Александър I Български: Разлика между версии

| погребан=[[Мавзолей на Александър Батенберг|МавзолеяМавзолеят на Александър I Батенберг]], град [[София]]

'''Александър I Български''' е [[княз]] на [[Княжество България]] в периода 26 юни 1879 до- 26 август 1886 година.

Получава военно образование. Служи като [[младши лейтенант]] в [[драгун|Лейбдрагунски]] Хесенски [[полк]]. На 20 -годишна възраст, младият принц Александър фон Батенберг получава разрешение от император [[Александър II (Русия)|Александър II]] да постъпи в Руската армия. Участва в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война (1877 – 1878 г.)]] в състава на Лейбгвардейския [[Улан]]ски полк. Държи се достойно по време на похода на Предния Руски отряд (командир, [[генерал-лейтенант]] [[Йосиф Гурко]]) в Южна България. Награден с „Георгиевски кръст“ IV ст. (18 / 30 юли 1877 г.). След кратко завръщане в [[Санкт Петербург]], отново е в България. Участва във военните действия през заключителния етап на войната.

Александър Батенберг става първият български княз след [[Освобождение на България|Освобождението на България]], след като е избран от [[I Велико народно събрание|I Велико Народно събрание]] на [[17 април]] [[1879]] г. измежду трима кандидати. В изборната декларация народните представители изтъкват участието му в Освободителната война. На [[26 юни]] същата година полага клетва в [[Търново]] и поема управлението. От [[13 юли]] [[1881]] до [[5 юли]] [[1882]] година България няма [[министър-председател]] и княз Александър I управлява при т. нар. „[[Режим на пълномощията]]“.

По време на неговото управление се прокламира и извоюва [[Съединение на България|Съединението]] на [[Източна Румелия]] с [[Княжество България]] през [[1885]] годинаг.<ref>Пеев, Петко. „Нашите водачи – година III“, книга 10. София, Наши времена, 1946 г.</ref><ref>Стателова, Ел.; Попов, Р.; Танкова, В. „История на българската дипломация 1879 – 1913 г.“, Фондация „Отворено общество“, София 1994 г.</ref>

Веднага след това [[Русия]] започва кампания за неговото отстраняване. На 9 август 1886 годинаг. група офицери и юнкери извършват [[Преврат в България (1886)|военен преврат]]<ref>A.F. Golovin: ''Fürst Alexander I. von Bulgarien (1879–1886)'', изд. C. Fromme, 1896 г., с. 390.</ref><ref>Hanswilhelm Haefs: ''Das goldene Reich der Pamir-bulgaren an Donau und Wardar'', BoD – Books on Demand, 2009 г., с. 20.</ref><ref>Leo Trotzki: ''Die Balkankriege 1912-13'', Mehring, 1996 г., с. 536.</ref><ref>[[Симеон Радев]]: ''Книга шеста. III. Примирието и мирът'' в ''Строителите на съвременна България. Том 1'', [http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=101&WorkID=4484&Level=3 Онлајн версија]</ref><ref>Съединението 1885 г., С., 1985 г., с. 43</ref>, като князът нелегално е изпратен по Дунава с яхтата „[[Александър I (кораб)|Александър I]]“<ref name="вълканов">{{cite book | last = Вълканов | first = Вълкан | year = 2000 | title = Морска история на България | publisher = „Албатрос“ | location = София | pages = 102 | isbn = 954-751-008-8}}</ref> в гр. Рени, Бесарабия. Император Александър III е изненадан и му позволява да замине в Западна Европа. [[Стефан Стамболов]] с помощта на [[Сава Муткуров]] и верни на княза войски извършватизвършва контрапреврат и го връщатвръща в България, но няколко дни след това, след като не го подкрепя нито руският император [[Александър III (Русия)|Александър III]], нито [[Ото фон Бисмарк]] ([[Германия]] е против), князът решава, въпреки настояването на Стамболов, армията и народа, да [[абдикация|абдикира]] на 26 август 1886 г. и заминава от Лом с параход за Виена.

През 1890 годинаг. майор [[Коста Паница]] предлага на Александър и да оглави евентуално подкрепяно от Русия въстание на българите в [[Македония (област)|Македония]] и Княжеството, насочено срещу [[Абдул Хамид II]] и [[Фердинанд I]]. Александър отказва участие в авантюрата и информира Фердинанд за заговора, а той от своя страна през октомври 1891 годинаг. му издейства пожизнена пенсия от българския държавен бюджет.<ref name="марков">{{cite book | last = Марков | first = Георги | authorlink = Георги Марков (историк) | year = 2003 г. | title = „Покушения, насилие и политика в България 1878-1947“ | publisher = Военно издателство | location = София | pages = 29 | isbn = 954-509-239-4}}</ref>

[[File:Alexander I of Bulgaria's family.jpg|мини|Портрет на Александър Батенберг фон Хартенау със съпругата му Йохана Лойзингер и сина им Крум-Асен, София, около 1891 г.]]

[[Константин Стоилов]] е кръстник на сина му Асен и дъщеря му Цветана. И Асен, и Цветана умират, без да имат свои деца. Асен обаче осиновява сина на съпругата си Берта Хуса-Рамос от предишния ѝ брак, в резултат на което тойпоследният започва да се нарича Вилхелм фон Хартенау.

Княз Александър умира в [[Грац]], [[Австрия]], на [[17 ноември]] [[1893|1893 г.]] след неуспешна операция на [[апендицит]]. Останките му са пренесени в [[София]] на 24 ноември и са погребани с почит на 3 януари 1898 г. в [[Мавзолей на Александър Батенберг|Мавзолея на княз Александър I]], в центъра на столицата. Националният военноисторически музей разполага с най-много [[отличия на България|отличия]] (ордени) на княз Александър. Те са дарени през 1937 г. от съпругата му графиня Йохана Хартенау.