Швейцария: Разлика между версии

В международните си отношения Швейцария традиционно поддържа [[неутралитет]], като не е участвала като страна във въоръжени конфликти от [[1815]] г. Това е една от причините на територията ѝ да са разположени седалищата на редица международни хуманитарни, икономически и спортни организации, включително [[Червен кръст|Червения кръст]], [[Световна търговска организация|Световната търговска организация]] и [[ФИФА]].

 

 

== История ==

[[Улрих Цвингли]] дава началото на Реформацията в Швейцария през 1523 г., като Цюрих и още 5 кантона приемат [[протестантство]]то, а другите остават католически. Това довежда до кратки междуособни войни между кантоните, познати като [[Капелови войни]] – първата е през 1529 г. и е почти безкръвна, докато по време на втората (през 1531 г.) се водят активни сражения между протестанския Цюрих и католическите Цуг, Швиц и Ури. Победата на католиците във Втората Капелова война дава началото на контрареформаторски политики в Швейцария. [[Схизма]]та между католици и протестанти на практика парализира външната политика на държавата до [[18 век]]. Въпреки това Швейцария успява да запази неутралитет по време на [[Тридесетгодишната война]], отчасти заради зависимостта на европейските държави от швейцарските наемници. Законодателният орган на швейцарската конфедерация по това време – т.нар. ''[[Тагзатцунг]]'' се обявява против участие на конфедерацията във военни действия и отказва преход на войски от други държави през територията си. Единственото изключение е направено за Анри дьо Роан, комуто е позволено да премине през протестантските кантони, за да стигне до [[Граубюнден]]. Граубюнден остава единственият швейцарски кантон, засегнат от войната, най-вече защото по това време не участва в Конфедерацията. Останалите кантони съумяват да избегнат военни действия, и успешно отразяват [[Швеция|шведско]] нападение край Бодензее през 1647 г.

 

 

[[Вестфалски мирен договор|Договорът от Вестфалия]] през 1648 Швейцария най-накрая получава официална независимост от Свещената Римска империя. Страната обаче не остава стабилна. През 1653 г. избухва селско въстание заради проведена валутна девалвация. Правителството успява да потуши селските бунтове, като същевременно провежда данъчни облекчения и избягва налагането на [[абсолютизъм|абсолютистки режим]], както се случва по-късно в повечето други европейски държави. Напрежението в обществото обаче се запазва, и нови опити за въстания са направени при двете [[Вилмергенски битки]] (1656 и 1712 година).

 

=== Съвременна Швейцария (1848 – днес) ===

 

 

През [[Първата световна война]] европейските държави не поставят под въпрос неутралитета на Швейцария. През [[Втората световна война]] [[Нацистка Германия]] разработва планове за инвазия, но се отказва.<ref>''Let's Swallow Switzerland'' от Клаус Урнер. (Lexington Books, 2002).</ref> Въпреки това страната се подготвя за нападение и създава добре организирана отбранителна мрежа. Швейцарската националсоциалистическа партия призовава за [[аншлус]] с Германия, но въпросът дори не бива поставен на дневен ред в политическите среди. По време на войната Швейцария е предпочитано място за стартиране на шпионски мисии и водене на преговори. Страната също си осигурява неутралитет и като снабдява Германия с висококачествени машини, оптически прибори за самолети, часовници, електроенергия и млечни продукти. Във военновременните години швейцарският франк остава единствената значима свободно конвертируема валута в света, вследствие на което Съюзниците и Оста продават големи количества [[злато]] на [[Швейцарската национална банка]].

 

 

 

== Държавно устройство ==

Швейцария е разделена на 26 кантона, но централното правителство контролира армията, железниците, пощите и международните връзки. Седалищата на над 150 международни организации се намират в Швейцария, включително на [[Червен кръст|Червения кръст]], който е основан през [[1863]] г.

 

 

{{Кантони на Швейцария}}

 

=== Банков сектор ===

 

 

=== Транспорт ===