Лешояд: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Категория |
|||
Ред 5:
== Лешояди в България ==
Лешоядите са сред най-големите птици в България и Европа. Заради големия си размер, те предпочитат да се реят във въздуха, като използват въздушните течения и термики
В България са се срещали четири вида лешояди: белоглав (с неоперени глава и шия, кафяво оперение и тъмни махови и опашни пера), черен (изцяло тъмно оперение, без контраст между подкрилия и махови пера), египетският (най
Два вида (брадатият и черният) са изчезнали като гнездящи от страната, а другите два (белоглавият и египетският) са изключително редки и за опазването им е необходимо полагането на специални грижи и създаването на трансгранични природни
Лешоядите не нападат домашни и диви животни, те се хранят единствено с намерени умрели животни. Те се справят успешно не само с техните тъкани и кости, но и с причинителите на заразни болести като бруцелоза, антракс, чума и по този начин предотвратяват разпространението им сред домашните и дивите животни. Всеки един от четирите вида се храни с различни части на умрелите животни, като така всички са еднакво важни и значими, като екип в спешната медицина. ▼
Всички видове лешояди са защитени от българското и международното законодателство! Улавянето, убиването, задържането на лешояди и унищожаването на техните яйца и гнезда са строго забранени и се наказват от закона! ▼
▲Лешоядите не нападат домашни и диви животни, те се хранят единствено с
▲Всички видове лешояди са защитени от българското и международното законодателство
Лешоядите имат слаба размножителна способност - снасят по 1-2 яйца, като обикновено отглеждат по едно-единствено малко и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно – при някои видове дори след осмата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна – мърша. <ref>Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. - в. "Софийски университет", бр. 10 (467) / юни 1990: 7.</ref>
▲Всички лешояди имат слаба размножителна способност - снасят по 1-2 яйца, като обикновено отглеждат по едно-единствено малко и то не всяка година. Половата им зрялост настъпва късно - при някои видове дори след 8-тата година. Нуждаят се от обширни открити пространства, които да облитат в търсене на храна - труп на умряло животно. <ref>Боев, З. 1990. Ще опазим ли крилатите санитари?. - в. "Софийски университет", бр. 10 (467) / Юни 1990: 7.</ref>В недалечното минало лешоядите били много по-широко разпространени на територията на днешна България.<ref>Боев, Н., Т. Мичев 1980 а. Минало и сегашно разпространение на лешоядите в България. - В: Регионелен симп. по проект 8-МАБ "Опазване на природните територии и съдържащия се в тях генетичен фонд" - ЮНЕСКО, 20-24.10.1980, Благоевград. Сборник материали, С.</ref><ref>Boev, N., T. Michew 1982. In the Balkans: plea for protection. - Naturopa, 40: 24-25.</ref>В България са намерени едни от най-древните фосилни останки от лешояди в Европа. Възрастта им според палеоорнитолога проф. Златозар Боев е на повече от 2 млн. г.<ref>Боев, З. 2010. В България са открити най-древните останки от лешояди в Стария Свят. – Български елен, 5: 6-9.</ref>
== Източници ==
<references />
| |||