Димитър Общи: Разлика между версии

113 байта изтрити ,  преди 5 години
ред.; форматиране: 4x тире-числа, 3x заглавие-стил, 11 интервала, 2 интервала, 6lokavica, кавички, тире (ползвайки Advisor)
мРедакция без резюме
(ред.; форматиране: 4x тире-числа, 3x заглавие-стил, 11 интервала, 2 интервала, 6lokavica, кавички, тире (ползвайки Advisor))
}}
 
'''Димитър Николов (Николич)''', известен като '''Общи''', също и като '''Митри Николов''', '''Дяковчанина''', '''Македонски (Македончето)''' и '''Косовски (Косовеца)'''<ref>Нешев, Георги, „Волентирите на Джузепе: Българи в отрядите на Гарибалди“, София, 1988, с. 108 – 111.</ref>, е български националреволюционер и интернационалист.
 
== Биография ==
Димитър Николов е роден около 1835 годинаг. в град [[Дяково (Косово)|Дяково]], (днес в [[Република Косово]]). Определя се по следния начин:
 
{{цитат|Мене ме викат Димитър Общий Македонски, българин от Дяково, Македония.}}Преди Освобождението Димитър Общи е известен с няколко псевдонима като Косовецът, Македончето, Николов, Митри Николов, Димитър Косовски.<ref>Нешев, Георги, Волентирите на Джузепе:Българи в отрядите на Гарибалди, София, 1988, с. 108-111.</ref>
 
Едва 12-годишен забягва в Сърбия да си търси прехраната и късмета. В Сърбия остава 8 години и слугува на разни хора, след което заминава за Влашко., Ноно се връща отново в Сърбия. Включва се в национално-освободителните борби. Доброволец в [[Първа българска легия|Първата българска легия]] в Белград (1862). След разтурянето на легията oтиваотива отново във Влашко. Участва в четата на Стоян войвода, шурей е на [[Панайот Хитов]] (1865).
 
Прехвърля се в Италия. Тук е доброволец в отряда на италианския революционер [[Джузепе Гарибалди]] (1866). Награден е с грамота. След разпускане на доброволците отива на остров [[Крит]] и взима участие в [[Критско въстание (1866 – 1869)|Критското въстание]] (1866 - – 1869). Получава гръцки паспорт.
 
След въстанието моли [[Панайот Хитов]] да му помогне със средства, за да организира своя чета, но получава отказ. Влиза в четата на Тодор войвода, но се скарва с него и се отделя с още двама четници. Скоро единият избягва, а при сражение с турците другият е тежко ранен и по негово желание Димитър Общи го убивадоубива. Тръгва с друга малка чета, но и тя скоро се разпада (1870).
 
=== Участие в организираното освободително движение ===
След създаването на [[БРЦК]] от [[Любен Каравелов]] и [[ВРО]] от [[Васил Левски]], е изпратен в Българско. Определен е за помощник на Васил Левски. Прехвърля се на юг от река [[Дунав]] и се включва в изграждането на ВРО от 1871 г.
 
Подтикван от амбицията си, не спазва строго организационната дисциплина, както се изисква вот устава. Жадува за самостоятелност и се предлага за апостол в [[Македония (област)|Македония]], но Васил Левски му няма доверие и отказва. По настояването на [[Ловешки частен революционен комитет|Ловешкия частен революционен комитет]] му се дава свобода на действие в района на Тетевен-Орхание-София.
 
В този ограничен периметър крои големи планове. Организира заедно с Тетевенския частен революционен комитет [[Арабаконашки обир|Арабаконашкия обир]] на [[Ботевград|орханийската]] хазна на 22 септември 1872 г. Нападението е замислено, за да се финансира националноосвободителното движение. Макар обирът да е успешен, се превръща в провал. Укрива се, но е заловен след полицейско преследване и предателство в село [[Садовец|Чериково]].
 
Следствен е пред [[Софийска извънредна следствена комисия|Софийската извънредна следствена комисия]]. Подведен от огромното си самомнение, иска да го отведат в [[Цариград]], за да говори със султана. Дава показания и, навярно воден от надеждата, че ще успее да даде политически характер на процеса и намеса на [[Велики сили|Великите сили]], прави сериозни разкрития. Прилага „тактиката на множеството“. Разкрива Васил Левски и комитетите в района Ловеч-Тетевен-Орхание-София. <ref>[http://www.vmro.net/nk/nk_5c.html#4 Кондарев, Н., Васил Левски. Биография, Издателство на БРП (к), С., 1946, с. 181- – 182.]</ref> Изброява двайсетдвадесет и две селища с действащи комитети или единични съмишленици и позволява на османските разследващи органи да разучат в подробности методите на работа и съобщителните мрежи на БРЦК и ВРО. Неговите показания са в основата на действия на османските власти, които нанасят сериозен удар върху ВРО.
 
Осъден е на смърт чрез обесване. Присъдата е изпълнена на 10 януари 1873 г. в град София.<ref>Шарова, К., БРЦК и процесът след Арабаконашкото нападение 1872- – 1873, С., 2007, с. 85- – 119.</ref>
 
== В художествената литература ==
В романа ''„[[Възвишение (роман)|Възвишение]]“'' на [[Милен Русков]] е изграден и художествен образ на Димитър Общи. Също така в историческия роман на [[Стефан Дичев]] ''"За„За свободата. Левски"Левски“''.
 
== Бележки ==