Лазар Колишевски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 17:
В началото на 1941 година е изпратен от Покрайненския комитет на ЮКП за Сърбия в [[Смедеревска паланка]], където да агитира в полза на партията и да помогне за формирането на партийна организация. Там го заварва и операция [[Ауфмарш 25]]. Скоро след това е арестуван от властите в [[Недичева Сърбия]], като изявен комунист, но успява да избяга от затвора. По това време Македония отново е анексирана от Царство България.
На 22 юни 1941 г. Вермахтът неочаквано нахлува в СССР, което коренно променя стратегическата ситуация. По време на подготовката за въоръжена съпротива [[ЦК на ЮКП]] го изпраща в Македония, където трябва да се свърже с ръководството на ЮКП за Македония, което се управлява от тогавашния пробългарски ориентиран секретар на [[Покрайненски комитет на Македония|Покрайненския комитет
От важно значение за живота и бъдещата му кариера е фактът, че уведомява ръководството на КПЮ за арестуването от Гестапо на висшия комунистически функционер - [[Александър Ранкович]] в Белград, на 27 юли 1941 г., след като се оказва случайно свидетел на ареста. Самият Ранкович след излизането си от затвора, в резултат на организирана от КПЮ акция, го приема в най-тясното си обкръжение. По решение на [[Александър Ранкович]] Колишевски отново се завръща в началото на август в Македония, придружавайки делегата на ЦК на КПЮ Драган Павлович, който отнася писмено нареждане, в което се изисква да се започне въоръжена съпротива срещу българските власти. На 17 август 1941 г., на конференция на Областния комитет на ЮКП, [[Петър Богданов]] като представител на БКП, защитава Шаторов. Така Богданов и Павлович решават да изчакат решението от Коминтерна. Междувременно Покрайненския комитет изключва Лазар Колишев от Покрайненския комитет за фракционна дейност.
Единствената известна активност по това време е негово пътуване в София по решение на [[Драган Павлович]] – Шильо, за да говори с [[Цола Драгойчева]] по възникналите междупартийни проблеми.<ref>[http://www.marxists.org/makedonski/kolendik/1989/beli-damki.htm Антун Колендич, Белите дамки на македонската историја „Start magazin“, Zagreb, No. 537, 19.8.1989, 50 – 55 str.]</ref> След завръщането си от София той се чувства изолиран от местните комунисти, не му се възлага партийна работа и депресиран заминава за Белград. Според [[Вера Ацева]], понеже е израсъл и живял извън Македония до 1941 г. Колишевски не е бил запознат с тегобите на македонския народ в Кралство Югославия, а и след това не иска да разбере, че неговото положение на пълномощник на сръбските комунисти по онова време е коренно различно от това на местните комунисти.
| |||