Джордж III: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Категориен майстор
м == Източници == <references />; форматиране: 10x тире, 8x нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 4:
| изображение за личността = [[File:George III in Coronation edit.jpg|250п]]
| описание на изображението = <small><i>коронацията на крал Джордж</i></small>
| управление = [[25 октомври]] [[1760]] – [[29 януари]] [[1820]]
| коронация = [[22 септември]] [[1761]]
| пълно име = Джордж Уилям Фредерик, Джордж III
Ред 27:
| общомедия =
}}
'''Джордж III''' (''Джордж Уилям Фредерик'', на [[английски език|английски]]: ''George William Frederick'') е [[крал на Великобритания]] и [[крал на Ирландия]] от [[25 октомври]] [[1760]] до [[1 януари]] [[1801]], а от този момент до края на живота си – първи [[крал на Обединено кралство Великобритания и Ирландия|крал на Обединеното кралство Великобритания и Ирландия]]. Освен това той е и [[Херцогство Брауншвайг-Люнебург|херцог на Брауншвайг-Люнебург]] ([[Курфюрство Брауншвайг-Люнебург‎|Хановер]]), а на [[12 октомври]] [[1814]] получава и титлата [[крал на Хановер]]. Джордж III е третият британски монарх от [[Хановерска династия|Хановерската династия]].
 
При управлението на Джордж III [[Великобритания]] и [[Ирландия]] са обединени, образувайки ''Обединеното кралство''. По същото време обаче Великобритания губи много от своите [[колония|колонии]] в [[Северна Америка]], които образуват нова независима [[федерация]] – [[Съединени американски щати|Съединените американски щати]] (САЩ).
 
Джордж III страда от умствено заболяване, считано днес за следствие от [[порфирия]]. След поредната криза през [[1811]] г. най-големият му син [[Джордж IV|Джордж, принц на Уелс,]] започва да управлява като принц-[[регент]]. След смъртта на баща си той го наследява под името Джордж IV.
 
== Ранни години ==
 
Джордж е роден в ''Норфолк Хаус'' в [[Лондон]]. Той е син на [[Фредерик (принц на Уелс)|уелския принц Фредерик]] и внук на крал [[Джордж II]]. Негова майка е принцесата на Уелс [[Августа фон Сакс-Гота-Алтенбург]].
 
Взаимоотношенията между Джордж и баща му Фредерик са изключително лоши. Вследствие на това в първите си години малкият принц Джордж е изолиран от двора. През [[1751]] Фредерик умира, като по онова време принц Джордж носи титлата [[херцог на Единбург]]. Със смъртта на баща си той става [[престолонаследник]] и получава титлата [[принц на Уелс]].<ref>Hibbert, Christopher (1999). George III: A Personal History. London: Penguin Books. ISBN 0-14-025737-3. p. 3- – 15</ref> Майка му, овдовялата принцеса на Уелс, няма доверие на свекър си крал Джордж II и държи престолонаследника далеч от дядо му. Силно влияние в детските години върху Джордж III оказва [[Джон Стюарт, граф Бют]], който по-късно става министър-председател на Великобритания.
 
== Бракове ==
 
Джордж, принц на Уелс, наследява короната след смъртта на дядо си на [[25 октомври]] [[1760]]. След възкачването му на престола започва търсене на подходяща съпруга из [[Европа|европейските]] дворове. На [[8 септември]] [[1761]] кралят се жени в Лондон за принцеса [[Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц]]. Две седмици по-късно те са коронясани в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]].
 
Твърди се{{кой}}, че Джордж III е бил влюбен в друга млада жена ([[Сара Ленъкс]], дъщеря на Чарлз, втори [[херцог на Ричмънд]]), и не е във възторг от Шарлота, която вижда за пръв път на сватбения ден. Въпреки това, доколкото е известно, той и&#768; остава верен и, за разлика от двамата си предшественици, няма явни любовници. Двамата имат петнадесет деца - – девет сина и шест дъщери, повече от всички монарси в британската история. Двама от синовете му по-късно стават крале на Обединеното кралство, друг негов син става [[крал на Хановер]], а една от дъщерите му става кралица на [[Вюртемберг]].
 
Според някои твърдения, на [[17 април]] [[1759]], преди брака му с Шарлота през [[1761]], Джордж се жени за [[квакери|квакер]]ка на име [[Хана Лайтфут]]. Ако този брак е съществувал през 1761, женитбата му с Шарлота е невалидна и всички негови наследници са узурпатори. Според наличните данни обаче, легален брак с Лайтфут не е имало. През [[1753]] тя вече е омъжена за Айзък Аксълфорд и умира преди края на 1759 г.
 
== Начало на управлението ==
При възкачването си на престола Джордж III приема доходите от [[кралски домен|кралския домен]] да се използват, както [[Парламент]]ът прецени, в замяна на фиксирана [[цивилна листа]]. Тази система продължава да функционира и днес. Това е първото признаване от страна на суверен на правото на парламентарен контрол върху приходите и разходите на монарха. Първоначалната цивилна листа на крал Джордж е 732&nbsp;000 [[британска лира|лири]], а към края на управлението му – над 1&nbsp;000&nbsp;000 лири.
 
При възкачването си на престола Джордж III приема доходите от [[кралски домен|кралския домен]] да се използват, както [[Парламент]]ът прецени, в замяна на фиксирана [[цивилна листа]]. Тази система продължава да функционира и днес. Това е първото признаване от страна на суверен на правото на парламентарен контрол върху приходите и разходите на монарха. Първоначалната цивилна листа на крал Джордж е 732&nbsp;000 [[британска лира|лири]], а към края на управлението му — над 1&nbsp;000&nbsp;000 лири.
 
При предшествениците на Джордж III от Хановерската династия кралската власт и влияние са силно подкопани. [[Джордж I (Великобритания)|Джордж I]] не участва активно в британската политика, предпочитайки да се концентрира върху родния си Хановер, а на [[Джордж II]] му липсва самоувереност, за да се противопостави на своите съветници. Освен това първите хановерски крале сериозно подкопават двупартийната система, противопоставяща [[тори]] и [[виги]]. Джордж I смята, че торите се противопоставят на правата му върху трона, и ги изолира от властта. Торите престават да бъдат значима политическа група и цялата власт се държи от вигите.
Line 67 ⟶ 64:
Правителството на новия министър-председател [[Фредерик Норт]] е силно разтревожено от [[Американска революция|Американската революция]]. Американците стават все по-враждебни към британските опити да се налагат данъци на колониите. При инцидента, известен като [[Бостънско чаено парти]], [[бостън]]ската тълпа изхвърля в морето 340 сандъка с [[чай]], протестирайки срещу ''[[Закони на Тауншенд|Законите на Тауншенд]]'', налагащи данъци върху чая и други вносни продукти. В отговор на това лорд Норт въвежда така наречените ''[[Наказателни закони]]''. Бостънското пристанище е затворено и парламентарните избори в [[Масачузетс]] са отменени.
 
Въоръженият конфликт в Америка започва през [[1775]]. Някои делегати на [[Втори континентален конгрес|Втория континентален конгрес]] подготвят мирно предложение, известно като ''[[Петиция на маслиновата клонка]]'', но когато документът пристига в Англия, боевете вече са започнали. През [[1776]] колониите обявяват независимостта си от Короната. В ''[[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]]'' се издигат няколко политически обвинения срещу британския крал, законодателство и население. Сред провиненията на крал Джордж, декларацията изброява: ''„той се е отказал от управлението тук – плячкосва в нашите морета, опустошава нашето крайбрежие, изгаря нашите градове и разрушава живота на нашите хора“''.
 
Джордж III е възмутен, когато научава за мнението на колонистите. Въпреки че войната започва добре за Великобритания, нещата се обръщат след капитулацията на британския генерал [[Джон Бъргойн]] при [[битка при Саратога|битката при Саратога]]. През [[1778]] [[Франция]] подписва договор за приятелство с новите [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Лорд Норт се опитва да отстъпи управлението на Уилям Пит, когото счита за по-способен, но Джордж III не иска и да чуе такива предложения. Кралят предлага лорд Чатъм да стане министър в администрацията на лорд Норт, но той отказва да сътрудничи и умира по-късно същата година. Джордж III се оказва във война с Франция, а през [[1779]] вече и с [[Испания]].
Line 76 ⟶ 73:
 
== Конституционни противоречия ==
След загубата на колониите са направени няколко промени в британската правителствена структура. От [[1660]] има двама главни служители в кабинета, наричани [[държавен секретар на Южния департамент]] и [[държавен секретар на Северния департамент]]. Първият е отговорен за Южна [[Англия]], [[Ирландия]] и връзките с непротестантските [[Европа|европейски]] държави, а вторият – за Северна Англия, [[Шотландия]] и връзките с [[протестантство|протестантските]] държави в Европа. Първоначално държавният секретар за Южния департамент отговаря и за отношенията с колониите, но през [[1768]] тези функции са прехвърлени на [[държавен секретар на колониите|държавния секретар на колониите]]. След загубата на Северна Америка и трите поста са премахнати. Те са заменени с два нови: [[държавен секретар на външните работи]] и [[държавен секретар на вътрешните работи]].
 
След загубата на колониите са направени няколко промени в британската правителствена структура. От [[1660]] има двама главни служители в кабинета, наричани [[държавен секретар на Южния департамент]] и [[държавен секретар на Северния департамент]]. Първият е отговорен за Южна [[Англия]], [[Ирландия]] и връзките с непротестантските [[Европа|европейски]] държави, а вторият — за Северна Англия, [[Шотландия]] и връзките с [[протестантство|протестантските]] държави в Европа. Първоначално държавният секретар за Южния департамент отговаря и за отношенията с колониите, но през [[1768]] тези функции са прехвърлени на [[държавен секретар на колониите|държавния секретар на колониите]]. След загубата на Северна Америка и трите поста са премахнати. Те са заменени с два нови: [[държавен секретар на външните работи]] и [[държавен секретар на вътрешните работи]].
 
През [[1782]] г. след дванайсетгодишна служба приключва управлението на [[Фредерик Норт|лорд Норт]]. [[виги|Вигът]] лорд [[Чарлс Уотсън-Уентуърт|Рокингам]] става министър-председател за втори път, но умира няколко месеца по-късно. Кралят избира за негов наследник [[Уилям Пети, граф Шелбърн]]. [[Чарлс Джейм Фокс]] отказва да остане в неговия кабинет и настоява за назначаването на [[Уилям Хенри Кавендиш-Бентинк]], 3-ти [[херцог на Портланд]]. През [[1783]] Камарата на представителите принуждава лорд Шелбърн да освободи поста. Херцогът на Портланд става министър-председател, но реалното управление е в ръцете на Фокс и лорд Норт, съответно държавни секретари на външните и вътрешните работи.
Line 84 ⟶ 80:
 
== Уилям Пит ==
 
За Джордж III назначаването на [[Уилям Пит-младши|Уилям Пит]] е сериозна победа. Според краля събитията показват, че той все още има възможност да назначава министър-председателите, без да разчита на никоя от парламентарните групи. При управлението на Пит крал Джордж с готовност подкрепя много от неговите политически проекти. За да подпомогне Пит, той създава с безпрецедентна честота нови [[пер]]ски титли. Новите перове наводняват Камарата на лордовете и позволяват на Пит да поддържа твърдо мнозинство.
 
Line 91 ⟶ 86:
За сметка на това, личното [[здраве]] на Джордж III е в лошо състояние. Той страда от умствено заболяване, което днес най-често се счита за [[порфирия]]. Неотдавнашни изследвания на проби от косата на краля показват необичайно високо съдържание на [[арсен]], възможен катализатор на болестта. Кралят и по-рано получава кратък пристъп през [[1765]], но през [[1788]] започва една по-дълга криза. Макар и болен, през лятото на 1788 г. крал Джордж е в достатъчно добра форма, за да отложи парламентарната сесия от [[25 септември]] за [[20 ноември]]. Междувременно обаче той получава пристъп на силно умопомрачение, което застрашава живота му. Когато Парламентът се събира през ноември, кралят не е в състояние да открие работата му и съгласно обичая да съобщи дневния ред на предстоящата законодателна сесия. Според отдавна установена практика, Парламентът не може да започне работа, преди кралят да произнесе [[тронно слово|тронното слово]], но депутатите пренебрегват традицията и започват да обсъждат създаването на регентство.
 
[[Чарлс Джеймс Фокс]] и Уилям Пит влизат в спор кой да бъде [[регент]] за времето на лудостта на краля. Макар че и двете страни са съгласни, че най-приемливо е да бъде назначен най-големият син на Джордж III и [[престолонаследник]] - – принцът на Уелс, те не са съгласни за основанията за регентството. Според Фокс уелският принц има пълно право да действа от името на лудия си баща. Пит настоява Парламентът да назначи регента.
 
Процедурата се забавя още повече, поради споровете около легитимността на самия Парламент, тъй като сесията му не е открита официално от суверена. Пит предлага решение, базирано на една неясна [[правна фикция]]. Според установената практика по това време, суверенът може да делегира много свои функции на [[лорд-комисар]]и чрез [[патентно писмо]], подпечатано с [[Велик печат|Великия печат]]. Предложението е пазителят на Великия печат, [[лорд-канцлер]]ът, да постави печата без съгласието на суверена. Въпреки че това е незаконно, би било невъзможно да се оспорва валидността на патентното писмо, тъй като наличието на Великия печат би било решаващо в [[Съд (право)|съда]].
Line 115 ⟶ 110:
 
== Последни години ==
 
[[Картинка:George iv england.jpg|мини|180px|Джордж, принц на Уелс, е и принц-регент от 1811 до 1820.]]
 
През [[1810]] г. болестта на Джордж III силно се влошава, може би вследствие на смъртта на любимата му най-малка дъщеря принцеса Амелия. През [[1811]] г. кралят вече е постоянно луд. Парламентът гласува [[Акт за регентство от 1811]], кралското съгласие за който е дадено от лорд-комисари, назначено по същата нередовна процедура, използвана през [[1788]]. [[Джордж IV (Обединено кралство)|Принцът на Уелс]] е регент до края на живота на Джордж III.
 
През 1812 е убит [[Спенсър Пърсивал]] - – единственият британски [[министър-председател на Обединеното кралство|министър-председател]], който умира по този начин. На негово място идва [[Робърт Банкс Дженкинсън]], втори [[граф на Ливърпул]], под чието ръководство е постигната британската победа в [[Наполеонови войни|Наполеоновите войни]]. Последвалият [[Виенски конгрес]] довежда до значителни териториални придобивки за [[кралство Хановер]], което е издигнато от курфюрство в кралство.
 
Междувременно здравето на Джордж III се влошава още повече. Той умира в [[Уиндзорски замък|замъка Уиндзор]] през [[1820]] г., сляп, глух и луд. При смъртта си Джордж III е живял над осемдесет години и е управлявал почти шестдесет от тях – и в двата случая повече от всеки английски или британски монарх преди него. Двата рекорда са надминати само от [[Виктория (Обединено кралство)|кралица Виктория]] и [[Елизабет II]]. Джордж III е погребан в параклиса Сейнт Джордж в [[Уиндзор]].
 
Джордж III е наследен на трона от най-големия си син, крал [[Джордж IV (Обединено кралство)|Джордж IV]]. След него крал става друг син на Джордж III, [[Уилям IV (Обединено кралство)|Уилям IV]], който също умира бездетен и оставя трона на племенницата си Виктория, последен монарх от [[Хановерска династия|Хановерската династия]].
 
== Наследство ==
 
Макар и изключително популярен в Британия, Джордж III е мразен от разбунтувалите се колонисти. ''[[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]]'' го обявява за лично отговорен за политическите проблеми на [[Съединени американски щати|Съединените щати]], без да обвинява нито Парламента, нито министрите. Това е довело до американската представата за Джордж III като [[тиран]].
 
Line 135 ⟶ 128:
 
== Потомство ==
 
{| border=1 style="border-collapse: collapse;"
|- bgcolor=cccccc
Line 172 ⟶ 164:
 
== Вижте още ==
 
* [[Списък на британските монарси]]
* [[министър-председател на Обединеното кралство]]
* [[Американска революция]]
* [[Наполеонови войни]]
 
== Източници ==
<references />
 
{{пост начало}}