Учредително събрание: Разлика между версии

са според Ръкописните протоколи на УНС и според първото печатно издание на протоколите. „Дневници на Учредителното събрание от 1879 г.“, Търново, 1879 г. Типография на Л. Каравелов и Н.К. Жейнов.</ref>. От тях 117 са избрани по звание (висши [[духовник|духовници]] и председатели на административни съвети и [[съдилища]]), 88 са избрани от народа (мнозинството либерали), 5 са представителите на учреждения и дружества и 19 лица са назначени от княз Дондуков-Корсаков<ref>Избирателен закон за избиране на народни представители за Търновското учредително народно събрание, одобрен от княз Александър Дондуков-Корсаков на 24 август 1878 г. // „Алманах на Българската конституция“. София, 1911 г., с. 107.</ref>. Тези народни представители са на [[Княжество]]то, тоест само на една част на разпокъсаната от Берлинския конгрес българска етническа територия. По същото време в [[Пловдив]] заседава Комисия от европейски представители, която трябва да изработи за областта [[Източна Румелия]]<ref>Областта Източна Румелия според Берлинския договор обхваща териториите между [[Стара планина]] и [[Родопите]] без Софийския санджак.</ref>, поставена под пряката политическа власт на султана, основен закон за управление – [[Органически устав]]. Откъснатите [[българи]] в [[Северна Добруджа]], оставените в робство в [[Македония (област)|Македония]] и [[Одринска Тракия]] нямат право на [[делегат]]и. Въпреки това от там пристигат избраници в Търново, някои от които записани като представители на окръзи от Княжеството<ref>От Македония делегатите са четирима – [[Васил Диамандиев]] от Охрид, [[Йосиф Ковачев]] от Щип, [[Милетий Софийски]] от Струмица и [[Константин Помянов]] от Прилеп. Стефан Стамболов получава доверието на българите от Македония, но не участва в Учредителното събрание като официален депутат.</ref>.

 

1979 г., с. 48 – 49.</ref>. Като професионално занимание най-много са представителите на възрожденската интелигенция: [[учител]]и, [[правист]]и, духовници, [[публицист]]и, [[издател]]и, [[лекар]]и, но има и [[търговец|търговци]], [[занаятчия|занаятчии]], [[селянин|селяни]]<ref>„Пак там“, с. 49</ref>. Налага се изводът, че въпреки дългото [[робство]], [[История на българския народ|българският народ]] е в състояние да излъчи достойни и способни синове, които показват далновидност в една непозната за тях дейност – [[парламент]]арната и стават първостроителите на съвременна България.