Рафаил Попов (археолог): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Добавена Галерия и източник |
при "мини" не може да се дава размер на картинките |
||
Ред 1:
{{друго значение||българския униански свещеник|Рафаил Попов (епископ)}}
{{Личност
| име = Рафаил Попов
| категория = историк
| описание = български историк и археолог
Ред 51:
През [[1921]] г. подновява разкопките в пещерите при с. Беляковец, Търновско.
[[Файл:Rafail Popov Boris3.jpg|alt=Рафаил Попов (ляво) и Цар Борис III|
През [[1925]] г. се хабилитира за [[доцент]] в [[Софийски университет|Софийския университет]]. Назначен е за частен хоноруван доцент по предистория при катедра „Обща география и етнография“. В продължение на 16 години чете лекции по темата „Предистория във връзка с етнография“, като говори зимния семестър за каменната епоха, а през летния – за металната. Паралелно с лекциите води и редовен курс „Упътвания за правене на разкопки и проучвания на праисторически паметници“ в помощ на Народния археологически музей. Едновременно с това той води и още един курс – „Предистория на България“. Този курс и лекции съдържат изключително само данни и изследвания, направени от него. Удава му се да извърши ценно откритие за науката – да докаже с подробни данни и разкопки съществуването в българските пещери на палеолитната, на старата каменна човешка култура. Това откритие прави в пещерата [[Темната дупка]] при гара Карлуково.
Ред 61:
Назначен е за директор на [[Национален археологически институт с музей|Народния археологически музей]] в София (1929 – 1938). Като член на Българското археологическо дружество и негов секретар, Рафаил Попов, също като своя предшественик [[Гаврил Кацаров]], обръща особено внимание на популяризиране на миналото, на ситуирането на археологическите паметници спрямо околната среда, за да не се губи връзката между миналото и настоящето. След 10-годишен труд издава два тома „Мадара, разкопки и проучвания“<ref>447 и 276 стр. голям формат с фотографии, рисунки и 16 цветни приложения; под перото на 12 наши видни учени, с 9 студии и предговори от самия него</ref>. Особено ценна обществена дейност по време на директорството му е неговата работа по уреждане на народни исторически паркове около бележитите български исторически места Абоба-Плиска, [[Велики Преслав|Преслав]], [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]], със субсидии предимно от [[Борис III|Цар Борис ІІІ]].
[[Файл:Rafail Popov Arheologicheski Muzei.jpg|alt=Рафаил Попов (в бяло), като директор на археологическия музей в София.|ляво|
В последващите години продължава усърдно да изучава скалния релеф на Мадара. Полага основи на второ издание за естествено-исторически музей за сбирки, даващи представа за фауната, флората и земния състав на Мадарския край. Съдейства на няколко научни и културни дружества, в които членува, както и на Български археологически институт (БАИ) (основател/член до края на живота си). През активната си професионална кариера прави големи дарения от личните си колекции, от артефакти и вкаменелости на Царския музей<ref>През 1922 г. – 1480 броя вкаменелости и минерали; 1924 г. – подарява няколко едри фосилни риби; 1930 г. – по случай женитбата на Царя и Царицата подарява сбирка от 1200 фосили, а по случай раждането на престолонаследника още една голяма сбирка главно от сенонски и неокомски вкаменелости; През 1939 г. той предава на царския музей около 3 000 екземпляра вкаменелости.</ref>.
Kато една особено ценна обществена дейност по времето на директорството му в Народния музей, e работата по уреждането на „Народни исторически паркове“ около бележитите български исторически места – [[Мадара (археологически резерват)|Мадара]], [[Плиска]], [[Велики Преслав|Преслав]] или [[Велико Търново|Търново]]. Тези паркове са създадени по замисъл на Рафаил Попов, за да не запустяват и да се оскверняват светилищата на старата българска история. Рафаил Попов започва осъществяването на тази си идея с Мадара, където върху терен от 700 декара се прокарват алеи и пътеки и са насадени дървета, храсти и цветя. Издълбава се в скалата стълба и пътека, която се издига до платото на [[Мадарски конник|Мадарските скали]] и крепостта Мундрага.[[Файл:Monument Rafail Popov.jpg|alt=Паметник Рафаил Попов|
През [[1938]] г. приема най-голямото научно отличие – избран за дописен член на [[Българска академия на науките|Българската академия на науките и изкуствата]]. През същата година, след 40-годишна държавна служба го пенсионират.
Line 77 ⟶ 78:
== Членства ==
* редовен член на Руския археологически институт в
* дописен член на Виенското предисторическо дружество, 1922 г.
* почетен член на Мадарското археологическо дружество,1925 г.
| |||