Джордж III: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Етикети: липсва шаблон в раздел Източници Категориен майстор |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м == Източници == <references />; форматиране: 10x тире, 8x нов ред, тире-числа (ползвайки Advisor) |
||
Ред 4:
| изображение за личността = [[File:George III in Coronation edit.jpg|250п]]
| описание на изображението = <small><i>коронацията на крал Джордж</i></small>
| управление = [[25 октомври]] [[1760]]
| коронация = [[22 септември]] [[1761]]
| пълно име = Джордж Уилям Фредерик, Джордж III
Ред 27:
| общомедия =
}}
'''Джордж III''' (''Джордж Уилям Фредерик'', на [[английски език|английски]]: ''George William Frederick'') е [[крал на Великобритания]] и [[крал на Ирландия]] от [[25 октомври]] [[1760]] до [[1 януари]] [[1801]], а от този момент до края на живота си
При управлението на Джордж III [[Великобритания]] и [[Ирландия]] са обединени, образувайки ''Обединеното кралство''. По същото време обаче Великобритания губи много от своите [[колония|колонии]] в [[Северна Америка]], които образуват нова независима [[федерация]]
Джордж III страда от умствено заболяване, считано днес за следствие от [[порфирия]]. След поредната криза през [[1811]] г. най-големият му син [[Джордж IV|Джордж, принц на Уелс,]] започва да управлява като принц-[[регент]]. След смъртта на баща си той го наследява под името Джордж IV.
== Ранни години ==
Джордж е роден в ''Норфолк Хаус'' в [[Лондон]]. Той е син на [[Фредерик (принц на Уелс)|уелския принц Фредерик]] и внук на крал [[Джордж II]]. Негова майка е принцесата на Уелс [[Августа фон Сакс-Гота-Алтенбург]].
Взаимоотношенията между Джордж и баща му Фредерик са изключително лоши. Вследствие на това в първите си години малкият принц Джордж е изолиран от двора. През [[1751]] Фредерик умира, като по онова време принц Джордж носи титлата [[херцог на Единбург]]. Със смъртта на баща си той става [[престолонаследник]] и получава титлата [[принц на Уелс]].<ref>Hibbert, Christopher (1999). George III: A Personal History. London: Penguin Books. ISBN 0-14-025737-3. p. 3
== Бракове ==
Джордж, принц на Уелс, наследява короната след смъртта на дядо си на [[25 октомври]] [[1760]]. След възкачването му на престола започва търсене на подходяща съпруга из [[Европа|европейските]] дворове. На [[8 септември]] [[1761]] кралят се жени в Лондон за принцеса [[Шарлота фон Мекленбург-Щрелиц]]. Две седмици по-късно те са коронясани в [[Уестминстърско абатство|Уестминстърското абатство]].
Твърди се{{кой}}, че Джордж III е бил влюбен в друга млада жена ([[Сара Ленъкс]], дъщеря на Чарлз, втори [[херцог на Ричмънд]]), и не е във възторг от Шарлота, която вижда за пръв път на сватбения ден. Въпреки това, доколкото е известно, той ѝ остава верен и, за разлика от двамата си предшественици, няма явни любовници. Двамата имат петнадесет деца
Според някои твърдения, на [[17 април]] [[1759]], преди брака му с Шарлота през [[1761]], Джордж се жени за [[квакери|квакер]]ка на име [[Хана Лайтфут]]. Ако този брак е съществувал през 1761, женитбата му с Шарлота е невалидна и всички негови наследници са узурпатори. Според наличните данни обаче, легален брак с Лайтфут не е имало. През [[1753]] тя вече е омъжена за Айзък Аксълфорд и умира преди края на 1759 г.
== Начало на управлението ==
При възкачването си на престола Джордж III приема доходите от [[кралски домен|кралския домен]] да се използват, както [[Парламент]]ът прецени, в замяна на фиксирана [[цивилна листа]]. Тази система продължава да функционира и днес. Това е първото признаване от страна на суверен на правото на парламентарен контрол върху приходите и разходите на монарха. Първоначалната цивилна листа на крал Джордж е 732 000 [[британска лира|лири]], а към края на управлението му
▲При възкачването си на престола Джордж III приема доходите от [[кралски домен|кралския домен]] да се използват, както [[Парламент]]ът прецени, в замяна на фиксирана [[цивилна листа]]. Тази система продължава да функционира и днес. Това е първото признаване от страна на суверен на правото на парламентарен контрол върху приходите и разходите на монарха. Първоначалната цивилна листа на крал Джордж е 732 000 [[британска лира|лири]], а към края на управлението му — над 1 000 000 лири.
При предшествениците на Джордж III от Хановерската династия кралската власт и влияние са силно подкопани. [[Джордж I (Великобритания)|Джордж I]] не участва активно в британската политика, предпочитайки да се концентрира върху родния си Хановер, а на [[Джордж II]] му липсва самоувереност, за да се противопостави на своите съветници. Освен това първите хановерски крале сериозно подкопават двупартийната система, противопоставяща [[тори]] и [[виги]]. Джордж I смята, че торите се противопоставят на правата му върху трона, и ги изолира от властта. Торите престават да бъдат значима политическа група и цялата власт се държи от вигите.
Line 67 ⟶ 64:
Правителството на новия министър-председател [[Фредерик Норт]] е силно разтревожено от [[Американска революция|Американската революция]]. Американците стават все по-враждебни към британските опити да се налагат данъци на колониите. При инцидента, известен като [[Бостънско чаено парти]], [[бостън]]ската тълпа изхвърля в морето 340 сандъка с [[чай]], протестирайки срещу ''[[Закони на Тауншенд|Законите на Тауншенд]]'', налагащи данъци върху чая и други вносни продукти. В отговор на това лорд Норт въвежда така наречените ''[[Наказателни закони]]''. Бостънското пристанище е затворено и парламентарните избори в [[Масачузетс]] са отменени.
Въоръженият конфликт в Америка започва през [[1775]]. Някои делегати на [[Втори континентален конгрес|Втория континентален конгрес]] подготвят мирно предложение, известно като ''[[Петиция на маслиновата клонка]]'', но когато документът пристига в Англия, боевете вече са започнали. През [[1776]] колониите обявяват независимостта си от Короната. В ''[[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]]'' се издигат няколко политически обвинения срещу британския крал, законодателство и население. Сред провиненията на крал Джордж, декларацията изброява: ''„той се е отказал от управлението тук
Джордж III е възмутен, когато научава за мнението на колонистите. Въпреки че войната започва добре за Великобритания, нещата се обръщат след капитулацията на британския генерал [[Джон Бъргойн]] при [[битка при Саратога|битката при Саратога]]. През [[1778]] [[Франция]] подписва договор за приятелство с новите [[Съединени американски щати|Съединени щати]]. Лорд Норт се опитва да отстъпи управлението на Уилям Пит, когото счита за по-способен, но Джордж III не иска и да чуе такива предложения. Кралят предлага лорд Чатъм да стане министър в администрацията на лорд Норт, но той отказва да сътрудничи и умира по-късно същата година. Джордж III се оказва във война с Франция, а през [[1779]] вече и с [[Испания]].
Line 76 ⟶ 73:
== Конституционни противоречия ==
След загубата на колониите са направени няколко промени в британската правителствена структура. От [[1660]] има двама главни служители в кабинета, наричани [[държавен секретар на Южния департамент]] и [[държавен секретар на Северния департамент]]. Първият е отговорен за Южна [[Англия]], [[Ирландия]] и връзките с непротестантските [[Европа|европейски]] държави, а вторият
▲След загубата на колониите са направени няколко промени в британската правителствена структура. От [[1660]] има двама главни служители в кабинета, наричани [[държавен секретар на Южния департамент]] и [[държавен секретар на Северния департамент]]. Първият е отговорен за Южна [[Англия]], [[Ирландия]] и връзките с непротестантските [[Европа|европейски]] държави, а вторият — за Северна Англия, [[Шотландия]] и връзките с [[протестантство|протестантските]] държави в Европа. Първоначално държавният секретар за Южния департамент отговаря и за отношенията с колониите, но през [[1768]] тези функции са прехвърлени на [[държавен секретар на колониите|държавния секретар на колониите]]. След загубата на Северна Америка и трите поста са премахнати. Те са заменени с два нови: [[държавен секретар на външните работи]] и [[държавен секретар на вътрешните работи]].
През [[1782]] г. след дванайсетгодишна служба приключва управлението на [[Фредерик Норт|лорд Норт]]. [[виги|Вигът]] лорд [[Чарлс Уотсън-Уентуърт|Рокингам]] става министър-председател за втори път, но умира няколко месеца по-късно. Кралят избира за негов наследник [[Уилям Пети, граф Шелбърн]]. [[Чарлс Джейм Фокс]] отказва да остане в неговия кабинет и настоява за назначаването на [[Уилям Хенри Кавендиш-Бентинк]], 3-ти [[херцог на Портланд]]. През [[1783]] Камарата на представителите принуждава лорд Шелбърн да освободи поста. Херцогът на Портланд става министър-председател, но реалното управление е в ръцете на Фокс и лорд Норт, съответно държавни секретари на външните и вътрешните работи.
Line 84 ⟶ 80:
== Уилям Пит ==
За Джордж III назначаването на [[Уилям Пит-младши|Уилям Пит]] е сериозна победа. Според краля събитията показват, че той все още има възможност да назначава министър-председателите, без да разчита на никоя от парламентарните групи. При управлението на Пит крал Джордж с готовност подкрепя много от неговите политически проекти. За да подпомогне Пит, той създава с безпрецедентна честота нови [[пер]]ски титли. Новите перове наводняват Камарата на лордовете и позволяват на Пит да поддържа твърдо мнозинство.
Line 91 ⟶ 86:
За сметка на това, личното [[здраве]] на Джордж III е в лошо състояние. Той страда от умствено заболяване, което днес най-често се счита за [[порфирия]]. Неотдавнашни изследвания на проби от косата на краля показват необичайно високо съдържание на [[арсен]], възможен катализатор на болестта. Кралят и по-рано получава кратък пристъп през [[1765]], но през [[1788]] започва една по-дълга криза. Макар и болен, през лятото на 1788 г. крал Джордж е в достатъчно добра форма, за да отложи парламентарната сесия от [[25 септември]] за [[20 ноември]]. Междувременно обаче той получава пристъп на силно умопомрачение, което застрашава живота му. Когато Парламентът се събира през ноември, кралят не е в състояние да открие работата му и съгласно обичая да съобщи дневния ред на предстоящата законодателна сесия. Според отдавна установена практика, Парламентът не може да започне работа, преди кралят да произнесе [[тронно слово|тронното слово]], но депутатите пренебрегват традицията и започват да обсъждат създаването на регентство.
[[Чарлс Джеймс Фокс]] и Уилям Пит влизат в спор кой да бъде [[регент]] за времето на лудостта на краля. Макар че и двете страни са съгласни, че най-приемливо е да бъде назначен най-големият син на Джордж III и [[престолонаследник]]
Процедурата се забавя още повече, поради споровете около легитимността на самия Парламент, тъй като сесията му не е открита официално от суверена. Пит предлага решение, базирано на една неясна [[правна фикция]]. Според установената практика по това време, суверенът може да делегира много свои функции на [[лорд-комисар]]и чрез [[патентно писмо]], подпечатано с [[Велик печат|Великия печат]]. Предложението е пазителят на Великия печат, [[лорд-канцлер]]ът, да постави печата без съгласието на суверена. Въпреки че това е незаконно, би било невъзможно да се оспорва валидността на патентното писмо, тъй като наличието на Великия печат би било решаващо в [[Съд (право)|съда]].
Line 115 ⟶ 110:
== Последни години ==
[[Картинка:George iv england.jpg|мини|180px|Джордж, принц на Уелс, е и принц-регент от 1811 до 1820.]]
През [[1810]] г. болестта на Джордж III силно се влошава, може би вследствие на смъртта на любимата му най-малка дъщеря принцеса Амелия. През [[1811]] г. кралят вече е постоянно луд. Парламентът гласува [[Акт за регентство от 1811]], кралското съгласие за който е дадено от лорд-комисари, назначено по същата нередовна процедура, използвана през [[1788]]. [[Джордж IV (Обединено кралство)|Принцът на Уелс]] е регент до края на живота на Джордж III.
През 1812 е убит [[Спенсър Пърсивал]]
Междувременно здравето на Джордж III се влошава още повече. Той умира в [[Уиндзорски замък|замъка Уиндзор]] през [[1820]] г., сляп, глух и луд. При смъртта си Джордж III е живял над осемдесет години и е управлявал почти шестдесет от тях
Джордж III е наследен на трона от най-големия си син, крал [[Джордж IV (Обединено кралство)|Джордж IV]]. След него крал става друг син на Джордж III, [[Уилям IV (Обединено кралство)|Уилям IV]], който също умира бездетен и оставя трона на племенницата си Виктория, последен монарх от [[Хановерска династия|Хановерската династия]].
== Наследство ==
Макар и изключително популярен в Британия, Джордж III е мразен от разбунтувалите се колонисти. ''[[Декларация за независимост на САЩ|Декларацията за независимостта]]'' го обявява за лично отговорен за политическите проблеми на [[Съединени американски щати|Съединените щати]], без да обвинява нито Парламента, нито министрите. Това е довело до американската представата за Джордж III като [[тиран]].
Line 135 ⟶ 128:
== Потомство ==
{| border=1 style="border-collapse: collapse;"
|- bgcolor=cccccc
Line 172 ⟶ 164:
== Вижте още ==
* [[Списък на британските монарси]]
* [[министър-председател на Обединеното кралство]]
* [[Американска революция]]
* [[Наполеонови войни]]
== Източници ==
<references />
{{пост начало}}
| |||