|
== Биография ==
Марко Марчевски е роден на [[1 октомври]] [[1898]] г. в балканското село Ма̀рча (днес квартал на гр. [[Дряново]]), откъдето идва и псевдонимът му. Той е първото от трите деца в семейството. Има двама по-малки братя - Рашко и Ганчо. Учи в гимназията в Дряново. След завършването на училището заминава за гр. [[София]]. Сътрудничи с хумористични стихове на вестници и списания: „Българан”, в. „К’во да е” (1918)."Поглед","Свят", "Ехо", "Село", "РЛФ" Като новобранец участва във Владайското въстание. След [[Първата световна война]] е в София и се сближава с [[Цанко Церковски]], [[Георги Бакалов]], [[Антон Страшимиров]], [[Христо Смирненски]], [[Христо Ясенов]], [[Николай Хрелков]], [[Крум Пенев]], [[Людмил Стоянов]], [[Гьончо Белев]] и др. През 1923 г. заедно с Николай Хрелков и [[Стефан Мокрев]] издава литературен седмичен вестник „Възход”. Във втория и третия брой поместват статиите на [[Гео Милев]], с които авторът призовава писателите да отразяват грозната действителност. „Възход“ е спрян от полицията. Марко Марчевски, Христо Ясенов и Николай Хрелков замислят ново литературно списание и канят Гео Милев за главен редактор. В края на януари 1924 г. излиза списание "Пламък". Марко Марчевски е издател на списанието,за главен редактор есе назначава Гео Милев, а членове на ред колегията састават Марко Марчевски, Николай Хрелков, Христо Ясенов и Антон Страшимиров. В края на януари 1924 г. излиза първият брой на списание "Пламък". След третия брой Антон Страшимиров официално напуска списанието, защото не е съгласен с острия политически тон на Гео Милев. срещу правителството.Той смята, че с това се поставя дейността на списанието и на сътрудниците в опасност. Така и става. След поместването на поемата на Гео Милев "Септември" списанието е спряно от полицията. Като издател на списанието "Пламък" Марко Марчевски е арестуван и осъден на една година строг тъмничен затвор с лишаване от граждански права за три години. По пътя за Хасковския затвор успява да избяга и преминава нелегално в [[Гърция]]. Тук е интерниран в концлагер на остров Самос, по–късно на остров [[Сирос]] и работи на корабите. През септември 1925 г. нелегално отива в мини[[Съветски съюз|Съветския съюз]], където живее до 1934 година като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”. След това като редактор в Държавното издателство за национални малцинства, секция "Българска литература" в гр. [[Харков]]. Завършва филологическия факултет на Харковския университет и става аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт "Шевченко". Издава книги на български език за местни българи, в които описва борбите срещу турското робство и живота в България. Някои от тях се превеждат на руски и украински език. Става член на Съюза на украинските писатели. След амнистията, през 1934 г. се завръща в [[България]]. Арестуван, попада в Дирекцията на полицията и на разпит при полицая [[Никола Гешев|Гешев]] в следствие на побой загубва 70 % от слуха си. От въпроси задавани му при разпита разбира, че Гешев получава информация директно от КГБ в Москва. Излязъл на свобода, редактира в. „Известия”, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”, сп. „Нова литература”, в. „РЛФ”, „Литературен преглед”, „Ехо”, „Поглед”, „Щит”, „Вик”. В 1936 г. посещава отново за кратко време СССР и разбира, че жена му и детето му са затворени в Сталинските лагери. След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван. В края на април 1937 г. е интерниран в гр. [[Смолян]], но на 15 май поради амнистията го пускат. През 1938 г. издава "Руско-български речник"; „Малка философско - научна енциклопедия“ (1939); „Малка литературна енциклопедия“ (в 2 тома, I изд. - 1939, II изд. -1940); „Практично ръководство за лесно изучаване на руски език” (1940) и др. На 18 септември 1941 г. еизпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] „Кръсто поле” („Еникьой”), от там в „Свети Кирик”. След освобождаването му на 17 октомври [[1943]] г. е освободен и минава в нелегалност.<br>След 9 септември 1944 г. той работи като редактор в различни периодични издания и издателства – сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947-1948), сп. „Септември“ (1952-1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в.„Септемврийче“, всекидневния печат. Доцент е по история на руска класическа и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951-1962). В Съюза на българските писателите завежда отдел "Детска литература".
През септември 1925 г. нелегално го прехвърлят в [[Съветски съюз|Съветския съюз]], където живее 8 г. като политически емигрант. Работи като журналист в Ленинградската редакция на в. „Вечерняя красная газета”. След това като редактор в Държавното издателство за национални малцинства, секция "Българска литература" в гр. [[Харков]]. Завършва филологическия факултет на Харковския университет. Аспирант по история на съветската литература. Чете лекции по българска литература в Харковския държавен журналистически институт "Шевченко". Издава книги на български език за местни българи, в които описва живота в България и някои от тях се превеждат на руски и украински език. Става член на Съюза на съветските писатели. След амнистията от 1932 г., през 1934 г. се завръща в [[България]]. Арестуван, попада на разпит при полицая [[Никола Гешев|Гешев]]. Вследствие на побой в Дирекция на полицията, загубва 70 % от слуха си. От въпроси задавани му при разпита разбира, че Гешев получава информация директно от КГБ в Москва. Излязъл на свобода, редактира в. „Известия”, сътрудничи с разкази, репортажи и статии на сп. „Звезда”, сп. „Нова литература”, в. „РЛФ”, „Литературен преглед”, „Ехо”, „Поглед”, „Щит”, „Вик”. В 1936 г. посещава отново за кратко време СССР и разбира, че жена му и детето му са в Сталински лагери. След повторното си завръщане в България няколко пъти е арестуван. През 1938 г. издава "Руско-български речник"; „Малка философско - научна енциклопедия“ (1939); „Малка литературна енциклопедия“ (в 2 тома, I изд. - 1939, II изд. -1940); „Практично ръководство за лесно изучаване на руски език” (1940) и др. Интерниран е в гр. [[Смолян]]. През [[1941]] г. е изпратен в [[концентрационен лагер|концлагер]] „Кръсто поле” („Еникьой”), от там в „Свети Кирик”. След освобождаването му през [[1943]] г. минава в нелегалност.<br>
След [[9 септември]] [[1944]] г. отново създава свое издателство, но новото правителството му го затваря. Том 1 и том 2 на „Литературната енциклопедия“ и „Малката философско - научна енциклопедия“ са нежелани, защото е взето решение в България да се използват само съветски енциклопедии. Вече отпечатани, те биват изхвърлени. След това работи като редактор в различни периодични издания и издателства – сп. „Весело Другарче“ (1944), в. „Лост“ (1946), издателство „Народна младеж“ (1947-1948), сп. „Септември“ (1952-1954). Сътрудничи на сп. „Българо-съветска дружба“, „Пламък“, „Септември“, „Дружинка“, „Славейче“, в.„Септемврийче“, всекидневния печат. Доцент е по история на руска класическа и съветска литература във [[ВИТИЗ]] „Кръстьо Сарафов“ (1951-1962). В Съюза на българските писателите завежда отдел "Детска литература".
Известни са и неговите детско-юношески произведения „Сините скали“ (1948 г.), „Героите на Белица“ (1950 г.), „[[Митко Палаузов]]“ (1951 г.), „Остров Тамбукту“ (1955-1957 г., в 3 т.), Народни приказки и др. Превежда творби на [[Михаил Шолохов|М. Шолохов]], В. В. Иванов, [[Максим Горки|М. Горки]], [[Илф и Петров|И. Илф и Е. Петров]], [[Аркадий Гайдар|А. П. Гайдар]], [[Жул Верн|Ж. Верн]], [[Хариет Бичър Стоу|Х. Бичър Стоу]] и др.
|
