Разлика между версии на „Кардия (Тракия)“

редакция без резюме
м
{{coord|40.547222|26.740833|display=title}}
[[File:Thracian chersonese.png|thumb|300px|Карта показваща приблизителното местоположение на Кардия.]]
'''Кардия''' ({{lang-grc| Καρδία}}) е един от двата главни града (другият е [[Сестос]]) на [[Галиполи (полуостров)|Тракийския Херсонес]] през [[Древност]]та.<ref>David Sacks, Oswyn Murray. „A Dictionary of the Ancient Greek World“. Oxford University Press, 1995. стр. 58.</ref>
 
== История ==
Градът възниква към края на [[7 век пр.н.е.]] като колония на заселници от [[Милет]] и [[Клазомен]] разположена от западната страна на полуострова и на брега на [[Сароски залив|Сароския залив]].<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref>
 
По времето на [[Милтиад Младши]] в града се заселват атински преселници и укрепленията му са усилени. През [[493 г. пр. н.е.]] атиняните изоставят Кардия на [[персийци]]те, но още към средата на века успяват да възстановят влиянието си.<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref> След това градът се превръща в постоянен обект на спорове между Атина и [[траки]]те, а впоследствие между Атина и [[Древна Македония|Македония]]. Така, когато през [[357 г. пр.н.е.]] атиняните поставят под контрола си целият Херсонес единствено управлявания от тракийски принц град Кардия остава неутрален. Решителна в това отношение се оказва [[352 г. пр.н.е.]], когато градът сключва договор за приятелство с македонския цар [[Филип II Македонски|Филип II]]. Поради това, когато капитанът наемник [[Диопейт]] докарва нови заселнци от [[Атика]] през [[343 г. пр.н.е.]] избухва криза поради отказа на Кардия да ги приеме. Филип предлага услугите си на арбитър за решаването на спорния въпрос, но Атина отхвърля това негово предложение.
Градът възниква към края на [[7 век пр.н.е.]] като колония на заселници от [[Милет]] и [[Клазомен]] разположена от западната страна на полуострова и на брега на [[Сароски залив|Сароския залив]].<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref>
 
Кардия е разрушен от [[Лизимах]], a населението му е използвано за населяване на основания от него [[Лизимахия (Тракия)|Лизимахия]], които е предназначен за столица на царството на владетеля. Въпреки това по-късно Крадия е възстановен и дори възвръща голям част от предишния се преспоритет като по времето на [[Страбон]] е най-големият град на Тракийския Херсонес.<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref>
По времето на [[Милтиад Младши]] в града се заселват атински преселници и укрепленията му са усилени. През [[493 г. пр. н.е.]] атиняните изоставят Кардия на [[персийци]]те, но още към средата на века успяват да възстановят влиянието си.<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref> След това градът се превръща в постоянен обект на спорове между Атина и [[траки]]те, а впоследствие между Атина и [[Древна Македония|Македония]]. Така, когато през [[357 г. пр.н.е.]] атиняните поставят под контрола си целият Херсонес единствено управлявания от тракийски принц град Кардия остава неутрален. Решителна в това отношение се оказва [[352 г. пр.н.е.]], когато градът сключва договор за приятелство с македонския цар [[Филип II Македонски|Филип II]]. Поради това, когато капитанът наемник [[Диопейт]] докарва нови заселнци от [[Атика]] през [[343 г. пр.н.е.]] избухва криза поради отказа на Кардия да ги приеме. Филип предлага услугите си на арбитър за решаването на спорния въпрос, но Атина отхвърля това негово предложение.
 
Кардия е разрушен от [[Лизимах]], a населението му е използвано за населяване на основания от него [[Лизимахия (Тракия)|Лизимахия]], които е предназначен за столица на царството на владетеля. Въпреки това по-късно Крадия е възстановен и дори възвръща голям част от предишния се преспоритет като по времето на [[Страбон]] е най-големият град на Тракийския Херсонес.<ref name=Hornblower> Simon Hornblower. „The Oxford Classical Dictionary“. OUP Oxford, 2012. стр. 279.</ref>
 
Кардия е родното място на секретаря [[Евмен от Кардия|Евмен]] и на историка [[Йероним от Кардия|Йероним]].