Константин Стоилов: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Премахната редакция 7735307 на 93.183.170.51 (б.) |
Редакция без резюме |
||
Ред 5:
|мандат_нач = [[28 юни]] [[1887]] г.
|мандат_край = [[20 август]] [[1887]] г.
|назначен от = [[Регентски съвет на Княжество България 1886-1887 година|
|предшестван от = [[Васил Радославов]]
|наследен от = [[Стефан Стамболов]]
Ред 14:
|втори_мандат_наследен от = [[Димитър Греков]]
|роден_място = [[Пловдив]], [[Османска империя]]
|починал_място = [[File:Flag of Bulgaria.svg|25px]] [[София]], [[Княжество
|партия = [[Консервативна партия]]<br> [[Народна партия]]
|професия = [[юрист]] • [[политик]]
Ред 25:
== Биография ==
=== Произход, образование и ранна работа ===
[[Файл:Plovdiv-Konstantin-Stoilov-house.jpg|мини|300px|Родният дом на Стоилов в Стария град в Пловдив
Константин Стоилов е роден на [[23 септември]] [[1853]] г. в [[Пловдив]], [[Османска империя]]. Баща му е [[Стоил Константинов]] от [[Стара Загора|Ески Заара]], а майка му [[Мария Моравенова]] е от видния копривщенски род [[Моравенови]].<ref name="kokerov">Кокеров, Георги. [http://members.tripod.com/~NIE_MONTHLY/nie6_00/stoilov.htm ''Създател на българската държавност''. Живот и дейност на доктор Константин Стоилов]. Във: Списание „НИЕ“, 2000 г., № 6. Посетен на 06 юли 2015 г.</ref>
Учи в пловдивското епархийско училище. През 1871 г. завършва [[Робърт колеж]] в [[Цариград]]. През 1877 г. защитава докторат по право в [[Хайделбергския университет]], а след това учи гражданско право в [[Париж]].<ref name="encbg-k.stoilov">Енциклопедия „България“. Том 6. София, Издателство на БАН, 1988 г., с. 461</ref>
Ред 32:
=== Политическа дейност ===
==== В Учредителното събрание (1879) ====
[[Файл:Депутати от I ВНС.jpg|мини|300px|Делегацията от Великото народно събрание, която връчва на Александър Батенберг акта за избирането му за български княз през май 1879 г. Стоилов е прав
Стоилов се завръща в България скоро след [[Освобождението]]. От август 1878 г. е назначен от временните руски власти за член
Въпреки че в по-ранните си години симпатизира на „младите“, в Учредителното събрание Стоилов става един от изявените „стари“ – привърженици на постепенния, легален метод за отмяна на [[Берлинския договор]]
След избирането на [[Александър Батенберг]] за български княз (май 1879) Стоилов става негов личен секретар, а по-късно (1880 – 1883) завежда политическия му кабинет.<ref name="tashev-k.stoilov">{{ташев}}</ref>
Ред 42:
==== При Режима на пълномощията (1881 – 1883) ====
{{Вижте също|Режим на пълномощията}}
Привърженик на засилването на монархическата власт и ограничаването на парламента и избирателните права, Стоилов подкрепя суспендирането на [[Търновската конституция]] през юли 1881 г., като закратко изпълнява длъжността на външен министър в [[Правителство на България (1881–1882)|новото правителство]].<ref>{{cite book | last = Радев | first = Симеон | year = 1990 | title = Строителите на съвременна България. Том 1 | publisher = Български писател | location = София | url = http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=2842&Level=1 | accessdate = 06.07.2015 | pages = 301 – 302}}</ref> От октомври 1881-ва до януари 1882 г. отбива военната си служба във 2-
Като представител на България подписва [[Четворна конвенция (1883)|железопътната конвенция]], с която
През август 1883 г. Стоилов е назначен за дипломатически агент на българския княз в Петербург със задачата да намери компромис между Батенберг и
През септември същата година Стоилов влиза като [[Министерство на правосъдието на България|министър на правосъдието]] в [[Правителство на Драган Цанков (1883)|коалиционното правителство]] на либерали и консерватори, начело с [[Драган Цанков]]. Подава оставка заедно с останалите консерватори през декември, след като прокарват желаните промени в конституцията.<ref>{{cite book | last = Стателова | first = Елена | coauthors = Стойчо Грънчаров | year = 1999 | title = История на България. Том 3 | publisher = Издателска къща „Анубис“ | location = София | isbn = 954-426-206-7 | pages = 40 – 41}}</ref>
==== В опозиция (1884 – 1886) ====
След оставката си от кабинета Цанков, Стоилов се оттегля за кратко от политическия живот и започва адвокатска практика.{{hrf|Радев|1990|425}} През 1884
След избухването на [[Сръбско-българската война]] през 1885 г., Стоилов е мобилизиран в армията. Участва във войната като командир на конен взвод. Награден е с орден „За храброст“ IV степен.<ref name="kokerov"/>
==== При Регентството (1886 – 1887) ====
{{Вижте също|Българска криза}}
На 9 август 1886
Във вътрешнополитическата и международна криза, предизвикана от овакантяването на българския престол, Стоилов изпълнява редица дипломатически мисии. През ноември 1886
През март 1887 г. заминава отново (този път сам) за Виена. В продължение на два месеца преговаря първо с [[Александър Батенберг|Батенберг]] за завръщането му на престола, а после с [[Фердинанд Сакскобургготски]], [[Йохан Салватор]] и други кандидати.{{hrf|Танкова|1994|119 – 121}} Резултат от тези преговори е избирането на Кобургския принц за български владетел. След оставката на несъгласния [[Васил Радославов|Радославов]] (юни 1887), Стоилов оглавява [[Правителство на Стоилов (1887)|преходното правителство]], което дочаква пристигането и коронясването на Фердинанд през август.{{hrf|Стателова|1999|103 – 104}}
==== При управлението на Стамболов (1887 – 1894) ====
{{Вижте също|Правителство на Стамболов|Външна политика на Княжество България (1887 – 1894)}}
Новият княз назначава доскорошния регент [[Стефан Стамболов]] за министър-председател, а Стоилов взима отново министерството на правосъдието. Стоилов съдейства за укрепването на властта на Фердинанд и Стамболов, като в края на 1887
През август 1888 Стамболов изпраща Стоилов в Западна Европа, за да убеди [[Великите сили]] да принудят [[Османската империя]] да даде повече права на българите в подвластната ѝ [[Македония (област)|Македония]]. Стоилов се среща последователно с италианския премиер [[Франческо Криспи]] в [[Рим]], с британския – лорд [[Солзбъри]], в [[Диеп]] и с австро-унгарския външен министър граф [[Густав Калноки|Калноки]] във Виена. Резултатът от тези сондажи е негативен за българското правителство и го принуждава да отложи опитите за прокарване на реформи в Македония.{{hrf|Танкова|1994|137 – 138}}
В края на 1888
==== Като министър-председател (1894 – 1899) ====
{{Вижте също|Правителство на Стоилов (1894 – 1899)}}
[[Файл:Konstantin Stoilov's Government Appointment.jpg|мини|250п|Указ на княз Фердинанд I за назначаване на правителството на Стоилов, 19 май 1894
[[File:BASA-313K-1-2536-16-The cabinet of Konstantin Stoilov, 1894.jpeg|мини|250px|Министрите в правителството на Константин Стоилов. Източник: ДА „Архиви“]]
Без да е сред най-активните противници на Стамболовия режим, през 1893
Преодолявайки колебанията на Фердинанд и съпротивата на външния министър –
За да подтикне властите в Османската империя към реформи, които да подобрят положението на българите в нейните предели, през лятото на 1895
При управлението на Стоилов държавата полага грижи за стимулиране на селското стопанство чрез капитализирането и уреждането на [[Земеделски каси|земеделските каси]] (1895) и на местната промишленост чрез редица данъчни и тарифни облекчения, регламентирани със специален закон от края на 1894 г. Провежда се и мащабно строителство на жп линии, водещи от столицата към Македония и Северна България. Тази политика изисква големи разходи и води до значителен бюджетен дефицит. След продължителни преговори, в края на 1898 г. Стоилов постига споразумение с френските и немските кредитори за конверсионен заем. Условията на споразумението предизвикват сериозна обществена съпротива и разединение в управляващото мнозинство, част от което гласува в Народното събрание срещу заема. Това става повод за Стоилов да се оттегли от премиерския пост в началото на 1899
== Личен живот ==
Константин Стоилов встъпва в брак с Христина Тъпчилещова на [[31 януари]] [[1888]] г. Те имат пет деца: Стоил, Христо, Петко, Борис, Марийка.<ref>„Д-ръ К. Стоиловъ – Речи“, Христо К. Стоиловъ и Борисъ К. Стоиловъ, София, 1939, стр. XVII</ref>
== Бележки ==
|