Разлика между версии на „Стефан Стамболов“

редакция без резюме
{{стар стил}}
 
'''Стефан Николов Стамболов''' е бележит [[България|български]] държавник, [[революционер]], [[журналист]] и [[поет]]. Апостол на [[ВРО|Вътрешната революционна организация]], през 1875 и 1876 година. Той участва в подготовката на [[Старозагорско въстание|Старозагорското]] и [[Априлско въстание|Априлското въстание]]. След [[Освобождение]]то се издига в средите на [[Либерална партия|Либералната партия]] в [[Княжество България]]. След [[Преврат в България (1886)|преврата от 1886 г.]] оглавява [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|Регентството]], което потушава [[Офицерски бунт (1887)|размириците]] в страната с цената на дълготраен разрив на отношенията с [[Русия]] и издига на престола княз [[Фердинанд I|Фердинанд]]. През 1887 г. е назначен за министър-председател и се задържа на власт до 1894 годинаг. Основава и ръководи [[Народнолиберална партия|Народнолибералната партия]] до смъртта си.
 
Стамболов е най-дълго управлявалият [[Министър-председател на България|български премиер]] след [[Станко Тодоров]] и [[Тодор Живков]]. Критикуван заради диктаторските си методи, той е сред основоположниците на икономическия и културния подем на България в десетилетията до [[Балканските войни]].
== Биография ==
=== Произход, образование и работа ===
Стефан Стамболов е роден на 31 януари ([[12 февруари]] [[нов стил]]) [[1854]] г. в [[Велико Търново|Търново]].<ref name="eb-6-397"/> Потеклото му по майчина и бащина линия е от [[Трявна]]. Бащата е съзаклятник от [[Велчова завера|Велчовата завера]] ([[1835]]) и съмишленик на [[Никола Филиповски|капитан Дядо Никола]]. Стефан Стамболов расте в обкръжението на революционери като [[Христо Иванов-Големия|Христо Иванов - Големия]], отец [[Матей Преображенски|Матей Преображенски - Миткалото]], [[Христо Караминков|Христо Караминков – Бунито]].
 
Образованието си започва в родния си град. Учи в Духовната семинария в [[Одеса]] ([[1870]] – [[1872]]), но не я завършва, тъй като е изключен запоради връзките връзкиму с руски революционери.<ref name="eb-6-397"/> През [[1873]] г. за кратко е учител в Търново, след което заминава за [[Румъния]].
 
=== Участие в националнореволюционните борби ===
==== До 1878 г. ====
[[Файл:BCBO 1876.jpg|мини|По време на общо събрание на БЦБО през ноември 1876 г. – Стамболов е предпоследен на задния ред]]
Стамболов е делегат на Търновския революционен комитет на Общото събрание на [[Български революционен централен комитет|Българския революционен централен комитет]] през август [[1874]] г. През есента на същата година е изпратен от БРЦК в България, за да съживи революционните комитети, разбити след гибелта на [[Васил Левски]]. Заедно с [[Христо Ботев]], през август 1875 г., Стамболов свиква ново общо събрание на БРЦК в Букурещ, което взема решение за въстание в България и го изпраща като апостол в Старозагорско. След неуспеха на [[Старозагорско въстание|Старозагорското въстание]] е принуден да се завърне в Румъния.<ref name="eb-6-397"/>
 
През ноември–декември 1875 г. Стамболов председателства [[Гюргевски революционен комитет|Гюргевския комитет]], коетокойто решава да организира нов опит за [[Априлско въстание|общо въстание]] в България през пролетта на следващата година. Определен е за главен апостол на Търновския революционен окръг.<ref>{{cite book | last = Косев | first = Константин | coauthors = Николай Жечев, Дойно Дойнов | year = 1996 | title = История на Априлското въстание 1876 г. | publisher = Университетско издателство „Св. Климент Охридски“ | location = София | pages = 202 – 203, 206}}</ref> Прехвърля се в окръга в края на януари 1876 г. Първоначално се установява в [[Горна Оряховица]], а впоследствие - в [[Самоводене]], откъдето координира подготовката на въстанието в района между Търново и Русе. Конкретният му принос е в агитацията на населението, подбора на въстанически ръководители, събирането на парични средства и стратегическото планиране на въстанието, но усилията му за въоръжаване на населението остават без особен успех.{{hrf|Косев|1996|225 – 227, 240 – 245}} При вестта за преждевременното избухване на въстанието в Панагюрски окръг проявява колебание и забавя нареждането си за въстание в Търновско. Надеждата, че ще успее да проведе съвещание на революционните комитети, е провалена от турските власти. Благодарение на шпионската си мрежа, между 25 и 28 април полицията залавя лидерите на съзаклятието в Горна Оряховица, с което осуетява въстанието в почти целия окръг с изключение на района на [[Бяла черква]] и [[Мусина]]. Опитът на Стамболов да вдигне на бунт Самоводене също пропада и през следващите месеци той е принуден да се укрива в селото, преди да премине Дунав през август същата година.<ref>Страшимировъ, Димитъръ Т. История на Априлското възстание. Томъ III. Пловдивъ 1907. Стр. 283, [https://archive.org/stream/istoriianaapril01stragoog#page/n349/mode/1up 294 – 296]</ref>
 
В Румъния Стамболов взема участие в ръководството на [[Българско централно благотворително общество|Българското централно благотворително общество]] и е редактор в основания от Ботев вестник „''[[Нова България (1876)|Нова България]]''“.<ref name="eb-6-397"/>
 
По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878)]] е [[Военни кореспонденти в Руско-турската война (1877-1878)|военен кореспондент]] на вестник „[[Новое время]]“. Участва в кампанията за доставка на храна и фураж за Действуващатадействуващата Рускаруска армия.
 
==== След 1878 г. ====
[[Файл:Stefan Stambolov 1878.jpg|мини|Стамболов през 1878 г.]]
В края на август 1878 г. Стамболов става един от учредителите на търновския комитет „[[Комитети Единство|Единство]]“, който си поставя за цел да предотврати териториалното разпокъсване на България, решено от [[Великите сили]] на [[Берлинския конгрес]]. Търновският комитет образува организационна мрежа в цяла Северна България и сътрудничи с комитетите в южната част на страната за набиране на доброволци, оръжие, боеприпаси и храни в подкрепа на [[Кресненско-Разложко въстание|въоръжената борба]] за освобождаване на [[Македония (област)|Македония]].<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Андрей Пантев | year = 1995 | title = Съединението на Княжество България и Източна Румелия 1885 година | publisher = Издателство „Просвета“ | location = София | isbn = 954-01-0672-9}} Стр. 16</ref>
 
Като деец на Либералната партия и член на парламента Стамболов взема участие в [[Съединистка акция (1880)|съединистката акция]] от пролетта на 1880 годинаг. Заедно с други политически представители в София съставя план за обединение на [[Княжество България]] и [[Източна Румелия]], който предвижда организирана агитация в Южна България и подготовка на княжеството чрез закон за народното опълчение и държавен заем. През м. май заминава за [[Сливен]], където съдейства за съставянето на таен централен комитет от румелийски общественици, но по инструкции от [[Правителство на Драган Цанков (1880)|софийското правителство]] сдържа дейността му до приключване на дипломатическите сондажи в Европа. Неблагоприятните резултати от сондажите обричат акцията на неуспех.{{hrf|Стателова|1995|26 – 29}}
 
Като председател на Народното събрание в началото на септември 1885 г. Стамболов е между първите лидери на [[Княжество България]], които подкрепят [[Съединение на България|Съединението]], обявено в Пловдив от [[източнорумелийската милиция|източнорумелийски]] офицери и дейци на [[Българския таен централен революционен комитет]]. Той съставя прокламацията, с която на 8 септември княз Александър приема сливането на двете български области и се нагърбва със защитата му.{{hrf|Радев|1990|526}} След избухването на [[Сръбско-българска война|Сръбско-българската война]] се записва за доброволец в армията.<ref>[http://www.vi-books.com/vis/vis4/vis4_1/08_ststambolov.htm Военноисторически сборник, „Стефан Стамболов – доброволец от Сръбско-българската война 1885 г.“]</ref>
 
=== Държавник ===
==== Политическа кариера до 1886 г. ====
[[Файл:Bulgarian Constituent Assembly Macedonia and Thrace Representatives 1879.jpg|ляво|мини|Делегати от Македония и Тракия в Учредителното събрание. Стамболов е в центъра с бял калпак.]]
 
Още по времето на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] ([[1879]]) Стефан Стамболов е сред най-активните привърженици на [[Либерална партия|Либералната партия]]. Избран е за депутат в [[I Обикновено народно събрание|Първото]] (1879), [[II Обикновено народно събрание|Второто]] (1880 – 1881) и отново в [[IV Обикновено народно събрание|Четвъртото обикновено народно събрание]], което оглавява като председател от 1884-та до 1886 годинаг.<ref name="eb-6-397">Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988. Стр. 397</ref>
 
Със статиите си във вестникв-к „[[Целокупна България (1879 – 1880)|Целокупна България]]“ през лятото на 1879 г. Стамболов е един от водачите на агитацията срещу правителството на [[Консервативна партия|консерваторите]] и с основен принос за победата на либералите на парламентарните избори в края на септември. На същите избори е избран за депутат и утвърден от мнозинството в Народното събрание, независимо че по това време е все още далеч от изискуемата минимална възраст от 30 години. Стамболов е един от непримиримите, които принуждават [[Правителство на Тодор Бурмов|правителството]] на [[Тодор Бурмов]] да подаде оставка, противопоставят се на съставянето на коалиционен кабинет и по този начин предизвикват преждевременното разпускане на събранието от княз [[Александър Батенберг]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | url = http://lib.sudigital.org/record/18954/files/SUDGTL-BOOK-2012-053.pdf | accessdate = 26.03.2016 | location = София | pages = 178 – 180, 184 – 188}}</ref>
 
По време на [[Режима на пълномощията]] (1881 – 1883) Стамболов се оттегля в Търново, където набира масова подкрепа и работи за привличане на руските генерали от [[Правителство на България (7)|правителството]] към каузата за възстановяване на [[Търновската конституция]]. При посещението на министър-председателя [[Леонид Соболев]] в града през септември 1882 г. организира няколкохиляден митинг в подкрепа на Русия и конституцията.{{hrf|Радев|1990|345 – 346}} В началото на август 1883 г. Стамболов заминава за София в безуспешен опит да прокара собствен проект за помирение на либерали и [[Консервативна партия|консерватори]], който предвижда решението за конституцията да бъде взето от Велико народно събрание, излъчено по демократичния избирателен закон от 1880 г., и задържане на Соболев на министър-председателския пост.{{hrf|Радев|1990|383 – 384}} Предложението не е прието от княз [[Александър Батенберг]], който прекратява пълномощния режим по договореност с партийните водачи [[Драган Цанков]] и [[Григор Начович]], отстранявайки от власт руските офицери въпреки предупреждението на дипломатическия представител на Русия в София.{{hrf|Радев|1990|389 – 392}}
 
Макар и несъгласен с намеренията на Цанков да прокара консервативни изменения в конституцията чрез избрания през пълномощния режим парламент, в края на 1883 г. Стамболов парира стремежа на „непримиримите“ либерали за разцепване на [[Либералната партия]]. След изборите през май 1884 г., посредничи без успех за изглаждане на противоречията между умерения Цанков и водача на „непримиримите“, [[Петко Каравелов]]. Отхвърля предложението на Цанков да бъде избран за председател на парламента и подкрепя кандидатурата на Каравелов при окончателния разрив между двете крила на партията. Избран е за подпредседател, а след оставката на Цанков и заемането на министър-председателския пост от Каравелов става председател на Народното събрание.{{hrf|Радев|1990|409, 426 – 430}} Поддържа законодателните инициативи на [[Правителство на България (10)|каравеловото правителство]], включително законите за държавна собственост и експлоатация на железниците и строежа на жп линията [[Белово]] [[Вакарел]] със средства от фиска и външни заеми.{{hrf|Радев|1990|440 – 441}}
 
==== Регент (1886 – 1887) ====
{{Вижте също|Българска криза}}
[[Деветоавгустовски преврат|Деветоавгустовският преврат]] заварва Стамболов в Търново. Като председател на Народното събрание и един от най-авторитетните общественици от това време, името му е включено в състава на правителството, обявено от заговорниците<ref>Пантев, Андрей. Българската криза 1886 – 1887. Във: Димитров, Илчо (ред.). Кратка история на България. София, издателство „Наука и изкуство“, 1983. Стр. 253 – 254</ref>, но той самият им отказва всякакво съдействие и оглавява (15 август 1886) наместничеството, което с помощта на южнобългарските войски връща княз [[Александър Батенберг]] в София. Това става против волята на руския император [[Александър III (Русия)|Александър III]], който в крайна сметка принуждава Батенберг да се откаже от престола. Не успял да задържи княза, едновременно с абдикирането му на 26 август, Стамболов е назначен в [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|тричленното регентство]], което управлява страната почти цяла година в условията на остра външно- и вътрешнополитическа криза.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7}} Стр. 91 – 93</ref>
 
Като регент Стамболов се опитва да използва абдикацията на Батенберг, за да подобри българо-руските отношения{{hrf|Стателова|1999|94}}, но, въпреки посланието на [[IV Обикновено народно събрание]] до царя с уверения за преданост към Русия<ref>Радев, Симеон. [http://lib.sudigital.org/record/18975/files/SUDGTL-BOOK-2012-056.pdf Строителите на съвременна България. Том 2.] София, Български писател, 1990. с. 256. Посетен на 09.04.2016.</ref>, не спира репресиите на [[Правителство на България (13)|правителството]] на [[Васил Радославов]] над [[русофили |русофили]]те. Това и усилията на Русия да диктува условията за избирането на [[3 Велико народно събрание|Велико народно събрание]] и новия княз чрез дипломатически натиск и военни демонстрации водят до разрив през ноември същата година{{hrf|Стателова|1999|94 – 97}} и проруски [[Офицерски бунт (1887)|бунтове в страната]]. В края на юни 1887 г. за княз е избран [[Фердинанд Сакскобургготски]], след като Стамболов принуждава Радославов (привърженик на Батенберг) да подаде оставка от премиерския пост.{{hrf|Стателова|1999|102 – 103}}
 
==== Министър-председател ====
{{Основна|Правителство на Стамболов}}
[[Картинка:Statue of Stefan Stambolov in Veliko Tarnovo.jpg|мини|Паметникът на Стамболов във Велико Търново]]
След избора на княза, Стамболов оглавява правителството на създадената от него [[Народнолиберална партия]]. Задачите, които си поставя, са: защита на българската независимост, умиротворяване на страната, ускоряване на стопанското развитие, укрепване на международното положение на България и защита на българската кауза в териториите, определени от [[Санстефански мирен договор|Санстефанския мирен договор]], но останали извън българската държава.
 
===== Дипломация =====
{{основна|Външна политика на Княжество България (1887-1894)}}
ВъзцаряванетоВъзкачването на Фердинанд на престола води до вътрешна стабилизация, но международното положение на България остава несигурно заради категоричната позиция на [[Руска империя|Русия]]. В началото на 1888 г. руското правителство декларира, че няма да търси силово решение на българския въпрос, но същевременно отказва да признае избора на княза от [[Трето велико народно събрание|Великото народно събрание]]. Останалите [[Велики сили]] следват руския пример, за да избегнат пряка конфронтация с [[Петербург]].{{hrf|Стателова|1999|105, 109}}{{hrf|Танкова|1994|125 – 127, 145 – 146}} Тайните преговори, които Стамболов води с руски представители между 1888 и 1891 година за замяната на княза с общоприемлив кандидат, пропадат поради взаимно недоверие.<ref>{{cite book | last = Спасов | first = Людмил | year = 2003 | title = Държавният национализъм на Стефан Стамболов. Във: Александров, Емил (ред.). История на българите. Том IV: Българската дипломация от Древността до наши дни | publisher = Издателство „Знание“ | location = София | pages = 269 – 271 | isbn = 954-621-213-X}}</ref>
 
Участник в подготовката на три безуспешни въстания за национално освобождение и обединение, като министър-председател Стамболов се опитва да защити българските интереси в [[Македония (област)|Македония]] в рамките на [[Берлинския договор]], контролирайки и направлявайки лично{{hrf|Танкова|1994|127, 154}} усилията на външните министри [[Георги Странски]] (1887 – 1890) и [[Димитър Греков]] (1890 – 1894). Като основна заплаха за българските национални интереси в областта Стамболов схваща не османската власт, а претенциите на съседните балкански държави. Затова{{hrf|Танкова|1994|158 – 159}} той отбива постъпките от сърби (август 1889) и гърци (юни 1891){{hrf|Спасов|2003|274}} за антиосмански съюз и [[подялба на Македония]] и търси разбирателство с [[Високата порта]]. Съчетавайки постъпките в подкрепа на [[Българската екзархия]] с натиск по редица въпроси от българо-турските отношения, той постига утвърждаване на българските училища и духовенство в областта. През юли 1890 г. султан [[Абдул Хамид II]] издава пълномощия (берати) за български владици в Скопската и Охридската епархия, след като българският министър-председател нарежда демонстративно спиране на изплащането на източнорумелийския дълг за Портата.{{hrf|Танкова|1994|136 – 139, 145 – 151}} Заканата на Стамболов, че ще прекъсне преговорите за наема на железницата [[Вакарел]] [[Саранбей]], спомага за издаването на берати за [[Велешко]] и [[Неврокопско]] през април 1894 г. По същото време султанът гарантира правото на българските митрополити и общини да откриват училища и да издават разрешителни за учителите в Македония.{{hrf|Танкова|1994|171 – 175}}
 
===== Стопанска политика =====
Външнополитическата ориентация към Австро-Унгария и Великобритания позволява на Стамболовото правителство да увеличи драстично разходите за модернизиране на армията, администрацията и пътната инфраструктура чрез заеми от тези две страни. По времето на Стамболов са завършени жп линиите, свързващи [[София]] с [[Виена]] и [[Цариград]] и [[Ямбол]] с [[Бургас]], започнат е строеж на железници от столицата за Северна България и за Македония, преустроени и разширени са варненското и бургаското пристанище. Правителството и народното събрание насърчават развитието на минното дело и други отрасли чрез законово регламентирани концесии и на леката промишленост чрез специален закон за снабдяване на армията от местни източници. В резултат и на тези усилия между 1887-ма и 1894 г. в България изникват 80 нови фабрики.{{hrf|Стателова|1999|118 – 119}}<ref>{{cite book | last = Попов | first = Радослав | coauthors = Димитър Саздов, Милчо Лалков, Владимир Мигев | year = 1995 | title = История на България (681 – 1960). Том 2 | publisher = Издателство „Аргес“| location = София | pages = 75 – 77, 107 – 108 }}</ref>
 
===== Вътрешна политика =====
Начело на правителството и на вътрешното министерство Стамболов налага [[Авторитаризъм|авторитарно управление]]{{hrf|Стателова|1999|122}}, основано на насилствено потискане на опозицията, употреба на съда за политически процеси и контрол върху армията.
 
Важен фактор за този курс е разривът на отношенията с [[Руска империя|Русия]]. Чрез елиминиране на политическото русофилство и възстановяване на обществения ред Стамболов се стреми да предотврати чужда интервенция, целяща смяна на политическата власт и конституционни промени в България.{{hrf|Стателова|1999|105}}{{hrf|Попов|1995|94 – 95}} Той обаче преследва не само привържениците на такава интервенция. В навечерието на парламентарните избори от септември 1887 г. са подложени на репресии и поддръжниците на бившия министър-председател [[Петко Каравелов]], които не признават княз Фердинанд. Осигурило си мнозинство в Народното събрание, правителството спира всички опозиционни вестници, с временно изключение на поддържащия княза печатен орган на [[Васил Радославов]]. Режимът върху печата е либерализиран частично едва през 1892 г. от външнополитически съображения.{{hrf|Стателова|1999|106 – 107, 123}}
 
Прекъснато по време на предизборната кампания през 1887 г., военното положение в страната е продължено още в края на същата година със Закона за изтребление на разбойничеството, въпреки че въоръжените акции на русофилите стихват след разгрома на [[Николай Набоков|четите на Набоков]] и [[Петър Боянов|Боянов]].{{hrf|Стателова|1999|107}}
 
Репресиите над опозицията ескалират след [[Атентат срещу Стефан Стамболов (1891)|неуспелия атентат]] над министър-председателя, жертва на който става финансовият министър [[Христо Белчев]] през март 1891 г. Атентатът е последван от масови арести и съдебен процес, завършил с четири смъртни присъди и затвор за Петко Каравелов, [[Трайко Китанчев]] и други политически противници на Стамболов.{{hrf|Стателова|1999|117 – 118}}
На преследване е подложена и църквата, която отказва да признае нежелания от Русия Фердинанд. В края на 1888 г. Стамболов разтуря заседанието на [[Светия Синод]] в столицата и въдворява насилствено владиците в епархиите им. Конфликтът се изостря през 1892 – 1893 г. във връзка с конституционните промени, които позволяват на бъдещия престолонаследник да изповядва вяра, различна от източноправославната. Тогава Стамболов заплашва [[Българска екзархия|Екзархията]] със спиране на издръжката, а софийският митрополит [[Климент Браницки|Климент]] е затворен в [[Гложенски манастир|Гложенския манастир]].{{hrf|Стателова|1999|111 – 112, 121 – 123}}
 
След провала на [[Деветоавгустовски преврат|Деветоавгустовския преврат]], при управлението на [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|регентите]] армията е прочистена от русофилски настроени офицери. Подкрепата ѝ за Стамболовото правителство обаче не е сигурна. Опасявайки се от авторитета на един от водачите на контрапреврата – майор [[Христо Попов (подполковник)|Христо Попов]], през 1888 г. Стамболов организира съдебен процес срещу него и го отстранява от служба под претекст материални злоупотреби. Недоволството сред офицерите от сдържаната политика по македонския въпрос намира изражение в [[Заговор на Коста Паница|заговора на Коста Паница]], разкрит в началото на 1890 г.{{hrf|Стателова|1999|107 – 108, 113 – 114}} За да задържи армията вна своя властстрана, Стамболов разчита на сътрудничеството на военните министри, - полковник [[Сава Муткуров]] (до 1891) и наследилия го [[Михаил Савов]]. Конфликтът със Савов и отстраняването му от министерството в началото на 1894 г. водят до укрепване на авторитета на княз Фердинанд чрез новия министър на войната, полковник [[Рачо Петров]].{{hrf|Стателова|1999|126}}
 
===== Падане от власт =====
В началото на 1894 годинаг. Стамболов попада в центъра на шумен публичен скандал, след като на 11 март Мария Милкова, съпруга на капитан [[Тодор Матров]] и балдъза на военния министър [[Михаил Савов]], обвинява министър-председателя в любовна връзка със самата нея и със съпругата на Савов. Военният министър призовава Стамболов на дуел, в резултат на което е отстранен от правителството. Случаят предизвиква силно недоволство срещу правителствения ръководител в офицерските среди. Раздухан допълнително с публикуването на частна кореспонденция във вестниците, скандалът кара Стамболов да подава на няколко пъти оставката си, която в крайна сметка е приета от княз Фердинанд на 20 май. Според съвременни изследователи, като [[Георги Марков (историк)|Георги Марков]], в основата на интригата е именно князът. С отстраняването на Стамболов Фердинанд се стреми да засили властта си в страната и да издейства признание от Русия.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 | title = Покушения, насилие и политика в България 1878 – 1947 | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 54 – 58 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>
 
=== Последни месеци и убийство ===
[[File:Mihail Stavrev Halio.jpg|мини|Убиецът Михаил Ставрев – Хальо]]
 
И след отстраняването му от правителството княз Фердинанд и новото правителство на [[Константин Стоилов]] продължават да се опасяват от влиянието на Стамболов и търсят начини за неговото компрометиране. На 24 август 1894 годинаг. той е арестуван за кратко, заради критики към княза в интервю за германски вестник, а след освобождаването му е замерван с камъни на улицата от привърженици на правителството. Военният министър Рачо Петров организира разследване, опитващо се да докаже, че Стамболов е организирал [[Атентат срещу Стефан Стамболов (1891)|атентата срещу самия себе си]] през 1891 годинаг., при който загива финансовият министър [[Христо Белчев]]. След като следствието не открива доказателства за това, то е прекратено в края на годината.<ref name="марков"></ref> Стамболов отказва да напусне родината си, въпреки заплахите за разправа и опита за убийство.
 
На 3/15 юли 1895 годинаг. Стефан Стамболов е [[Убийство на Стефан Стамболов|жестоко посечен]] на улицата от [[Михаил Ставрев]] – Хальо и други македонстващи, близки до [[Наум Тюфекчиев]]<ref>[http://www.krumblagov.com/fifty/15.php Благов, Крум, „50-те най-големи атентата в българската история“, Убийството на Стамболов]</ref>, и след три дни умира от раните си. Повод за убийството му е отмъщение за смъртта на [[Коста Паница]] – бивш съратник на Стамболов, който със съдействието на Русия прави [[Заговор на Коста Паница|опит за военен преврат]] и в резултат е екзекутиран. Стамболов е нападнат два дни преди делегацията за помирение с Русия да бъде приета от Николай II.
 
== Семейство ==
[[File:Stefan Stambolov's Grave in Central Sofia Cemetery.JPG|thumb|200 px|Гробът на Стефан Стамболов в Софийските централни гробища]]
Стефан Стамболов се жени през 1888 г. за Поликсена Станчева. От брака си иматима трима сина, Константин, Асен и Стефан, и една дъщеря –, Вера.
 
== Творчество ==
Стамболов е автор на двадесетина стихотворения, които са много популярни сред националреволюционерите. През 1875 годинаг. публикува в съавторство с Христо Ботев стихосбирката „[[Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова]]“, а през 1877 г. - свои „[[Песни и стихотворения от С. Стамболова|Песни и стихотворения]]“.<ref name="eb-6-397"/>
 
Стефан Стамболов се изявява и като [[преводач]]. Сред публикуваните му преводи се откроява брошурата на [[Джанюариъс Макгахан]] „Турските зверства в България“. В края на живота си, след като пада от власт, Стамболов публикува популярния роман на Р. Джованьоли „Спартак“, без да посочи името си като преводач. Стамболов е търсил възможност да издаде свой превод на знаменития роман на [[Чернишевски|Н. Чернишевски]] „[[Какво да се прави]]“.<ref>[http://aretov.queenmab.eu/archives/revival/108-stefan-stabbolov-the-poet.html Николай Аретов – Поетът Стефан Стамболов]</ref>
Анонимен потребител