Петър Младенов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ilikeliljon (беседа | приноси) м Добавяне на Категория:Носители на орден „13 века България“, ползвайки HotCat |
Ilikeliljon (беседа | приноси) Редакция без резюме |
||
Ред 10:
|пост-вид = Секретар на ЦК на БКП
|пост = [[Димитър Стоянов (министър)|Димитър Стоянов]]
|год_мандат_пост =
|пост1 = [[Йордан Йотов]]
|год_мандат_пост1 =
|пост2a = [[Димитър Станишев]]{{Br}}<small>[[Секретариат на ЦК на БКП|и други...]]</small>
|год_мандат_пост2a =
|предшестван от = [[Тодор Живков]]
|наследен от =
Ред 24:
|пост-вид2 = Първи зам. председател
|пост2 = [[Ангел Димитров]]{{Br}}<small>[[Държавен съвет на Народна република България#Състав|и други...]]</small>
|год_мандат_пост2 =
|предшестван от2 = [[Тодор Живков]]
|наследен от2 =
Ред 41:
|погребан =
|националност =
|партия = БКП
|партия2 =
|родства =
Ред 48:
|седалище =
|религия =
|alma mater =
|професия = [[философ]] • [[политик]]
|подпис =
Ред 57:
|звание =
|войсково поделение =
|командвания =
|войни =
|отличия =
Ред 66:
'''Петър Тошев Младенов''' е [[политик]] от [[Българската комунистическа партия]], държавен глава на [[Народна република България]] – последен председател на [[Държавен съвет на Народна република България|Държавния съвет]] и първи председател (президент) на Народната република.
Той е най-дългогодишният български външен министър, заемал този пост в продължение на 18 години. (1971
== Биография ==
Ред 74:
Прапрадядото на Петър Младенов по бащина линия, [[Младен Цеков]], е народен представител в [[1 Велико Народно събрание|I Велико Народно събрание]] (1879 г.) и името му фигурира под № 166 в списъка на депутатите от I ВНС, гласували за избирането на [[Александър Батенберг]] за княз. Впоследствие е избран за депутат и в [[1 Обикновено Народно събрание|Първото]] и във Второто Обикновено [[Народно събрание]] (1879 и 1880 г.).
Неговият внук със същото име Младен Цеков (дядото на Петър Младенов) се сражава като старши [[унтерофицер]] от [[Втори конен полк]] в [[Балканската война]] (1912
=== Образование и ранна политическа кариера ===
Член е на ДСНМ от 1949 г., а на БКП от 1964 г. В гимназията във Видин е секретар на ученическия комитет на ДСНМ. Петър Младенов завършва военното [[Суворовско училище]] в [[София]] през 1954 г., след което е студент по [[философия]] в [[Софийския университет]], завършва международни отношения в [[МГИМО]] ([[Москва]]) през 1963 г. В Москва като студент е секретар на Общомосковския комитет на ДКМС.<ref>Народни представители в девето народно събрание на Народна република България, Изд. Наука и изкуство, 1987, с. 357</ref>
След завръщането си в България работи в ръководството на [[Димитровския комунистически младежки съюз]] във [[Видин]] (1963
=== Управленски постове и държавен глава ===
Ред 88:
Заменя Тодор Живков също и като [[председател на Държавния съвет]] на [[17 декември]] [[1989]] г. След промяна на [[Конституция на Народна република България (1971)|Конституцията]] на [[3 април]] [[1990]] г. Държавният съвет е разформирован и Младенов е избран за [[председател (президент) на Републиката|председател (президент) на Народната република]].
По време на кампанията за ВНС през 1990 г. става известен видеозаписът на кинорежисьора Евгений Михайлов от протестния митинг на [[14 декември]] [[1989]] г. с искането за отмяна на чл. 1 от Живковата конституция за ръководната роля на БКП, в който Младенов изрича „По-добре танковете да дойдат.“. След студентските вълнения от лятото на [[1990]] г. той се оттегля от поста (и от активния политически живот) на 6 юли 1990 г., като до смъртта си продължава да твърди, че записът е манипулиран.
През 2014 г. бившият председател на БАН и на Народното събрание акад. Благовест Сендов, който в нощта на 14 декември 1989 г. се намира непосредствено до Петър Младенов, заявява пред в.
== Смърт ==
Ред 105:
== Литература ==
{{Уикицитат|Петър Младенов}}
* Пенчо Ковачев, ''Петър Младенов. Цялата истина'', изд.
* Моно Попрангелов, ''Пътуване през годините от Урбабинци до Тошевци'', изд. „Даная Интернешънъл“, 2007 г.
* Емилия Христова, ''Османските данъчни регистри като извор на данни за историята на с. Урбабинци/Тошевци и основа за генеалогични проучвания'', изд. „Ancestry International“, 2010 г. (стр.
* [http://pdfcast.org/pdf/1339702585 Османски данъчни регистри за с. Урбабинци] (стр.
* {{ташев}}
|