Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии

През [[1905]] г. прави най-значимото си откритие – [[Чаталарски надпис|Чаталарската омуртагова колона]]<ref>инв. № 797 в Соф.Народен Музей</ref>. Намирането и изкопаването ѝ се случват в село [[Хан Крум (село)|Чаталар]] (днес Хан Крум), [[Шуменска област]]. Колоната е висока шест метра, с много усилия още тогава я закарват в [[Шумен]] и оттам в [[София]]. Тя става причина [[Фердинанд I Български|Фердинанд]] да награди откривателя ѝ с орден пета степен за [[За гражданска заслуга|Гражданска заслуга]], както и с похвално писмо от Министъра на народната Просвета проф. [[Иван Шишманов]] за извън училищната му дейност. Изучава пещери при с. [[Беляковец]] (Търновско).

 

 

През [[1908]] г. – Проучва Деневата и Дядо Гергевата могила [[Салманово|с.Салманово]], Преславско. Прави сондажи при пещерите Крумовите порти западно от Шумен и на [[Хисаря]] при с. [[Войвода (село)|Войвода]], Новопазарско и при с. Чаталар; Установил [[Еоцен]]ски геологически слоеве по [[Провадийско плато|Провадийското плато]]; Разкопки с. Марковча, Провадийско от еоценско време.<ref>статия:„Еоцена върху Провадийското плато”, публикувано 1919 г. в сп. Естествознание и география</ref>

* ''Един интересен череп в Деветашката пещера, Сборник 4. „Ловеч и ловчанско“,'' 1924 г.

* ''Беляковското плато'', 1925 г.

* ''Култура и живот на предисторическия човек в България. Част I. Каменна епоха,'' София, 1928 г. ''Част II. Метална епоха, С.,'' 1930 г.

* ''Пещерата Темната дупка. Ново находище от палеолита в България,'' С., 1931 г.

 

== Източници ==

* „Рафаил Попов – 140 години от рождението му“, п.к. 3,25, изд. к. 4,27, 2016 г.