Антиутопия: Разлика между версии

Политически антиутопични сюжети - разказват история за определен политически утопичен план, превърнал се в нетърпим (най-често) [[Тоталитарен_режим]]. Изпълнени с песимистични нагласи спрямо властимащата политическа класа, която управлява брутално и неизнтересованонезеинтересовано. Държавната структура е в различни степени технологично развита, но почти винаги си е осигурила възможността за двадесет и четири часово наблюдение по всякакви начини. Обществата в този вид дистопии почти винаги са безкласови. Всички граждани са равни, оттам – еднакви, дори обезличени (основно в антисоциалистическите). Например в романа „[https://chitanka.info/text/4625-nie Ние]” на Евгений Замятин имената са заменени с комбинация от цифри и буква, отговаряща на съответнния пол. В [https://chitanka.info/text/291-1984 1984] г. държавният апарат е усложнен с различни министерства, упражняващи контрол върху съответните области от ежедневието – Министерство на любовта, Министерство на истината. Гражданите са подслушвани, наблюдавани и контролирани през целия им живот. Натоварени с абсурдни задължения, наложени със закон (1984 – всеки е задължен да пуска телевизора си при влизане вкъщи, тъй като екранът е едно от средствата за наблюдение). Жителите на описвания дефективен свят нямат право на любов и чувства, а семейството е превърнато единствено в задължителна единица и граждански дълг към управляващите. Историята и езика се променят от Държавата, така че да са в нейна служба. Отчуждението се счита за добордетел. Всяка проява на чувства или мнение се приема като неподчинение и следва тежкото наказание на Държавата – най-често заличаване на индивида (номера).