Димитър Душанов: Разлика между версии

Учи в [[Казанлък]], в гръцко училище в [[Одрин]] и във [[Велика народна школа|Великата народна школа]] в [[Куручешме]] (Цариград). През 1856 г. постъпва като писар в търговската кантора на Д. Добрович в [[Галац]]. Работи и в [[Тулча]], развива активна обществена дейност. През 1860 г. се завръща в Казанлък, става учител (1859 &nbsp;– 1864, 1867 &nbsp;– 1869, 1871) и основава [[читалище]] „Искра“. През 1867 г. се жени за [[Рахил Душанова|Рахил Барак]]. Заедно със съпругата си урежда театрални представления с ученици. В Казанлък поставя на сцена побългарената от него комедия „Зла жена“, с което поставя началото на театралната дейност в читалището в града. Учителства в [[Карнобат]] (1864 &nbsp;– 1867), [[Хасково]] (1869 &nbsp;– 1870), [[Плевен]] (1872, 1876), [[Севлиево]] (1875) и [[Пловдив]]. Придружава [[Феликс Каниц]] в Казанлъшко, подпомага [[Юджийн Скайлър]] и княз [[Алексей Церетели|Цертелеев]] в събирането на данни за потушаването на [[Априлско въстание|Априлското въстание]] (1876). Неофициален представител на [[Източна Румелия]] в Учредителното събрание в Търново. Секретар-началник на Хасковската префектура (1879 &nbsp;– 1880), началник на канцеларията при Дирекцията на народното просвещение в Източна Румелия (1880 &nbsp;– 1885), учител в Пловдивската девическа гимназия (1885 &nbsp;– 1887). Почива на 15 август 1904 г.<ref name="ебт"/>

Сътрудничи активно на „[[Цариградски вестник]]“, „[[Македония (1866 - 1872)|Македония]]“, „[[Право (1869 – 1873)|Право]]“, „[[Турция (вестник)|Турция]]“, „[[Напредък (вестник)|Напредък]]“, „[[Читалище (списание)Читалище]]“, „[[Българска сбирка]]“ и др. с дописки, преводи, научно-популярни статии и други. Автор е на учебни помагала. Съставя „Бисер и безценни камъни...“ (Цариград, 1869), където включва кратки дидактични разкази за деца в своя преработка, като използва [[Езоп]]ови и др. [[басня|басни]], религиозни истории, произведения на Б. Франклин и др. Компилативен характер имат и двата му учебника по история &nbsp;– „Кратка българска история по питание и отговор за първоначалните училища“ (1870, 1872, 1874, 1882) и „История на православната християнска черкова“ (1874).

На корицата на изданието на комедията „Зла жена“ (Цариград, 1870) е отбелязано „Побългарил Д. Т. Душанов“, но литературните историци предполагат, че [[превод]]ът е дело на Рахил Душанова. Творбата е превод на едноименната комедия на сръбския писател Йован С. Попович. Д. Душанов побългарява повестта на Кристоф Шмид „Вапсаните яйца“. Душанов е един от първите български преводачи на [[Омир]]. Първоначално публикува откъси („Светлина“,1895), а след това и първия пълен превод на „Илиада“ (1899, 2 изд. 1917). Превежда в проза, с добро познаване на оригинала, но не винаги намира точен български еквивалент. Публикува и превод на откъси от „Одисея“ („Българска сбирка“, 1895 &nbsp;– 1898).