет. След смъртта на [[Такааки Като]], Вакацуки поема председателския пост на партията [[Риккен Кенсейкай]], а на 30 януари 1926 г. е избран и за министър-председател. При него положението на [[Риккен Кенсейкай]], независимо от опозицията от страна на старите им съюзници от [[Риккен Сейюкай]], значително укрепва. Причина за това става икономическата стабилизация на страната и активната дейност на кабинета за справяне с последиците от силното земетресение през 1923 г
От друга страна Вакацуки се сблъсква със сериозни политически противоречия, които се разгарят още от началото на 1925 г. в парламента. Полага големи усилия за потушаване на постоянните конфликти между парламентарните групи, Тайния съвет и Камарата на лордовете, изострили докрай политическата обстановка в Япония. През април 1926 г. правителството на Вакацуки издава закон за арбитража при трудови спорове, в 1927 г. е приет и закон за социалното застраховане на трудещите се. На 25 декември 1926 г. умира император [[Йошихито]] и на трона сяда синът му [[Хирохито]]. През март 1927 г. в Япония започва финансова криза, чието начало слага фалитът на редица малки и средни банки. Най-сериозна става ситуацията през април, когато претърпява крах една от най-големите търговски къщи в страната – [[Судзуки]]. Банкрутът на тази фирма, тясно свързана с полуправителствената Тайванска банка, се оказва с гибелни последици за правителството на Вакацуки. За да преодолее кризата кабинетът предлага да се увеличи разходната част на бюджета с 200 млн. йени. и предоставя проекта за обсъждане в Тайния съвет, тъй като парламентът не е в сесия. Тайният съвет, повечето от членовете на който са недоволни от „негативната“ политика на Вакацуки на международната сцена, обаче отказва да одобри проекта. Ден по-рано подобни обвинения отправя и партията Риккен Сейюкай, начело с лидера си [[Гиичи Танака]], който обвинява Вакацуки за неговата „примиренческа позиция по отношение на китайската революция и политиката на неоказване на съпротива“. В резултат, на 17 април 1927 г., кабинетът на Вакацуки подава колективна оставка под натиска на членовете на Тайния съвет.
== Дипломатическа дейност (1930 – 1931) ==▼
През 1930 г. Вакацуки ръководи японската делегация на Лондонската конференция по морските въоръжения и успява да добие най-големи, в сравнение с останалите участници, ползи за страната си – равна със САЩ и Англия норма за подводници и по изгодно съотношение при ескадрените миноносци и крайцерите от установеното от Вашингтонската конференция. Осен това Япония си запазва правото, след изтичане срока на действие на Лондонския договор, да предяви нови по-високи изисквания. Независимо от това обаче, действията на Вакацуки в Лондон са разкритикувани от офицери от японския флот, а срещу тогавашния премиер [[Юкио Хамагучи]] е организирано покушение.▼
▲=== Дипломатическа дейност (1930 – 1931) ===
== Второ правителство на Вакацуки (1931) ==▼
▲През 1930 г. Вакацуки ръководи японската делегация на Лондонската конференция по морските въоръжения и успява да добие най-големи, в сравнение с останалите участници, ползи за страната си – равна със САЩ и Англия норма за подводници и по
▲=== Второ правителство на Вакацуки (1931) ===
След убийството на [[Хамагучи]] Вакацуки застава начело на партията [[Риккен Минсейто]], а на 14 април 1931 г. отново става министър-председател. В това правителство под натиска на армията за военен министър е назначен Джиро Минами, тясно свързан с крайни радикали сред военните, настояващи за завладяването на [[Манджурия]] като част от предстоящата националсоциалистическа революция в Япония. Самият Вакацуки обаче настоява за по-умерена политика, в резултат на което към лятото на 1931 г. противоречията между него и армията се изострят до краен предел. На 18 септември 1931 г. след т.нар. [[Манджурски инцидент]], за няколко дни японската армия окупира провинциите [[Мукден]] и [[Гирин]] в [[Манджурия]], без да се допита и поиска одобрение от правителството. При това самият премиер Вакацуки е държан в неведение за действията на армията и поставен пред свършен факт. Излизането на военните извън контрола на кабинета, липсата на подкрепа сред близкото обкръжение на императора, както и наличието на противници сред самите министри, стават причина на 11 декември 1931 г. Вакацуки да подаде оставка.
=== Късни години ===
След оттеглянето си от премиерския пост Вакацуки запазва мястото си в Камарата на лордовете и до оттеглянето си през 1934 г. от поста председател на партията [[Риккен Минсейто]], участва активно участие в работата на тази политическа сила, пропагандирайки идеите на либерализма. Преди включването на Япония във Втората световна война Вакацуки, като един от най-възрастните и опитни държавни дейци в страната, участва нееднократно в съвещания при императора по повод международната ситуация и избора, който Токио трябва да направи. Там той
Впоследствие Вакацуки е сред най-големите критици на премиера [[Хидеки Тоджо]] и в 1944 г. се обявява за прекратяване на войната и сключването на компромисен мир. В самия край на Втората световна война се присъединява към тайното „[[Общество 1945]]“, чиято цел е прекратяване на войната при приемливи за Япония условия. По време на заседанията на [[Международния трибунал за Далечния изток]] Вакацуки участва в качеството си на свидетел и в изказванията си подчертава, че армията в Япония се е превърнала в държава в държавата, а генералите провокирали конфликт след конфликт. Рейджиро Вакацуки умира на 20 ноември 1949 г. == Библиография ==
* Bix, Herbert B. ''Hirohito and the Making of Modern Japan''. Harper Perennial (2001). ISBN 0060931302
*
* Jansen, Marius B. ''The Making of Modern Japan''. Belknap Press; New Ed edition (2002). ISBN 067400991
* Tolland, John. ''The Rising Sun: The Decline and Fall of the Japanese Empire, 1936-1945''. Modern Library; Reprint edition (2003). ISBN 0812968581
{{Министър-председатели на Япония}}
{{Нормативен контрол}}
{{СОРТКАТ:Вакацуки, Рейджиро}}
[[Категория:Японски политици]]▼
[[Категория:Министър-председатели на Япония]]
[[Категория:Министри на финансите на Япония]]
[[Категория:Личности (Токио)]]▼
▲[[Категория:Японски политици]]
[[Категория:Японски министри]]▼
[[Категория:Министри на вътрешните работи на Япония]]
▲[[Категория:Японски министри]]
▲[[Категория:Личности (Токио)]]
|