Темска: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 31:
През [[Средновековие]]то в района на селото е съществувала българската крепост [[Темъц|Темъц (Темско)]]. В 1408 година, по време на [[Въстание на Константин и Фружин|въстанието на Константин и Фружин]], синът на [[Баязид I]] Сюлейман успява да овладее с бой тази крепост от българите.<ref>История на България, т. 4. Българският народ под Османско владичество, София 1983, с. 105, [http://liternet.bg/publish13/p_pavlov/konstantin_II_asen.htm Павлов, Пламен. Цар Константин II Асен (1397-1422) - последният владетел на Средновековна България]</ref>
През 1454-1455 Темска е [[тимар]] на [[диздар]]я Ахмед и има 44 домакинства и 3 вдовици.<ref>Боянич-Лукач, Душанка. Видин и Видинският сандгак през 15-16 век. Документи от архивите на Цариград и Анкара, София 1975, с. 75</ref> В [[джелепкешани|джелепкешански]] регистър на Пиротски кадилък от 1581 година като джелепи са отбелязани местните жители поп Влад и Димьо Илин, които имат задължението да предадат на държавата общо 65 [[овца|овце]].<ref>[http://www.iib.ac.rs/docs/MiscellaneaNS33%282012%29.pdf Катић, Татјана, Амедоски Драгана. Попис џелепа Пиротског кадилука из 1581. године, Мешовита грађа. MISCELLANEA, vol. XXXIII, НОВА СЕРИЈА, Kњ. XXXIII, Београд 2012, с. 159.] </ref> В османски данъчни регистри на немюсюлманското население от [[вилает]]а [[Знеполе|Изнебол]] от [[1623]]-[[1624]] година Темска е отбелязана като село с 28 [[джизие]] [[хане]]та (домакинства) <ref>Турски извори за българската история, т. VII, София 1986, с. 292.</ref>. Според информация от надпис в Темския манастир по време на Австро-турската война (1683-1699) ''град Темъц'' е бил опустошен от [[унгарци]]<ref name="Овчаров">Овчаров, Николай. Надписи-графити и записи по стенописите на църкви и манастири от Западните покрайнини в СР Югославия (Темска, Долна Каменица, Поганово), в: Исторически приноси към старобългарската и старославянската епиграфика и книжовност, София 2006, с.338.</ref> През 1863 година кмет на селото ([[коджабашия]]) е Пенчo Павлов.<ref>Пирот и срез Нишавски, 1801-1918. Грађа. Књига Прва 1801-1883, Сабрао и приредио Илија Николић, Пирот 1981, с. 157.</ref>
През декември 1877 година, след включването на Сърбия в [[Руско-турската война (1877-1878)|Руско-турската война]] в селото навлизат сръбски войски. По [[Берлински договор|Берлинския договор]] от 1878 година то е включено в състава на Сърбия. В 1879 година Темска има 167 домакинства.<ref>Милићевић, Милан. Краљевина Србија. Нови крајеви, Београд 1884, с. 236. </ref> През 1916 година, по време на българското управление на [[Моравско]], Темска е център на община в Пиротска околия и има 2700 жители.<ref>Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско, София 1917, с. 59.</ref>
| |||