Гина Кунчева: Разлика между версии

| портрет = Васил Левски 533320348 4db23ae072 o.jpg

| портрет-описание = Паметник на Гина Кунчева (двора на семейния дом в Карлово)

| px = 150px

| описание = майка на [[Васил Левски]]

| наставка =

| роден-дата = вер. [[1811]] или [[1812]]

== Биография ==

Гина Караиванова eе родена вер. през 1811 или 1812 г. в град Сопот в семейството на сопотненеца Васил Караиванов и карловката Евдокия. Според [[Мерсия Макдермот]] рождената година е 1805 г. Няма запазени писмени източници за точната дата на раждане както на нея, така и на съпруга йѝ. Приблизителната година определя племенникът ѝ Васил Караиванов в своите спомени и то спрямо приблизителната дата на раждане на съпруга йѝ<ref>Караиванов, П. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с.64- – 65</ref>. На нагробния ѝ паметник е изписана годината 1810.

След 3-те [[кърджалии|кърджалийски]] погрома над Сопот (1794, 1801, 1807), от които последният е най-опустошителен, голяма част от населението на Сопот се изселва в [[Карлово]]. Поради изградената около него защитна стена градът не е засегнат от кърджалийските набези.

Семейство Караиванови се преселва в Карлово с 4-те си деца: Генчо (1795- – 1865), Гана (1797- – ?), Христо (1800- – 1874) - – по-късно се замонашва и приема името [[Архимандрит хаджи Василий|Василий]] и Гина (1805- – 1878). В Карлово се раждат още 4 деца: Атанас (1807- – 1877), Мария (1815- – ?), Дона (1818- – ?), Пею (ок. 1823- – 1865) и Петко (1825- – 1858).<ref>http://www.vasil-levski.eu/%D0%B7%D0%B0за-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8левски/istoriya-na-roda/%D0%BC%D0%B0%D0%B9%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%8F%D1%82майчиният-%D1%80%D0%BE%D0%B4род-%D0%BD%D0%B0на-%D0%B2%D0%B0%D1%81%D0%B8%D0%BBвасил-%D0%BB%D0%B5%D0%B2%D1%81%D0%BA%D0%B8левски/</ref>

Васил Караиванов е златар по занятие и предава този занаят на сина си Атанас Караиванов.

Към 1830 г. (1827 според Васил Караиванов) Гина Караиванова се омъжва за бояджията на гайтани Иван Кунчев, преселник в Карлово от село Кочмаларе (дн. [[Отец Паисиево]]) на 14-15-годишна възраст. Семейството има 5 деца: Ана (Яна) (1833- – 1913), Васил (1837- – 1873), Христо (1840- – 1870), [[Петър Кунчев|Петър]] (1844- – 1881) и Мария (1847- – 1851).<ref>http://www.vlevskimuseum-bg.org/lev-rodoslovie.php</ref>

Съпругът Иван Кунчев умира около 1851 г. Гина Кунчева е жена с твърд характер и дава на децата си най-доброто възпитание и образование според възможностите си. Преживява смъртта на 3 от децата си - – Мария, Христо и Васил. След инцидента в Сопот на 19 юни 1869 г., където местен човек познава в палтото на Левски своето, грабва го и после намира в него бунтовнически документи, Гина е разпитвана брутално от карловския мюдюрин. По негово нареждане е пускана в кладенеца на Иван Фурнаджиев, за да каже къде се крие синът йѝ. По-късно при молбата си до Найден Геров за настаняване на служба синът ѝ Петър пише доста неясното ''"Майка„Майка ми като се давила... само е останала сестра ми с четири момичета"момичета“.''<ref>Караиванов, П. Васил Левски по спомени на Васил Караиванов. С., 1987, с.43- – 44</ref> Това става повод за по-късни спекулации, че Гина Кунчева завършва живота си със самоубийство. В последните си години се премества да живее при дъщеря си.

Дочаква [[Освобождението|Освобождението от османско иго]]. Умира около 10 януари 1878 г., вероятно от проблеми със сърцето, споменавайки на смъртния си одър дъщерите на Яна, които преди 3 месеца са избягали от Карлово заради турските зверства в [[Велико Търново|Търново]] с думите:

Нейният гроб е в двора на църквата „Свети Николай“ в Карлово. На надгробния паметник е отбелязана погрешна година на раждане - – 1810 г. тъй като той е поставен през 30-те години на ХХ век, без да са правени проучвания за рождената година. Семейният дом в Карлово днес е музей.

Имотът на семейство Караиванови в Сопот остава в наследство на по-големия брат на Гина Караиванова - – [[архимандрит хаджи Василий]], който пък поради монашеския си статут остава неженен и съответно без наследници, и така имотът преминава към най-малкия от братята, Петко. След неговата смърт, жена му - – известната възрожденска учителка [[Неделя Петкова]], учителства в други селища. Имотът минава към другия брат Атанас и последователно се владее от сина му Атанас (1855- – 1912), внука Васил (1894- – 1963) и т.н. Днес е на Васил Владимиров Караиванов.