Разлика между версии на „Свети Йосиф (Казанлък)“

През 1921 г. епископ [[Епифаний Шанов]] от [[Македонски български апостолически викариат]] подава оставка поради напреднала възраст и се оттегля на почивка в родното си място – [[Казанлък]]. Купува имот на улица „П. Яворов”, който пригажда за свое жилище и устройва една от стаите за параклис. Така се поставя началото на енорията в града, където след войните са се заселили униати преселници от [[Одрин]]ско.<ref name=":2">[http://www.kae-bg.org/?act=content&rec=46 Енория: “Св. Йосиф”]</ref>
 
Eнорийският свещеник e [[Йосиф Раданов]], който служи в параклиса на къщата на епископа. С годините униатската общност в града нараства, а с това и нуждата от нова църква. През 1936 г. общинско управление в Казанлък утвърждава нов регулационен план, според който униатският молитвен дом трябва да се събори, за да се прокара по-широко пътно платно. Епископ епископ Кирил Куртев успява да получи необходимото разрешение и строежитестроежът на новата сграда в същия имот започва през пролетта на 1936 г. Поради намесата на Старозагорския митрополит на православната църква, строежът е спрян. Казанлъшките униати апелират за продължаване на строежа с изложение, подписано от 55 души начело с епископ Шанов и свещеник Раданов
от името на 137 членове на енорията, включително запасни и действащи офицери и служители във военната самолетостроителна фабрика „Български Капрони“.<ref name=":3">Елдъров С, Католиците в България (1878 – 1989). Историческо изследване. София, 2002 г.</ref>
 
Анонимен потребител