Уикипедия

Константинопол: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Yopdan (беседа | приноси)
95 редакции
Редакция без резюме
Редакция без резюме
Ред 8:
== История ==
==== Основаване на града ====
[[File:Byzantine Constantinople-en.png|thumb|350px|Топографска карта на Константинопол през византийския период<ref>R. Janin, Constantinople Byzantine. Developpement urbain et repertoire topographique. Пътната мрежа и някои други детайли се основават на Dumbarton Oaks Papers 54 и други публикувани източници</ref>.]]
 
През [[3 век]] в Римската империя има жестока криза. Старата столица Рим не могла да изпълнява функцията си в тези условия. Император [[Диоклециан]] ясно съзнавал това и предпочитал да управлява империята от малоазийския град [[Никомидия]]. Неговият приемник [[Константин I Велики]] пръв от римските владетели се заема да създаде нова столица. Мястото за нея било избрано изключително сполучливо. Тя трябвало да се изгради на бреговете на [[Босфора]], където се намирал античният град [[Византион]] и където е естествената географска граница между [[Европа]] и [[Азия]]. Строежът на новата столица започва през ноември [[324]] годинаг. Лично [[Константин Велики]] очертава плана на градските стени. След по-малко от шест години, на [[11 май]] [[330]] годинаг., новата столица е тържествено осветена и получава названието Константинопол – градът на Константин. Още тогава той е наричан [[Новия Рим]]. За жителите му и за поданиците на империята той бил просто Градът: неговото величие не позволявало да бъде сбъркан с някой друг град. По-късно (навярно от XI в. нататък), българите го нарекли Цариград, като с това подчертават ролята му на императорско седалище.
 
Изключително изгодното положение и непрестанните императорски грижи бързо превръщат Константинопол в огромен, почти половинмилионен град, с цветущи занаяти, търговия и изкуство. Той бил изграден по подобие на стария Рим и според най-добрите традиции на римското градоустройство. За разлика от стария Рим обаче Константинопол бил вече не само римски, но и [[християнство|християнски]] град. В него били построени не само дворци, амфитеатри и акведукти, но и величествени християнски храмове. Новата столица сякаш олицетворявала прехода от римско-езическата към [[християнство|християнската]] епоха.
Ред 17:
[[Image:Konstantynopol overal look.JPG|thumb|350px|ляво|Изглед към средновековен Константинопол. Съвременна възстановка]]
 
През [[VIII век|VIII8-ми]] и [[IX век|9-ти век]] [[варяги]] пътуват до Константинопол, за да търгуват в града и да служат на византийския император. Най-известният от тези, които са служили на императора е [[Харалд Хардроде]]. <ref name="Швеция40-47">{{cite book |title=Швеция. От наченките до наши дни |last=Финдайзен |first=Йорг-Петер |year=2008 |publisher=Рива |location=София |isbn=9789543201761 |pages=40&nbsp;– 47}}</ref>
 
==== Четвърти кръстоносен поход ====
Ред 24:
Основна причина за тази промяна на намеренията на кръстоносците е финансовата им зависимост от [[Венеция]], с чиято флота е трябвало да бъдат транспортирани до „светите земи“. Поради липсата на средства кръстоносните водачи са принудени от дожа на Венеция&nbsp;– [[Енрико Дандоло]] да си платят чрез превземанета на град Зара ([[Задар]]) на далматинското крайбрежие, който бил върнат под венецианска власт. Впоследствие рицарите били въвечени във византийските интриги чрез сина на сваления император [[Исак II Ангел]], който им обещал солидно възнаграждение и военна помощ, ако го издигнат на трона. Така кръстоносната армия се озовала край Босфора и след продължителни преговори, интриги и обсада сами превзели Константинопол.
 
След превземането на града фактически се слага край на Византийската империя и се обособяват три православни империи, наследници на Византия&nbsp;– [[Никейска империя|Никейска]] и [[Трапезундска империя|Трапезундска]] империи и [[Епирско деспотство]]. По време на Латинската империя, Константинопол е подложен на безусловно разграбване от кръстоносците. Стотици реликви, като мощи на светци и предмети с религиозна стойност се пренасят към Запада. Разграбени са църкви и манастири, домовете на богатите ромейски аристократи, дори са свалени и огромните оловни плочи от императорския дворец, които са служели за покрив. След възстановяването на Византийската империя, Константинопол е прочистен от латинците през [[1261]] годинаг.
 
Дълго време градът съществува като град-държава, заобиколен от Османската империя.
 
Навлизането на огнестрелните оръжия на въоръжение обричат този велик град. Благодарение на топовете и османското числено превъзходство, както и на прехвърлянето на част от османският флот през сушата в охраняваното пристанище „Златния рог“ на Константинопол, през юли [[1453]] г. градът е превзет от османлиите, а последният византийски император [[Константин XI Палеолог]] загива в пожарищата на града, сражавайки се наред с обикновените войници. Разпознават тялото му само по пурпурните императорски ботуши.
Ред 38:
В нощта на 28 срещу 29 май 1453 година Мехмед II дава заповед за последната атака срещу Константинопол. Първите две вълни от атакуващи, на нередовните и анадолските части са отбити; тогава Мехмед дава заповед еничарите, елитните части на османската армия, да атакуват. Това бил и краят на града и на византийската империя.
 
На 30 май 1453 годинаг., в 8 часа сутринта, Мехмед II, получил прозвището „Завоевателя“, влиза в града и се моли за първи път в църквата „Света София“, след което по традиция следва тя да бъде превърната в джамия. Превземането на Константинопол се увенчава с необуздани зверства на победителите: султан Мехмед ІІ разрешава на армията си три дни и нощи да прави каквото си иска в града. След това султанът заповядал да не се извършват повече разрушения в превзетия град, тъй като тук смятал да премести столицата си.
 
== Значение ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Константинопол“.