Лондонски мирен договор (1913): Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
връщам картинките към версия на Nk
без Тасос
Ред 1:
[[Картинка: Prima guerra balcanica.bg.png|мини|дясно|250п|Територии под контрола на воюващите страни към края на април 1913 г. и линията Мидия–Енос, определена с мирния договор за новата османска граница<ref>''Report of the International Commission to Inquire into the Causes and Conduct of the Balkan Wars'', Carnegie Endowment for International Peace, Washington, D. C., 1914, стр. 55</ref>]]
'''Лондонският мирен договор''' от [[17 май]] ([[30 май]] по [[нов стил]]) [[1913]] година е договор между държавите от [[Балкански съюз|Балканския съюз]] ([[България]], [[Сърбия]], [[Гърция]] и [[Черна гора]]) и [[Османска империя|Османската империя]], с който се слага край на [[Балканска война|Балканската война]] (1912 – 1913). Претърпяла поражение във войната, Османска империя е принудена да отстъпи на съюзниците почти всичките си балкански владения (в т. ч. [[Македония (област)|Македония]], [[Албания]], [[Епир]], [[Косово]], [[Санджак]], [[Беломорска Тракия|Беломорска]] и [[Одринска Тракия]]). Договорът урежда създаването на албанска държава. Споровете между България, Сърбия и Гърция за подялбата на Македония остават нерешени и това води до избухването на [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата война]] (юни [[1913]]). В резултат от нея през септември 1913 г. България и Турция сключват [[Цариградски договор|Цариградския договор]], с който условията на Лондонския мир са променени като империята си връща [[Одрин]].
 
== Лондонска конференция ==
Ред 15:
 
=== Преговори след второто примирие ===
В хода на бойните действия, подновени следСлед младотурския преврат, османците предприемат контраофанзива в [[Одринска Тракия]], но търпят тежки поражения при [[Бой при Булаир|Булаир]] (януари 1913 г.), [[Обсада на Янина|Янина]] (февруари) и [[Обсада на Одрин (1912-1913)|Одрин]] (март) и са принудени за втори път да искат мир.<ref>Hall, R. ''The Balkan Wars 1912 – 1913: Prelude to the First World War'', Routledge, 2000, ISBN 0203138058, стр. 81, 84, 88 – 91</ref>.
 
Заседанията на Лондонската конференция са възобновени на 18 април (1 май [[нов стил]]) 1913 г.<ref>[http://www.promacedonia.org/ag/ag_3_4.html 3.4. Гиза, А. ''Балканските държави и македонският въпрос'', Лондонската конференция], София, 2001, Македонски Научен Институт (от сайта „Книги за Македония“, 06.05.2009)</ref>, но се проточват заради конфликта между Черна гора и Австро-Унгария за [[Шкодра]]. Още през март по настояване на австро-унгарците Великите сили се договарят градът да влезе в пределите на бъдещата албанска държава. В края на същия месец силите (без Русия) устройват военноморска демонстрация в [[Адриатическо море]] до черногорския бряг. Въпреки това на 10 април ([[23 април|23-ти]] по нов стил) черногорските войски влизат в крепостта, опразнена от турския гарнизон. В отговор Австро-Унгария заплашва, че ще прати войски в Северна Албания, и, по съвет на руския император, черногорският крал Никола отстъпва от Шкодра.<ref>Boeckh, K. ''Von den Balkankriegen zum Ersten Weltkrieg: Kleinstaatenpolitik und ethnische Selbstbestimmung auf dem Balkan'', Oldenbourg Wissenschaftsverlag, 1996, ISBN 3486561731, стр. 46 – 47</ref>
 
Междувременно се изострят спорове между България, Сърбия и Гърция за подялбата на [[Македония (област)|Македония]], отнета от османците. Под натиска на британския външен министър [[Едуард Грей]] трите страни се съгласяват да сключат мирен договор с Османската империя, но без да преодолеят разногласията помежду си{{hrf|Марков|1989|4.4. Лондонският договор за мир}}.
 
Разгаря се и остър спор за остров [[Тасос]], България овладяла [[Кавала (областна единица)|Кавала]] и околното беломорско крайбрежие от което той отстои само на 6,7 км иска тракийският остров част от Македония да бъде включен в територията и&#768;.<ref name=":0"> [http://balkani.hit.bg/MAK.htm Антон Ж. Иванов, Установяване на съвременните граници в Македония, balkani.bgq ”Прекрояването на Македония” – „Ние“, бр. 6/1999; ”Македония – възторг и покруса” – „Ние“ бр. 7 – 8/1999]</ref> Гърция, чиито войски дебаркират на острова на 17 юли 1912 командвани от адмирал Павел Коунтоуриоти, също иска да го присъедини, Турция от своя страна предявява категорични искания да запази острова и в Лондон е решено принадлежността му да се определи впоследствие от Великите сили. Избухналата [[Междусъюзническа война]] оставя въпроса висящ. През февруари 1914 г. с ноти до Гърция и Турция Великите сили оповестяват решението си повечето от островите, включително Тасос, да преминат под гръцки суверенитет. Младотурците обаче отказват да признаят това решение и отношенията между Атина и Цариград дотолкова се изострят, че само избухването на [[Първата световна война]] предотвратява нова война между тях. След нея със [[Севърски договор|Севърския мирен договор]] от 10 август 1920 г. на [[Антанта]]та с Турция се потвърждава гръцката принадлежност на остров Тасос, но той също е отхвърлен от Турция и едва след още една, макар загубена от Гърция, [[Гръцко-турска война (1919-1922)|Гръцко-турска война]] (1919 – 1922 г.) с [[Лозански договор|Лозанския мир]] от 24 юли 1923 г. турците ѝ отстъпват острова.<ref name=":0" />
 
== Условия ==
Line 45 ⟶ 43:
* Текст на договора на английски език: [http://www.zum.de/psm/div/tuerkei/mowat120.php Treaty of Peace between Greece, Bulgaria, Montenegro, Serbia on the one part and Turkey on the other part. (London) May 17/30, 1913] (от [http://www.zum.de/psm/impressum.php PSM-Data Geschichte], 07.05.2009)
 
{{Шаблон:Национално-регионални въпроси на Балканите}}
[[Категория:История на България (1878-1918)]]
[[Категория:История на Сърбия]]
[[Категория:История на Черна гора]]