Долно Уйно: Разлика между версии

| общомедия = Dolno Uyno

Село Долно Уйно се намира в [[планина|планински]] район, в Кюстендилското [[Краище (област)|Краище]], по поречието на река [[Драговищица (река)|Драговищица]] и десния иѝ приток - – река Ломница, на 25 км северозападно от гр. [[Кюстендил]]. През селото минава шосето [[Кюстендил]] - – [[Босилеград]].

През годините селото принадлежи към следните административно-териториални единици: община Горно Уйно (1883- – 1920), община Долно Уйно (1934- – 1958), община Драговищица (1958- – 1961), община Долно Уйно (1961- – 1978), община Драговищица (1978 - – 1987), община Кюстендил (от 1987 г.). [http://www.nsi.bg/nrnm/index.php?ezik=bul&f=6&name=%C4%EE%EB%ED%EE+%D3%E9%ED%EE&code=22862&kind=2]

Село Долно Уйно е старо средновековно селище, посочено в турски данъчен регистър от 1570- – 1572 г. под същото име като [[тимар]] към нахия Горно Краище на Кюстендилския [[санджак]] с 28 домакинства, 17 ергени и 7 бащини. В списъка на [[джелепкешани]]те от 1576- – 1577 г. е записано селище Долна Уйна към [[кааза]] Ълъджа (Кюстендил) с 3 данъкоплатци.

При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от селото е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912- – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 844.</ref>

В селото е открито училище през 1902 г., което от 1920 г. е в собствена сграда. Училището е закрито през 1996 г. През 1920 г. е открита пощенска станция, през 1928 г. се основава читалище "Народна„Народна пробуда"пробуда“.

През 1944 г. е учредена Кредитна кооперация "Съгласие"„Съгласие“, през 1960 г. тя се присъединява към кооперация "Драговищица" -„Драговищица“ – с. Горановци, а същата година уедрената кооперация се включва в състава на "Наркооп" -„Наркооп“ – Кюстендил.

През 1956 г. е учредено ТКЗС "Драговищица"„Драговищица“, което от 1979 г. е в състава на АПК "Драговищица" -„Драговищица“ – с. Драговищица.

* Кметско наместничество - – с. Долно Уйно, отговаря и за с. [[Горно Уйно]].

* [[Оброк]] "Свети„Свети Илия"Илия“. Намира се на около 300 м югоизточно от училището в местността Свети Илия. На мястото има следи от крепостен зид.

* Мирчо Асенов Стойков (20.10.1918 - – 05.04.2005 г.) - – партизанин, държавен и партиен деец, генерал-полковник, АБПФК.

* [[Йордан Захариев| Захариев, Йордан]]. ''Сборник за народни умотворения и народопис. книга XXXII. Кюстендилско Краище'', София, 1918 г., изд. БАН, с. 404- – 409;

* Стойков, Руси - – ''Селищни имена в западната половина на България през XVI век (по турски регистър за данъци от 984 г. (1576- – 1577 г.)'' - – В: Езиковедско-етнографски изследвания в памет на академик Стоян Романски. София, 1960 г., с. 442;

* Дремсизова-Нелчинова, Цв. и Слокоска, Л. - – ''Археологически паметници от Кюстендилски окръг'', София, 1978 г., с.17;

* Соколоски, Методија. ''Турски документи за историјата на македонскиот народ. Опширни пописни дефтери от XVI век за Ќустендилскиот санџак.'' т.V, кн.I, Скопије, 1983 г., с.761- – 762;

* Чолева-Димитрова, Анна М. - – ''Селищни имена от Югозападна България: Изследване. Речник.'' София, 2002, изд. Пенсофт.

* Генадиева, Венета и Чохаджиев, Стефан - – ''Археологически паметници от Кюстендилско. Част I. Археологически паметници от Кюстендилското Краище'', Велико Търново, изд. Фабер, 2002 г., с. 26- – 28;

* Тикварски, Любен. ''В пазвите на три планини. Географско-историческо проучване на 40 села от Кюстендилско'', Кюстендил, 2009 г., изд. Читалище Зора - – Кюстендил, с. 86- – 90;