Регентски съвет на Царство България 1943-1944 година: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Добавяне на Категория:Регенти на България, ползвайки HotCat
Редакция без резюме
Ред 1:
'''Регентският съвет на Царство България''' е създаден след смъртта на [[Цар Борис III]]. Съществува от [[8 септември]] [[1943|1943-та]] до [[9 септември]] [[1944]] годинаг.
 
След смъртта на цар Борис III на 28 август 1943 годинаг. негов приемник е малолетниямалолетният престолонаследник [[Симеон II]], което налага избора на Регентски съвет. През следващите дни министър-председателят [[Богдан Филов]] провежда консултации с различни политици, включително от опозицията. Някои от тях виждат в създалото се положение възможност за промяна на външнополитическия курс на страната. Има предложения регентският съвет да включи царица [[Йоанна Българска|Йоанна]], [[Никола Мушанов]] и митрополит [[Стефан I Български|Стефан]]. На 1 септември 10 опозиционни дейци - Никола Мушанов, [[Кимон Георгиев]], [[Атанас Буров]], [[Кръстьо Пастухов]], [[Александър Гиргинов]], [[Димитър Гичев]], [[Петко Стайнов]], [[Вергил Димов]], [[Константин Муравиев]] и [[Никола Петков]] издават обща декларация, призоваваща за прилагане на [[Търновска конституция|Търновската конституция]] и свикване на [[Велико народно събрание]] за избор на регенти.{{hrf|Недев|2007|518-521}}
 
Правителството отказва да се съобрази с тези искания и на 9 септември [[25 Обикновено Народно събрание]] избира тричленен Регентски съвет [http://www.lostbulgaria.com/?p=2961], включващ професор Богдан Филов, княз [[Кирил Преславски]] и генерал-лейтенант [[Никола Михов]]. Подбран е с намесата на [[Нацистка Германия]], продиктувана от конкретния политически момент и необходимостта за консолидиране на правителствените сили в условията на [[Втора световна война|Втората световна война]]. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986 г, С., 1987, с. 279. </ref> Регентският съвет полага клетва пред 25 Обикновено Народно събрание на 11 септември 1943 г. В нарушение на Търновската конституция е не само избораизборът на регентите от Обикновенообикновено народно събрание, но и избораизборът на княз Кирил като представител на управляващата династия, за което има конституционна забрана.
 
Първоначално Регентският съвет работи в София, а след голямата бомбардировка на 10 януари 1944 годинаг. е евакуиран в [[Боровец|Чамкория]].{{hrf|Недев|2007|546}}
 
Регентският съвет е силно прогермански настроен и запазва близките отношения на България с Нацистка Германия и страните от [[Тристранен пакт|Тристранния пакт]] до създаването на правителството на [[Константин Муравиев]] (2 септември 1944 г.). Продължава и засилва репресивните действия срещу нелегалната опозиция в лицето на [[Отечествен фронт|Отечествения фронт]] и [[Партизанско движение в България|комунистическите партизани]]. <ref>Методиев В., Стоянов Л., Българските държавни институции 1879-1986 г, С., 1987, с. 279. </ref>
 
Под натиска на Константин Муравиев, след обявяването от [[СССР]] на война на Царство България, канцеларията на регентския съвет престава да работи (5 септември 1944 г.), а първият регент професор Богдан Филов подава оставка на 8 септември 1944 г. На 9 септември 1944 г. регентите княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов подават оставка пред правителството на [[Кимон Георгиев]]. Арестувани са и скоро изпратени за разпити в СССР. След връщането им в България са изправени пред [[Народен съд|Народния съд]], осъдени на смърт и екзекутирани на [[2 февруари]] [[1945]] г.
 
== Бележки ==