Уикипедия

Фердинанд I Български: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Премахната редакция 7853166 на Митко14 (б.)
Редакция без резюме
Ред 32:
== Биография ==
Фердинанд (в западната литература обикновено ''Ferdinand von Sachsen-Coburg-Gotha'') е роден на [[26 февруари]] [[1861]] г. в двореца Кобург във [[Виена]].
[[Файл:BASA-1599K-1-1882-16-Ferdinand I of Bulgaria.JPG|ляво|мини|200п|Фердинанд през 1882 г.]]
[[File:Tzar Ferdinand at proclamation of Bulgarian-independence.jpg|мини|250п|Цар Фердинанд при обявяването на независимостта на България]]
Фердинанд е син на австрийския генерал принц [[Аугуст фон Сакс-Кобург-Гота]] ([[1818]] – [[1881|81]] г.) и на принцеса [[Клементина Бурбон-Орлеанска]] ([[1817]] – [[1907]] г.), дъщеря на последния френски крал [[Луи-Филип]]. Той поставя началото на [[Сакс-Кобург и Гота-Кохари]], младши клон на Сакс-Кобург-Готите, който включва в името си това на съпругата му, наследничка на много богатата унгарска аристократична фамилия [[Кохари]], която притежава земите и замъците Чабрад и Ситно в днешна [[Словакия]], както и много други. Семейните имоти били допълнени от богатата френска зестра на принцеса Клементина. Младият принц Фердинанд прекарва детството си при своите родители във Виена, където баща му е на австрийска военна служба. Често пътуват из Европа – в Швейцария (1864 г.), Англия (1865 г.), Италия (1866 г.), Дания и Швеция (1871 г.), и Франция (1871 – 1872 г.), Османската империя с Цариград (1870 г.), Белгия (1875 г.) и др. Във Виена посещава гимназията „Терезианум“ и училището за кадети, след което достига до лейтенант в Единайсети полк на Австрийските хусари, и старши-лейтенант на Honvéd-хусарите в унгарската конница на [[1 ноември]] [[1886]] г., чин който запазва до избирането му за български княз. Заедно с брат си принц Август през май – август [[1879]] г. пътуват до джунглата на Амазония в [[Бразилия]]. Резултатите от ботаническите им наблюдения са издадени във Виена под заглавие ''Itinera Principum S. Coburgi'' (1883 – 1888 г.) в 3 тома. На 26 март 1896 г. е награден с османски орден „Имтияз“ с брилянти.<ref>{{cite book | last = Куманов | first = Милен | title = Българо-турски военни отношения през Първата Световна война (1914 – 1918) – сборник от документи | publisher = Гутенберг | location = София | year = 2015 | edition = 2 | url = http://archives.bg/wars/books/f/Balgaro_turski_otnosheniya.pdf | isbn = 978-619-176-034-3 | page = 516}}</ref>
 
На 31 май 1902 г. на княз Фердинанд е поверено шефството на руския имперски 54<sup>-и</sup> пехотен полк, откогато носи наименованието ''54<sup>-и</sup> пехотен мински на Негово Кралско Височество Княза на Българите Фердинанд полк'', а от 11 април 1909 г. ''на Негово Величество Царя на Българите Фердинанд полк''.
Ред 40:
Българската историография разглежда цар Фердинанд като противоречива личност. От една страна, изтъкват се заслугите му за утвърждаването и издигането на [[Трета българска държава|Третата българска държава]], както и за нейната [[Обявяване на независимостта на България|Независимост]]. От друга страна Фердинанд носи трудно оспорима вина за катастрофалното по своите последици участие на България в [[Междусъюзническа война|Междусъюзническата]] и [[Първа световна война|Първата световна война]], които костват на страната стотици хиляди жертви и тежки териториални и финансови загуби.
 
[[File:FerdinandOfBulgariaAndKaiserWilhelmII.jpg|ляво|thumb|350px|Цар Фердинанд, кайзер [[Вилхелм II]] и фелдмаршал [[Август фон Макензен]] на военен парад във военновремевата столица на Сърбия [[Ниш]] след края на [[Сръбска кампания (Първа световна война)|Сръбската кампания]], декември 1915 г.]]
 
На [[22 септември]] [[1908]] г. заедно с провъзгласяване на независимостта на България в църквата [[Свети Четиридесет мъченици (Велико Търново)|„Свети 40 мъченици“]] Фердинанд I е обявен за „[[цар]] на Българите“ <ref>http://www.lostbulgaria.com/?p=474</ref>, с което се възстановява титлата на българските монарси от Първото и Второто царство.
Ред 46:
През 1909 – 1912 г. се стреми да бъде в добри отношения с Руско-френския съюз; търси доброжелателството и на [[Великобритания]], [[Австро-Унгария]], [[Италия]].
 
На 15 юли 1910 г., по време на посещение в [[Белгия]], цар Фердинанд става първият държавен глава, летял със самолет.<ref>{{cite news |url=http://query.nytimes.com/mem/archive-free/pdf?res=9B04E1DC1239E433A25755C1A9619C946196D6CF |title=King up in aeroplane |work=The New York Times |date=July 16, 1910}}</ref>
 
След избухването на [[Първата световна война]] през юли 1914 г. под влияние на Фердинанд I българската външна политика се ориентира към Централните сили – Австро-германския блок, към който България се присъединява официално на [[6 септември]] [[1915]] г. Въпреки военните успехи на фронта – разгрома на Сърбия (ноември – декември 1915) и победата над Румъния (септември – октомври 1916 г.), България претърпява национална катастрофа в края на Първата световна война. Скоро след [[Пробив при Добро поле|пробива при Добро поле]] в [[Южна Македония]], [[Солунското примирие]] и капитулацията на България на [[30 септември]], принуден от обстоятелствата, цар Фердинанд абдикира на [[3 октомври]] [[1918]] г. в полза на сина си – княз Борис Търновски (или цар [[Борис III]]), и напуска страната.<ref>{{Цитат уеб | уеб_адрес = http://anamnesis.info/documents/Ferd_abd_1918.pdf | заглавие = Манифест към българския народ, с който цар Фердинанд абдикира | труд = Държавен вестник бр. 223, 4 октомври 1918 г. | издател = Anamnesis | език = bg}}</ref>
 
== Живот в изгнание ==
След като не е допуснат от братовчед си – австрийскияавстрийският император [[Карл I (Австро-Унгария)|Карл I]] - да остане в именията си в Западна Унгария (днес [[Бургенланд]], Австрия), бившият цар Фердинанд се отправя към град [[Кобург]], в [[Германия]], където живее от 7 октомври 1918 г. до смъртта си. След войната известно време получава пенсия от германското правителство. През 20-те години на 20 век предприема продължителни научно-изследователски пътувания из Южна Америка, където е тържествено приет в [[Бразилия]], [[Аржентина]] и [[Уругвай]] (декември 1927 – април 1928 г.), както и в Източна Африка и [[Египет]].[[Файл:Ferdinand I of Bulgaria.JPG|thumb|Ковчегът на Цар Фердинанд, положен в криптата на католическата църква „Св. Августин“ в Кобург, пред саркофазите на майка му и баща му.|358x358px]]Участва на международни научни конгреси по ботаника и орнитология.
 
През 30 – 40<sup>-те</sup> години на 20. век Фердинанд често отсяда в семейните си владения – замъка „Свети Антон“ край Банска Штьявница (Banská Štiavnica)<ref>През 1401 – 1919 гг. – [[Унгария]]; през 1919 – 1939 гг. – [[Чехословакия]]; през 1939 – 1945 гг. – [[Словакия]]; през 1945 – 1993 гг. – [[Чехословакия]]; през 1993 г. – [[Словакия]]</ref>. Там живее от 1941 и го напуска окончателно през късната есен на 1944 г. с напредването на [[Червената армия]] към [[Прага]]. [[капелан|Капелани]] на царя в изгнание са българите – отец [[Иван Романов]] до 1941 г. когато е избран за [[епископ]] на [[Софийско-пловдивска епархия|Софийско-пловдивския викариат]] и отец [[Йосиф Търновалийски]] от 1941 г. до 1946 г.<ref>{{икона|bg}}[https://edinzavet.wordpress.com/pridvorni/ferdinand/ Един завет – блог на клуба на потомците на царския офицерски корпус, Цар Фердинанд I]</ref>
Ред 113:
* Велик майстор на ордена „[[За гражданска заслуга]]“ (1891 – 1918 г.)
* Велик майстор на ордена „[[За военна заслуга]]“ (1900 – 1918 г.)
[[File:Bundesarchiv Bild 102-06286, Ferdinad I. von Bulgarien.jpg|мини|200п|Цар Фердинанд I{{Br}} в Германия, 1928 г.]]
 
=== Чуждестранни ===
* Османски орден „Имтияз“ с брилянти (26 март 1896 г.)
* Кавалер на „Велик орден на Златното руно“, Австро-Унгария (1911 г.)
* Кавалер на „Висш рицарски орден на Святото Благовещение“ (Ordine Supremo della Santissima Annunziata), Италия (1897 г.)
* „Висш орден на Черния Орел“ (Hoher Orden vom Schwarzen Adler), Прусия, Германия
* „[[Железен кръст]]“ за храброст, I степен, Германия
* Кавалер на ордена „Pour le Mérite“ с дъбови листа (mit Eichenlaub), Прусия-, Германия (1916 г.)
* Велик офицер на ордена на „Почетния легион“ (Ordre national de la Légion d'honneur), Франция (1905? г.)
* Кавалер на ордена „Св.„Свети Апостол Андрей Първозвани“, Русия (1898 г.)
* Кавалер на ордена „Свети Станислав“, 1I степен, Русия
* Кавалер на ордена „Света Анна“, 1I степен, Русия
* Кавалер на ордена на Белия Орел, Русия (преди 1902 г.)
* Кавалер на [[Св. Александър Невски (орден)|„Св.„Свети Александър Невски“]], Русия (1910 г.)
* Кавалер на ордена за военни заслуги Militärverdienstkreuz, 1-ви клас с мечове, Австро-Унгария (1 ноември 1915 г.)
* Кавалер на Големия кръст на „ордена на Свети Стефан Унгарски“, Австро-Унгария (1899 и 1908 г.)
* Кавалер на Големия кръст на Военния орден „Мария Терезия“, Австро-Унгария (1917 г.)
* Кавалер на Големия кръст на Военния орден на Макс Йозеф (Militär-Max-Joseph-Orden), Бавария, Германия
* Кавалер на Светия военен Константинов орден „Свети Георги“ (Sacro Militare Ordine Costantiniano di San Giorgio), Парма, Италия (1893 г.)
* Най-висш османски орден „Nishan-i-Ali-Imtiaz“, ТурцияОсманска империя (1910, и 1915 г.)
* Кавалер на кралския орден на Серафимите (Kungliga Serafimerorden), Швеция (28 юни 1937 г.)
* Кавалер на Големия кръст на ордена „Прибина“ (Pribina‒Orden), Словакия (13 март 1941 г.)
 
ДРУГИ:
* През 1928 годинаг. Фердинанд е обявен за почетен гражданин на [[Байройт]].<ref>{{cite web | publisher = barnick.de | year = 2013 | url = http://www.barnick.de/bt/wer/index.htm | title = Seine Majestät König Ferdinand von Bulgarien | work = barnick.de | accessdate = 2013-02-05 | lang = de}}</ref>
 
== Допълнителна литература ==
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Фердинанд_I_Български“.