Очила: Разлика между версии

'''Очилата''' са оптичен [[инструмент]], който служи за коригиране на [[зрение]]то или за предпазване на [[око|очите]] от нараняване. Те се състоят от рамка и две прозрачни [[леща (оптика)|лещи]], наречени стъкла. Носят се на носа, като дръжките на рамката се слагат зад ушите. Рамките се изработват от [[пластмаса]] или [[метал]]. Лещите в началото се изработват от [[стъкло]], но в днешно време то постепенно се измества от пластмаса с добри оптични свойства, която има редица предимства — – по-лека е, по-здрава е при удар и намалява риска от счупване, а някои марки пластмаса имат и по-голям [[показател на пречупване]] на [[светлина]]та .<ref name="polycarb">{{икона|en}} {{cite web |last=DeFranco |first=Liz |work=All About Vision |url=http://www.allaboutvision.com/lenses/polycarb.htm |title=Polycarbonate Lenses: Tough as Nails |date=April 2007 |accessdate=2008-08-29}}</ref>

По името на една от най-реномираните оптични фирми — – немската фирма за производство на оптика „[[Карл Цайс (предприятие)|Карл Цайс]]“ (''Carl Zeiss''), очилата в България се наричат жаргонно '''цайси'''.

Първите доказателства за използването макар на примитивни методи за увеличение на предмети могат да се намерят още в [[Древен Египет|древноегипетските]] [[Египетски йероглиф|йероглиф]]и. Според [[Хризип]], самият [[Архимед]] при изследване законите за пречупване на светлината е носел със себе си [[кристал]] за корекция на зрението. Първият писмен материал на тази тема е оставен от [[Луций Аней Сенека]], който забелязва увеличението на буквите, наблюдавани през стъклен балон, пълен с вода.<ref>{{икона|en}} {{cite journal|last1=Kriss|first1=Timothy C.|last2=Kriss|first2=Vesna Martich|title=History of the Operating Microscope: From Magnifying Glass to Microneurosurgery|journal=Neurosurgery|volume=42|issue=4|pages=899- – 907|date=April 1998}}</ref> Император [[Нерон]], когато е гледал гладиаторските игри в своята ложа, е използвал за увеличение [[изумруд]].<ref>{{икона|en}} {{cite web |author=Pliny the Elder |title=Natural History |url=http://www.perseus.tufts.edu/cgi-bin/ptext?lookup=Plin.+Nat.+37.16 |accessdate=2008-08-29}}</ref>

В древността обаче тези изследвания нямат голямо практическо или научно приложение. [[Оптика]]та започва да се развива едва след като около [[1240]] г. в [[манастир]]ските библиотеки е направен превод на латински на книгата „Съкровището на оптиката“ от [[XI век]] на арабския [[математик]], [[астроном]] и [[оптик]] [[Ибн ал-Хайтам|Абу Али ал-Хасан ибн ал-Хайтам]], известен в Европа и като Алхазен.<ref>{{икона|en}} {{cite web |author=Richard D. Drewry, Jr., M.D. |title= What Man Devised That He Might See |url=http://www.teagleoptometry.com/history.htm|accessdate=2008-08-29}}</ref> Той описва в своята монография увеличаващото действие на сегмент сферично стъкло, което нарича „камък за четене“ и което е всъщност днешната [[лупа]].<ref>{{икона|ru}} Джеймс П. Торп Н. ''Древние изобретения'', 1997, стр. 356—360356 – 360</ref>

За предшественици на слънчевите очила могат да се считат опушените стъкла или парчета [[кварц]], използвани от китайците още през [[XII век]], а вероятно и по-рано. Те обаче нямат способността да коригират зрението.<ref name="ament2006">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.ideafinder.com/history/inventions/sunglasses.htm |title=Sunglasses History&nbsp;— – The Invention of Sunglasses |accessdate=2008-08-29 |last=Ament |first=Phil |date=2006-12-04 |work=The Great Idea Finder |publisher=Vaunt Design Group }}</ref>

[[английски езикАнглия|АнглийскиАнглийският]]ят оптик [[Едуард Скарлет]] (''Edward Scarlett'') изработва през [[1727]] г. първата рамка с дръжки, които се поставят зад ушите.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.eyeglasseswarehouse.com/rarescarlet.html|title= 1727 Edward Scarlet Eyeglasses|accessdate=2008-08-29}}</ref> През [[1784]] година [[Бенджамин Франклин]] изобретява бифокалните стъкла, за да не трябва да сменя непрекъснато двата си чифта очила.<ref>{{икона|en}} {{cite web |last=Bellis |first=Mary |title=The Inventions and Scientific Achievements of Benjamin Franklin|url=http://inventors.about.com/od/fstartinventors/ss/Franklin_invent_4.htm|accessdate=2008-08-29}}</ref>

През [[1825]] година са създадени стъкла, които коригират [[астигматизъм]]. Техен откривател е английският астроном [[Джордж Бидъл Еъри]] (''George Biddell Airy'').<ref>{{икона|en}} {{cite web|last=McCorkel|first=Joel|title=Sir George Biddell Airy 1801- – 1892|url=http://www.u.arizona.edu/~mccorkel/airy.html|accessdate=2008-08-29}}</ref>

Алтернатива на очилата за хора с влошено зрение са контактните лещи. Самата идея за тях е разработена още от [[Леонардо да Винчи]] през [[1508]] г.<ref>{{икона|en}} Heitz, RF and Enoch, J. M. (1987) „Leonardo da Vinci: An assessment on his discourses on image formation in the eye.“ ''Advances in Diagnostic Visual Optics'' 19—2619 – 26, Springer-Verlag.</ref> През [[1636]] година подобна идея изказва и [[Рене Декарт]]. Първият, който успява да ги изработи (от кафяво стъкло), е [[Адолф Фик]] (''Adolf Fick'') през [[1877]] г.<ref>{{икона|en}} {{cite web |url=http://www.andrewgasson.co.uk/opioneers_fick.htm|title= Contact Lens history|accessdate=2008-08-29}}</ref> Контактните лещи представляват фини кръгли лещи, изработени от прозрачни материали. Съществуват два вида — – меки и твърди. Те се поставят директно в окото и са предпочитани по различни причини, включително естетически предпочитания, по-широкия зрителен ъгъл, който предлагат, липсата на запотяване на стъклата, избягването на физическия стрес на горната част на носа, която някои очила причиняват, както и поради практичността им за определени професии и дейности, вкл. много видове спорт. Цветни контактни лещи се носят с козметични цели — – за подчертаване или промяна на цвета на очите.

Първоначално стъклата се изработват от [[оптично стъкло]], но то има някои недостатъци — – тежко е, лесно се чупи и при големи диоптри стъклата изглеждат доста неестетично. Единственото им предимство пред пластмасата е, че не се драскат толкова лесно.

Основната характеристика на стъклата е пречупващата сила, която се измерва в [[диоптър|диоптри]] (D).<ref>{{cite web |url=http://www.geocities.com/guild_tv_cam/Lenses.html|title= Оптика лещи|accessdate=2008-08-29|archiveurl=http://web.archive.org/20090808163916/www.geocities.com/guild_tv_cam/Lenses.html|archivedate=2009-08-08}}</ref> Това е реципрочната стойност на фокусното им разстояние 1/f (1 dpt = 1/m). Пречупващата сила на събирателните (изпъкнали) лещи е положителна, а на разсейващите (вдлъбнати) — – отрицателна. Така например, събирателна леща с фокусно разстояние 1 м ще има пречупваща сила +1D, а разсейвателна леща с f=-0.5 м ще има сила -2D. Чрез увеличаване или намаляване на фокусното разстояние се компенсират вродените или придобити недостатъци на зрението.

Някои хора имат зрителен недостатък — – [[астигматизъм]], който представлява асиметрия на роговицата, при която пречупващата сила на окото в две перпендикулярни равнини не е еднаква и като резултат се появяват два, различаващи се по положение фокуса, съответно за двете избрани по-горе равнини (напр. хоризонтална и вертикална) и полученият образ е неясен, независимо от избраното (компромисно) положение на фокусната равнина (равнината, където се формира образа&nbsp;— – виж илюстрацията).

След очен преглед и след като се определи точният диоптър и разстояние, стъклата се монтират на рамката. Те се центрират на рамката според междуочното разстояние на пациента. Очният преглед се извършва от специалист [[офталмология|офталмолог]] или оптометрист, който провежда серия тестове. За първоначална проверка на зрението се използва специална добре осветена таблица поставена на около 5- – 6 метра от пациента. Всяко око се проверява поотделно като другото се закрива. Ако пациентът не може да прочете даден ред, се експериментира с различни стъкла, докато се намери подходящото, което коригира дефекта. В Америка остротата на зрението се измерва на базата на 20/20, а в метричната система на базата на 6/6. Те не са директно свързани с диоптрите, а по-скоро очният преглед има за цел да намери такива стъкла, които да осигурят зрение 20/20 (съответно 6/6).

* Защитни — – използвани при [[работа]] с химикали, лъчения, прах, [[огън]] и други вредни материали (например [[оксижен]], компютърни очила, лабораторни очила)

Двойно вдлъбнатите сферични лещи са с отрицателен диоптър и служат за корекция на късогледство (наречено още миопия).<ref>{{cite web|url =http://www.kurierbg.com/?prm=others&id=3773 | title =Задължителни ли са очила при късогледство | publisher = Българският куриер, брой 151| accessdate = 2008-08-08}}</ref> При миопията има несъответствие между пречупващата сила на окото и предно-задния размер на окото. Образът се формира пред ретината и хората виждат размито и като в мъгла. Диоптърът се отбелязва примерно — – 1,25 dpt.

Един от летните спортове в който се използват очила е [[плуване]]то. За да може да вижда нормално под вода, на човек му трябва [[въздух|въздушен слой]]. Първите прототипи на очила за плуване датират отдавна. През XIV-ти век [[Персия|персийците]] използват полирани черупки на [[костенурка|костенурки]] като приспособление за гледане под вода.<ref name=deanza>{{икона|en}} {{cite web|url=http://faculty.deanza.edu/donahuemary/Historyofswimmingsection|title=History of swimming section|accessdate=2008-08-29|publisher=De Anza College}}</ref> В началото на 1930-те години са направени първите очила за плуване на базата на [[авиатор]]ски такива.<ref name=deanza/> Широко разпространение по целия свят получават през 1950-те години. По това време те са направени от стъкло и лесно се чупят, поради което не са съвсем безопасни.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://news.bbc.co.uk/sportacademy/hi/sa/swimming/features/newsid_3909000/3909817.stm|title=Swimwear history&nbsp;— – from silk to sharks|accessdate=2008-08-29|publisher=[[BBC]]}}</ref> Друго тяхно неудобство е, че гумената пластинка се врязва болезнено в носа, а около очите остават червени кръгове след плуване. Най-вероятно по тази причина използването им на [[летни олимпийски игри|олимпийските игри]] е забранено до [[Летни олимпийски игри 1972|1972 година]], когато са разрешени на тренировки, но не и на състезания.<ref name="AU">{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.shanegould.com.au/pages.asp?code=13|title=Swimming career|accessdate=2008-08-29|publisher=shanegould.com.au}}</ref><ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.time.com/time/magazine/article/0,9171,994874-1,00.html|title=10 Questions For Mark Spitz|accessdate=2008-08-29|publisher=[[Time]]}}</ref> Едва през 1976 се допускат официално и на състезания.<ref name="AU"/>

Освен че осигуряват нормално виждане под вода, очилата за плуване предпазват очите от вредни за тях вещества — – като [[сол]]та в морето и океана или [[хлор]]а в басейните. Очилата, които се използват от [[Водолазно гмуркане|водолазите]] и при подводен риболов, са с много по-голяма площ и обхващат плътно не само очите, но и носа. Обикновено се използват в комбинация с [[шнорхел]].

Много от зимните спортове като ски, [[сноуборд]]инг и алпинизъм изискват носенето на специални очила. Стъклата на тези очила са направени от поликарбонат и имат няколко покрития — – против [[мъгла]], против ярките отражения от [[сняг|снега]] и [[лед]]а и слой, който ги предпазва от надраскване. Не са редки случаите, когато имат и огледално покритие.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://skiing.about.com/od/skigear/ss/goggles_2.htm|title=Choosing a pair of ski goggles|accessdate=2008-08-29|publisher=About.com}}</ref> Някои от ски очилата са предназначени за носене върху други очила, когато даден човек е със слабо зрение.<ref>{{икона|en}} {{cite web|url=http://www.allaboutvision.com/buysmart/goggles.htm|title=Ski Goggles: A Buyer's Guide for Skiers and Snowboarders|accessdate=2008-08-29|publisher=All About Vision.com}}</ref> Закрепват се върху [[каска]]та посредством еластична лента, чиято дължина може да се наглася. Произвеждат се отделни модели за жени, мъже и деца. Ски очилата имат по-голяма площ от обикновените и прилепват плътно към лицето. Практикуването на зимни спортове без предпазни очила е не само опасно, но може да се окаже и болезнено при силен [[вятър]], ярко [[слънце]] или обилен снеговалеж. Средната цена на скиорските очила варира между 30 и 200 лева.<ref>{{cite web|url=http://www.esport.bg/rw/categories/69-skiorski-ochila.html|title=Скиорски очила|accessdate=2008-08-29|publisher=esport.bg}}</ref>

В [[България]] очилата са познати още по време на [[османско владичество|османското владичество]] (справка “„[[Българи от старо време]]”“), но оптическите услуги не са били достъпни.

== Правила за опазване на зрението ==

# Много важна роля играе доброто [[осветление]] и позата на тялото. Не се препоръчва четене в полуосветена стая и книгата трябва да е поне на 25- – 30 cm разстояние от очите. Също така не е препоръчително да се гледа директно ярка светлина (като тази на слънцето или при заваряване).