София: Разлика между версии

| style="text-align:center;"|Ротонда „[[Свети Георги (ротонда)|Свети Георги]]“ {{Br}} началото на IV век||align="left"|Църквата, наречена на „[[Георги Победоносец|Свети Георги Победоносец]]“, се намира във вътрешния двор, между сградите на хотел ШератонБалкан и Президентството, на ниво с няколко метра по-ниско от съвременните софийски улици. Смятана е за най-старата запазена сграда в града, построена по времето, когато император [[Константин Велики]] се е помещавал в София. || style="text-align:center;" |[[File:StGeorgeRotundaSofia.JPG|200px]]

| style="text-align:center;"|Църква „[[Света София (София)|Света София]]“ {{Br}} IV век|| align="left" |Църквата е построена върху основите на няколко по-стари църкви от времето на римския град Сердика, разрушени от набезите на [[готи]] и [[хуни]]. През [[2 век]] на това мястотомясто е имало римски театър, през следващите векове са били издигани последователно няколко храма. Тя представлява кръстокуполна [[базилика]] с [[нартекс]], три кораба и тристенна [[апсида (архитектура)|апсида]]. На старата катедрала на Сердикийската епископия е кръстен градът. || style="text-align:center;" | [[File:Basilica of Hagia Sofia, Bulgaria.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"|Църква „[[Света Петка Самарджийска]]“ {{Br}} ХI век|| align="left" |Църквата (параклис) е малка, намира се в центъра на града и е построена през 11-ти век, но криптата е много по-стара, което означава, че е имало предишна обредна сграда. Църквата е наречена на Света Петка Иконийска, която е покровителка на самарджиите (майстори на седла и самари), чийто квартал се е намирал в района през Средновековието. Църквата представлява малка еднокорабна постройка, частично вкопана в земята.|| style="text-align:center;" | [[File:SvPetka.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"|[[Илиенски манастир|Илиенски манастир „Свети Илия“]] {{Br}} XII век||align="left"| Илиенският манастир „Св. Пророк Илия“ е основан през XII12 в.век, най-ранните запазени стенописи са от края на XVI16 век. Намерените артефакти наоколо, датирани от античността дават основание да се предположи, ч ече тук е имало езически храм. Част от тези останки се забелязват в градежа на църквата. От първоначалния манастир е оцеляла само източната част на сегашната църква. В манастирския храм са открити три слоя стенописи от различни периоди, първият е свързан с творчеството или влиянието на св. Пимен Зограф. Вторият период от изографисването на църквата е последвал нейното разширяване в края на ХVII17 век. Третият слой стенописи е от 1832 г. - от Тома Вишанов от Банската школа, който е и автор на украсата на църквата „Покров Богородичен“ в Рилския манастир. Манастирът се намира в квартал Илиенци, на ул.улица Петуния 13.|| style="text-align:center;" | [[File:Илиенски_манастир_Св._Илия_12_в.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"|„[[Света Петка Стара (София)|„Света Петка Стара“]]“ {{Br}} 1241 г.|| align="left" | Дворцова църква, строена от севастократор Александър – управител на София, както гласи надписът в църквата. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София (днес под основите на сградите на хотел „Рила“Рила и бившия „Кореком“Кореком). Този дворцов комплекс е служил и като градска резиденция на севастократор Калоян. Турците я разрушават заедно с храма при превземането на София в 1386 г., но преди 1578 г. тя пак е действаща - възстановена от българите. През 1930 г. „Св. Петка Стара“ е вградена в новата сграда на Софийската митрополия, като е запазен старинния ѝ вътрешен вид. Църквата е еднокорабна с притвор, частично вкопана в земята.|| style="text-align:center;" | [[File:Sveta_Petka_Stara_5.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"|„[[Свети Николай (София)|Свети Николай]]“ {{Br}} около 1260 г. ||align="left"| Дворцова домашна църква, строена от севастократор Калоян. Тук са разкрити останки от късноантичния дворцов комплекс на император Константин Велики, построен от него по времето, когато е живял в София. Този дворцов комплекс е служил и като градска резиденция на севастократор Калоян. На 30 март 1944 г. от англо-американските бомбардировкитебомбардировки над София старинниястаринният български православен храм е тежко разрушен. Оцелява чудотворна икона на Свети Никола заедно с олтарът, в който е сложена с промискидията и дакониона и в цялата си височина част от стените при него и по-нататък. Храмът практически е преизграден в по-малък, по-нисък като малък параклис в средата на 50-те години на отминалия век по настояване на патриарх Кирил Български. Днес е запазено старото от векове ниво на пода, затова изглежда вкопан, но настилката е нова. Ако се повдигне завесата на нишата на северната страна на наоса, се откриват оставените нарочно видими старинни черковни стени до които сигурно се се докосвали не един български цар и царица и положително пленителната севастократорица Десислава.|| style="text-align:center;" | [[File:St Nikolay Mirlikiyski1.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"|[[Горнобански манастир|Люлински (Горнобански) манастир „Св.„Свети св.свети Кирил и Методий“]] {{Br}} ХIII век||align="left"|„НачалотоНачалото на манастира е свързано с крепостта, охраняваща Бучинския проход,. Тук са стояли дълго скрити мощите на Свети кралКрал през кърджалийските времена. Разрушен от османците през робството,. местнитеМестните жители на Горна Баня (откъдето идва другото му име) успяват да склонят турските власти през 1863 г. да разрешат възстановяването на църквата „Св. Св. Кирил и Методий“. Най-голям радетел на това богоугодно начинание бил дядо Цоне (името му е вдълбано в стената на манастира). Патриот и предан човек на Васил Левски, той започнал възстановяването му. Мълвата гласи, че турците го арестували и повели на съд към гр. Русчук (дн. Русе) (тъй като нямал разрешение за строителството). С подкупи и хитрост дядо Цоне излязъл от зандана само след два месеца и половина. Събрал стадо от 600 овце и ги подкарал за Цариград с намерение да се срещне с везира. Подарил цялото стадо на великия везир и получил разрешение за съграждането на манастира. ГорнобанскиГорнобанският манастир е възстановен от горнобанчани в 1875 г.|| style="text-align:center;" | [[File:Lulinp14.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"|[[Драгалевски манастир|Драгалевски манастир „Света Богородица Витошка“]] {{Br}} 1345 г.||align="left"| Основан в 1345 г. от цар Иван Александър като ставропигиален манастир (т.е. подчинен директно на патриарха)според. „ВитошкатаЧаст златопечатна грамота“ на цар Иван Шишман дадена на манастира, най-издигнатият сред четиринадесетте манастира, образуващи прочутатаот Софийската Света гора. Опожарен и запустял след завладяването на София от османските турци през 1388 г. В 1476 г. софийският болярин Радослав Мавър подновява и зографисва църквата. Ктиторските портрети на Радослав Мавър, жена му Вида и на двамата му синоветесинове Никола и Страхил са с особена стойност. В ХIV14-ХVI16 в.век това е центърът на Софийската книжовна школа. От Никола Образописов са зографисани някои от иконите в манастира. В 1871 –1871–1872 1872г. при основаването и работата на софийския комитет Левски многократно отсяда в манастира.|| style="text-align:center;" | [[File:Dragalevtsi-monastery.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"| [[Кремиковски манастир| Кремиковски манастир „Свети Георги“]] {{Br}} XIV век||align="left"| Основан вот цар Иван Александър. Опожарен и разорен след завладяването на София от османските турци през 1388 г. В 1493 г. софийският войвода Радивой го възобновява, през 1926 г. е съградена втора черква. Стенописите са в старата черква, забележителни, те са направени веднага след построяването ѝ в 15 век, отличават се с монументалност и въздейственост, и са много тясно свързани с традициите на предренесансовата църковна живопис от българското средновековие. Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на Калевит. Запазен е триптих с поменик от 16 век, както и дървен иконостас от 17 – 1817–18 век. В 1876 г. манастирът спасява и криедава ботевиязакрила на Ботевия четник ДимирътДимитър Тодоров – Казака.|| style="text-align:center;" | [[File:Kremikovski-monastery-1.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"|„[[Свети Седмочисленици (София)|Свети Седмочисленици]]“ {{Br}} 1528 г.||align="left"| „Свети„Св. Седмочисленици“ е [[България|българска]] [[Българска православна църква|православна]] [[църква (сграда)|църква]] в столицата София, разположена в градинката между улиците „Цар Иван Шишман“, „Граф Игнатиев“, „6 септември“ и „Генерал Паренсов“. При разкопки през [[1901]] г. са открити останки от стар християнски храм от V5-VI6 век и още по-старо светилище на [[Асклепий]]. Между [[1901|1901-ва]] и [[1903]] г. сградата е преустроена в църква, която е осветена на [[27 юли]] [[1903]] г.|| style="text-align:center;" | [[File:Iglesia de Sveti Sedmochislenitsi - 1.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"|Храм-паметник {{Br}}„[[Свети Александър Невски (София)|Свети Александър Невски]]“ {{Br}} 1912 г.||align="left"|Катедралата „Свети„Св. Александър Невски“ е със златни куполи и е построена в началото на 20-ти век в памет на 200 000 руски, украински, белоруски и български войници, които загиват в [[Руско-турска война|Руско-турската война]]. Тя е една от най-големите източноправославни църкви в света. Висока е 45 m, като самата камбана е на височина 50,52 m.|| style="text-align:center;" | [[File:AlexanderNevskyCathedral-Sofia-6.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"|Църква „[[Света Параскева (София)|Света Параскева]]“ {{Br}} 1930 г.|| align="left" |„Света„Св. Параскева“ е [[православие|православен]] [[църква (сграда)|храм]], намиращ се на улица „[[Георги Раковски (улица в София)|Георги Раковски]]“ № 58. Храмът е наименуван на българската светица [[Петка Българска]], наричана още Параскева. Църквата е третата по големина в [[столица]]та. Построена е през 1930 г., но довършителни работи продължават до 1940 г.|| style="text-align:center;" | [[File:St Paraskeva night.JPG|200px]]

| style="text-align:center;"|Църква „[[Света Неделя (София)|Света Неделя]]“ {{Br}} 1863 г.|| align="left" |Църквата „Света„Св. Неделя“ е средновековна църква, която претърпява няколко разрушения през годините и след това е реконструирана. Най-известниятПри организираният (срещу правителството) от комунисти атентат в нея става през 1925 г., когато загиват повече от 150 души. Храмът е тържествено осветен на 7 април 1933 г. Стенописната украса е направена от 1971-ва до 1973 г. от художествен екип с ръководител Николай Ростовцев.|| style="text-align:center;" | [[File:St Nedelya Church E8.jpg|200px]]

| style="text-align:center;"|Румънска църква „[[Света Троица (София)|Света Троица]]“ {{Br}} 1908 г.|| align="left" |„Света„Св. Троица“, известна като Румънската църква, е църква на Румънската православна църква в българската столица София. Сградата, разположена на улица „КнязКняз Борис I“ №I 152, е построена през 1908 г. на мястото на дотогавашното консулство на Австро-Унгария|| style="text-align:center;" | [[File:2.JPG|200px]]

| style="text-align:center;"|„[[Свети Николай Чудотворец (София)|Свети Николай Чудотворец]]“Руска църква{{Br}} 1914 г.|| align="left" |Църквата „Свети„Св. Николай Чудотворец“, известна най-вече като Руската църква, е православна църква в българската столица, една от емблематичните сгради на града. Построена е през 1914 г. в чест на руския цар [[Николай II (Русия)|Николай II]]. В архитектурно отношение храмът е изграден в традициите на руската църковна архитектура от 19 век. В [[крипта]]та на [[храм]]а е [[гроб]]ът на [[архиепископ]] Серафим Соболев, считан от много православни християни за чудотворец.|| style="text-align:center;" | [[File:Russian Church Sofia Bulgaria Morning.JPG|200px]]

| style="text-align:center;"|Гръцка църква „[[Свети Георги (гръцка църква в София)|Свети Георги]]“ {{Br}} 1920 г.|| align="left" |Гръцката църква "Св.вкмч. Георги" се намира в центъра на София. Тя е построена през 1920г1920 г. с дарение от Йоан Космоглу. Сградата представлява трикорабна базилика, разположена в голям двор с лице на булеварда. Гръцката църква е към посолството на Гърция в България. Намира се на бул.булевард Македония 11.|| style="text-align:center;" | [[File:3.JPG|200px]]

|align="left"|'''„Свети„Св. Йосиф“''' е християнска [[църква (сграда)|църква]], един от най-големите [[Католическа църква в България|римокатолически]] храмове в [[България]]. ЦъркваЦърквата е [[катедрала|съкатедрала]] на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивската епархия]] заедно с [[пловдив]]ската църква „[[Свети Лудвиг (катедрала)|СветиСв. Лудвиг]]“.

|align="left"|'''„Свети„Св. Франциск от Асизи“''' е [[Източнокатолически църкви|източнокатолическа]] църква, ректорален храм на [[Софийска апостолическа екзархия|Софийската апостолическа екзархия]].

|align="left"| ХрамХрамът на Първа евангелска църква – гр.в София, протестантскасе свързва с протестантската общност, действаща от 1864 г. Мястото е закупено в края на 80-те години на 19 век. Строителството на църковната сграда е завършено на 17 юни 1889 г. В началото на 20 век към църквата е основано единственото евангелско сиропиталище в България, закрито от комунистите в 1948 г. Сградата на църквата е разрушена от англо-американските бомбардировки на София на 10 януари 1944 г. Възстановена е в същия вид след войната. В църквата са служили петима пастири, репресирани от тоталитарния режим. Тя е водеща църква в Съюза на евангелските съборни църкви в България, основан през 1888 г. Храмът есе намира на ул.улица „Солунска“Солунска 49.

|style="text-align:center;"|Арменска църква „[[Света Богородица (арменска църква в София)|Света Богородица]]“

|align="left"|Арменската Апостолическаапостолическа Православнаправославна Катедралакатедрала "Света Богородица" („Сурп Аствадзадзин“) в София започна да се строи на 11.02.2011 и се построи до куполите, но още не е напълно довършена. Намира сенамира в [[Дебърска градинка|Дебърската градинка]], на ул.улица „ЛойошЛайош Кошут“Кошут.

|style="text-align:center;"|'''[[Баня Баши джамия|Софийска джамияДжамия{{Br}}Баня Баши]]'''

|align="left"|'''Баня Баши''' е [[джамия]] в [[София]]. Построена е от османския архитект [[Синан]]. Тя е построена по инициатива и с финансовата подкрепа на благодетеля [[молла]] Ефенди Кадъ Сейфуллах. Затова в някои източници джамията се отбелязва и под името джамията „''Молла Ефенди''“ или като „''Кадъ Сейфуллах''“. На арката над вратата, върху камък с боя е написан текст, който не може да се разчете. Под него личи цифратачислото 974, което дава основание да се приеме, че тя е построена през 974 г. по [[хиджра]] (мюсюлманско летоброене) или в [[1566]] – [[1567]] г.

|align="left"|Археологическият музей е в спасената от българската държава от саморазрушаване някогашна ''Буюк'' (голямата) джамия, построена от великиятвеликия везир на султан Мурад II, който през 1451 г. става бейлербей и премества главния град на бейлербейлъка Румелия (всички европейски владения на османците) от Одрин в София. Строена е цели 43 години - от 1451-ва –до 1494 г. Освобождението на София от русите я заварва с паднало минаре, отдавна порутена и изоставена. Когато МитрополитВасил КлиментДрумев е министър -председател, трупата „Сълза и смях“ я иска да направи театъра си в нея, Митрополитаполитикът от Консервативната партия отказва с думите:''„Аз от храм, ако и да е на Мохамеда, карагьозчиница не пускам да се прави!“'' и тясградата е дадена на Публичната библиотека., официално открита през 1880 г. Направените на два пъти археологически разкопки разкриват културни напластявания от няколко епохи.