Георги Бранкович: Разлика между версии

| описание = моравски деспот

| управление = 1427-1456 – 1456

| пълно име =

| наследник = [[Лазар Бранкович]]

'''Георги Бранкович''' или деспот '''Георги''' е балкански владетел, наследил [[Моравско]] и [[Косово]] от [[Стефан Лазаревич]], изпърво княжество, а след [[битка при Анкара|битката при Анкара]] - – деспотство.

В османските източници, деспот Георги е познат като '''Вълкоглу'''. Заедно с '''Янку''' ''([[Ян Хуниади]])'' води солидна кореспонденция с [[Карамански бейлик|караманския бей]]. Ето какво пише караманския бей на двамата християнски владетели през 1443 г.: {{цитат|Ти оттам, аз отсам, да нападнем. Румели да бъде твоя, Анадолът да бъде мой. На Вълкоглу да дадем също неговия вилает.|}}, като след [[Одрински мирен договор (1444)|одринския мир]] и отказа от престола на [[Мурад II]] в полза на сина си на [[Мехмед II]], караманския бей пише на Янку: {{цитат|Какво чакаш, ето Османоглу полудя. Той даде трона си на единия си син. А самия сред песни и жени яде и пие и ходи по лозя и градини. Той се оттегли от властта. Сега е тъкмо случай за теб и за мен.|}}, като се обръща и към Вълкоглу: {{цитат|Какво се оглеждаш? Какво чакате? По-добър случай против турчина няма да ви се удаде.|}}<ref>{{cite book |last= Тодорова |first= Мария |authorlink= Мария Тодорова |title= Подбрани извори за историята на балканските народи (XV - – XIX в.), стр. 25- – 27 |year= 2008 |publisher= Парадигма, ISBN 978-954-326-079-9 }}</ref>

Георги, срещан в историческата литература и като Джурадж, Джурдже, Гюрг, е син на [[Вук Бранкович]] (Вълкашин Бранков) и дъщерята на [[княз Лазар]] – Мария (Мара).

След [[битка при Ангора|битката при Ангора]] оспорва властта над бащините му владения в [[Косово]] на [[Стефан Лазаревич]], но губи [[битка при Триполие|битката при Триполие]]. След смъртта на Милица през 1405 г. Георги се съюзява с [[Вук Лазаревич]] срещу [[Стефан Лазаревич]], но когато през 1410 г. Вук е посечен, се помирява с чичо си деспот Стефан, посредством майка си.[http://ald-bg.narod.ru/SRvladeteli/Georgi_Brankovic.JPG]

През 1422/26 г. е в [[Зета]], където воюва с [[Венецианска република|венецианците]]. През 1427 г., след [[споразумение от Тати|споразумението от Тати]] наследява деспот Стефан Лазаревич като владетел. По силата на споразумението още в началото на управлението си Георги е длъжен да отстъпи [[Белград]] на крал [[Сигизмунд]], а [[султан]] [[Мурад II]] подозирайки Георги в споразумение с [[Кралство Унгария]] превзема [[Голубац]], [[Крушевац]] и [[Ниш]]. През 1427 г. новият османски султан Мурад II праща известие до Георги Бранкович да му предаде моравското деспотство, като султана твърди според [[Лаоник Халкокондил]], че то му приндлежи по наследство, защото Стефан Лазаревич умрял бездетен. Без да чака отговора на Георги, Мурад II нахлува с войски и превзема редица крепости и територии.

През 1429 г., Георги Бранкович подобно на предшественика си Стефан Лазаревич, получава [[титла]]та [[деспот]] от [[византийски император|византийския император]] [[Йоан VIII Палеолог]], а през 1435 г. сключвайки споразумение с [[османци]]те дава дъщеря си [[Мария Бранкович]] (Мара) за съпруга на султан Мурад II, като султана му разрешава да изгради [[Смедеревска крепост|крепостта Смедерево]], като нов главен град във владението.

Възползвайки се от смъртта на Сигизмунд, Мурад II започва поход срещу владението на деспот Георги през 1437 г. През 1439 г. султан Мурад II превзема Смедерево, а деспот Георги бяга в Унгария. В крепостта османския султан пленява, а по-сетне и ослепява синовете на деспота - – Григор/ий/ (Гъргур) и Стефан. През 1441 г. османците превземат и [[Ново бърдо (град)|Ново Бърдо]].[http://ald-bg.narod.ru/Vladeteli/SrVlad/GBrankovic/tekst.htm] Георги Бранкович със сина си Лазар намира по това време убежище в Унгария. В Унгарското кралство имотите му са конфискувани заради безволевото му и безхарактерно поведение спрямо османците, и той се установява в [[Дубровнишка република|Дубровник]].

Деспот Георги активно се включва и участва в първия поход на полско-унгарския крал [[Владислав III|Владислав III Ягело]] и [[Янош Хуниади]] от 1443/44 г., който цели освобождението на [[Българско землище|българските земи]] от османците, и достига до [[Златица]]. По силата на сключения [[Одрински мирен договор (1444)|мирен договор в Одрин]], деспот Георги си възвръща владението. Османската заплаха го кара да е предпазлив, и той предвидливо отказва да се присъедини към втория поход на християнската коалиция под предводителството на младия полско-унгарски крал и Янош Хуниади към [[Константинопол]], завършил злополучно за християнските сили в [[битка при Варна|битката при Варна]].

При възкачването си новия османски султан [[Мехмед II]] е благоразположен към деспот Георги и той успява да запази владението до смъртта си през 1456 г. След [[превземане на Константинопол (1453)|превземането на Константинопол]], Мехмед II започва изненадващ поход срещу владенията на деспота. Унгарците подпомагат деспот Георги, но през 1455 г. наново и безвъзвратно е превзето Ново бърдо.